Енергийната система на Южна Европа е под заплаха

Корупция и бизнес зависимости пречат на изграждането на "Турски поток" през България, пише в свой анализ Free West Media

Снимка: Pexels
Във времена на глобални предизвикателства в много аспекти – от климатичните промени до икономическата и политическа несигурност – Южна Европа е изправена пред нова сериозна заплаха. Става въпрос за енергийната сигурност на региона и този риск може да доведе до сериозни международни спорове и драматични последици за цяла Европа, пише в свой анализ Free West Media.

Един от основните „виновници“ за тази заплаха е политическата и икономическа криза в Украйна. Тази страна, обхваната от характерна за региона корупция, политически борби и продължаваща война в размирния регион на Донецкия басейн, е в процес по съставяне на ново правителство след парламентарните избори, проведени в средата на юли.

Украйна е от ключово значение като енергиен коридор за Европа. Неспособността на тази държава да се справи с вътрешните си проблеми и да гарантира ролята си на надежден транзитен хъб, заедно с несигурното бъдеще на договорите ѝ с руския доставчик „Газпром“, обаче представляват една истинска заплаха за предстоящите зимни месеци.

Проблемът с украинската корупция и частните интереси на олигарсите, които взеха предимство пред обществения интерес, изглежда, че се разпространяват и в други европейски страни. България изглежда е една от тези страни, жертви на корупцията, пише в анализа на медията.

Електронното издание посочва, че пример за това е забавянето на процеса по изграждане на българския участък от продължението на газопровода „Турски поток“, който на теория трябва да се превърне в един от основните маршрути за доставка на природен газ за Южна Европа, допринасяйки за диверсифицирането на газовите доставки за Сърбия, Унгария, Хърватия и други страни от региона. 480-километровата тръба трябва да тръгне от Турция, да премине през България, след което да достигне Сърбия, предлагайки ефективен маршрут за транзитиране на газ и за понижаване зависимостта на региона от ситуацията в Украйна.

Въпреки това има голяма вероятност българският участък да не бъде завършен преди 2021-2022 г. Причината за забавянето е продължаващият остър правен спор между държавната компания „Булгартрансгаз“ и италиано-саудитския „Консорциум Аркад“, който е оглавяван от компанията Arkad Engineering от Саудитска Арабия.

Историята зад този правен сблъсък е доста странна. Първо „Булгартрансгаз“ избра „Аркад“ за строител на тръбата през България, като компанията предложи най-ниската цена, която изненада останалите участници, един от които е обединението „Газово разширение и развитие в България“ (ГРРБ).

„Аркад“ предложи да изгради 475-километровото разширение до края на 2020 г. за 1.1 млрд. евро, докато ГРРБ поиска 1.6 млрд. евро. Останалите кандидати имаха аналогични предложения.

В анализа се посочва, че най-вероятната причина за победата на „Аркад“ е наличието на политическа подкрепа и обвързаност с български олигарси. Въпреки успешния търг „Булгартрансгаз“ и „Аркад“ не можаха да подпишат договор, тъй като според държавната газова компания саудитската фирма не е предоставила всички изискуеми по закон документи. При това въпреки няколкото отлагания на срока, предоставени от „Булгартрансгаз“.

Междувременно обединението ГРРБ уведоми „Булгартрансгаз“, че е готово да предложи 31.1% отстъпка от сумата, която предложи първоначално, за да се изравни с офертата от „Аркад“. И също изненадващо за някои „Булгартрансгаз“ заяви, че променя първоначалното си решение и че възлага строежа на българския участък от „Турски поток“ на ГРРБ. Ръководството на газовата компания оправда това свое решение с обстоятелствата и важността на проекта.

„Аркад“ реагира бързо на това решение и внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу хода на „Булгартрансгаз“. Антимонополният орган, който има отговорност да решава спорове по обществените поръчки, обяви, че решението на държавната компания е незаконно, защото не отговаря на правните изисквания, необходими възложителят на проекта да промени победителя в търга.

В началото на юли ГРРБ обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд (ВАС), като по този начин продължи съдебните спорове около поръчката. В резултатна това изграждането на българския участък от „Турски поток“ ще бъде отложено. Забавянето означава, че „Газпром“ ще може да използва „Турски поток“ единствено да доставя газ до България и от България към Гърция, Македония и Румъния по съществуващата газопреносна инфраструктура.

Именно затова засега Сърбия, Унгария, Босна и Херцеговина и Хърватия ще останат изцяло зависими от газопровода през Украйна. Липсата на прозрачност в тръжния процес накара мнозина от тамошните граждани да се чудят какво се случи с проекта, който трябваше достави газ до домовете им и да ги топли през зимата.

Големият стратегически проблем обаче е дали Европейският съюз е наистина ангажиран с идеята да диверсифицира маршрутите за своите енергийни доставки с цел да понижи зависимостта си от непредсказуеми политически фактори. Някои биха очаквали новите европейски лидери да погледнат на корупцията в енергийния сектор много сериозно и да приемат позиция на нулева толерантност спрямо вътрешни, сенчести, сделки, които засягат негативно живота на милиони европейци, завършва анализът.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: България | Гърция | ЕС | Русия | газопровод | Турция | природен газ | Македония | Украйна | корупция | Булгартрансгаз | Европейски съюз | Турски поток | Аркад | ГРРБ | диверсифициране | ARKAD