Най-ценният ни капитал са хората и трудно завоюваното доверие

Инж. Пешов, през тази година „Главболгарстрой” става на 50 години. Как в няколко изречения ще съберете този половин век развитие?

Труд¸ труд и пак труд. За да се развива и оцелява една строителна компания 50 години на пазарите, на които ние работим, ръководството й трябва да е съставено основно от работохолици, хора без страх от предизвикателства, дори леката лудост също е от полза. Сериозно, тези петдесет години представляват инвестиция на много труд и постоянство, непрестанен стремеж към приложението на нови технологии в търсене на наистина най-добрите решения. Това са петдесет години безкомпромисен професионализъм и пълна отдаденост на каузата да градим с коректност и качество не само сгради и инфраструктура, но и доверието на партньори, клиенти и служители.

Открихте ли формулата за фирмено здраве и дълголетие?

За мен ключова е мотивацията. Какво те кара да ставаш сутрин и да правиш това, което правиш... Колкото повече се фокусираш върху качеството на продукта, крайния резултат и възможността да създаваш нещо красиво и достойно, толкова по-успешен ще бъдеш в работата си. Успехът не може да е самоцел. Той идва тогава, когато имаш правилната настройка и вложиш в работата най-доброто от себе си. 

„Доверие, завоювано с качество” е девизът на холдинга. Как във всеки проект и всяко действие го отстоявате, при положение че работят толкова много хора на толкова много обекти?

Структурата на компанията винаги е следвала актуалните академични тенденции на управление. Адаптираме се според средата и нуждите в нашия сектор така, че да отговаряме адекватно на тях. Понякога това означава разрастване, но понякога означава и свиване на бизнеса. Разбира се, имали сме и много грешки, но винаги сме се изправяли и сме тръгвали отново напред.

На кои пазари присъствате? Къде работите с най-голяма лекота и къде е най-трудно?

През годините сме присъствали на много пазари – от Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Узбекистан, през Германия, Кипър, Турция, Гърция, Македония, Косово до Мароко, Катар и Египет. Разбира се, най-големият ни пазар е България. По отношение на трудностите - всеки пазар е различен и специфичен, идва със съответната народопсихология, ценности, порядки, с институционалните и правовите рамки, с нуждите и изискванията на местната среда.

Как с днешна дата изглежда в числа „Главболгарстрой Холдинг”?

Консолидираният ни баланс постоянно се мени. Строителството навсякъде по света е цикличен бизнес, зависим от промените в икономическото състояние на страната, от съседните пазари и от много други фактори. Достигали сме и до 450 млн. лв. на година, спадали сме и под 200 млн. лв. Това обаче, което смятаме за най-важен капитал в компанията и което е в нашия фокус, са служителите, които към днешна дата са над 2 000 души.  Те са силата, която превръща теорията в практика, проектите в реалност.

Ръководите една от най-големите строителни компании в България.  Кои са някои от обектите, с които бихте желали всеки от нас да свързва името на „Главболгарстрой”?

В „Главболгарстрой“ разполагаме с наистина огромното разнообразие от изпълнени обекти. Строим буквално всичко – летища, хотели, болници, газова инфраструктура, депа, обекти от водния сектор. Това е предизвикателство, което ни поддържа винаги будни, търсещи и отворени за креативност и иновации. Много са обектите, с които се гордеем, но някои от най-емблематичните са спортна зала „Арена Армеец”, двата завода на „Биовет”, по които в момента работим, транзитния газопровод за Турция, посолството на САЩ, както и това на Федерална Република Германия, което да строим наскоро, автомагистрала „Струма” и много, много други.

Кои са някои от най-големите предизвикателства, които се налага да преодолявате? Все пак не сте и сами на пазара…

Освен намирането на подходящи кадри, сериозно предизвикателство в бранша е фактът, че бизнесът е цикличен,  и усилията ни са насочени към това да запазим хората, когато между големите обекти се появяват шест, девет, а понякога и дванадесет  месеца празнина. Разбира се, винаги трябва да се има предвид и постоянната ликвидна опасност. Строителните компании са в един от бизнесите, които фалират най-лесно и най-бързо. В бранша често се случва инвеститори да забавят или дори да не извършат плащане, което поставя бизнеса в изключително сложна и трудна ситуация.

Вие сте един от зам.-председателите на Камарата на строителите в България (КСБ). С какво тази камара е важна?

„Главболгарстрой“ членува в различни организации, но КСБ е една от малкото, създадени по силата на специален закон. Тя обединява бранша, включително и около проблемите в сектора. Опитваме се заедно с колегите да се борим с предизвикателствата, да намираме общи решения, да търсим и а обменяме добри практики.

Вашата гледна точка към обществените поръчки, в които участва големият строителен бизнес…

За миналата година балансът ни сочи, че 72% от приходите на „Главболгарстрой“ АД идват от частни инвеститори и едва 28% са от обществени поръчки. Такъв процент невинаги е възможен, но се стремим съотношението между държавни срещу частни обекти да не надвишава 50%.  В момента изпълняваме вече втори обект за нашите партньори от „Аурубис”, работили сме с компании като „Дънди Прешъс Металс”, световния гигант в производството на царевица „Амилум”, немската фирма „Кварцверке” - това ни прави независими от инвестициите в публичния сектор.

Постоянно излизат нови строителни продукти и технологии. Как развивате и модернизирате бизнеса си?

Трудно е на малък пазар като българския една компания да бъде винаги на високо технологично ниво, но се опитваме във всяко нещо, което изпълняваме, да интегрираме водещите световни практики. При изграждането на зала „Арена Армеец” за първи път в България бе използвана хидравлична технология за повдигане на масивния покрив на залата. Работим по сложна технология за ремонта на мостовите съоръжения на автомагистрала „Хемус”. Закупихме най-новото и модерно американско оборудване на заваръчни инсталации за газовите обекти, които изпълняваме. Разбира се, отделяме внимание и на безопасността на хората, следим развитието и се стараем да осигуряваме добра и спокойна среда на служителите.

Опитвате ли да включвате и нещо от древното познание, ползвано в строителството?

От историята ценни са не само методите, които са използвани, но и смелите идеи, материализирани в сгради и съоръжения. Когато Колю Фичето е гледал една река, той не е мислил колко е невъзможно преместването на дерето с наличните тогава материали и техника. Учим се от това никога да не се отказваме. Където има воля, има и път, както е казал великият Христо Проданов.

Крепостта Цари Мали град какво място заема сред специалните обекти, в които „Главболгарстрой” има принос?

Това е един от най-интересните проекти в палитрата на компанията. Там извършихме реставрационни и консервационни дейности на раннохристиянската църква и античната крепост. Смея да кажа, че крайният резултат е забележителен. Вложихме много време в проучване на реалните параметри на тази древна локация и я възстановихме с максимална точност. Различното в този проект е, че докато много хора и компании се опитват да печелят от подобни исторически забележителности, ние инвестирахме допълнителни средства от печалбата от наши собствени инвестиционни проекти, за да се получи този вид, който мястото заслужава.

Ръководите голям бизнес. Коя е най-голямата ви мечта за него?

Бизнесът е нищо без хората. Ръководители, партньори, служители, клиенти… когато всички те са щастливи, че са имали досег с „Главболгарстрой”, когато си сложат календара на ГБС над масата в кухнята, значи сме направили нещо хубаво.

Една причина да искате да замените този бизнес с друг и една – да не искате?

Човек не избира съдбата си. Със сигурност има по-вълнуващи професии от тази на строителите. Всяко момче е мечтало да е командос, а когато стане юноша е искало да е на мястото на Хю Хефнър, но сериозно, да оставяш красиви и полезни за хората проекти след себе си е страхотно. Харесвам си работата и не бих я заменил с друга.

Ако трябва да изнесете урок по родолюбие пред деца, какво ще им кажете?

Единственият смислен урок по родолюбие може да се предаде чрез личния пример.