Не изкуственият, а естественият интелект е рисков за бъдещето

Изкуственият интелект (AI) е една от водещите технологии на бъдещето, която често стряска хората. Поумняването на машините създава различни тревоги, че ще отнемат работата ни или дори ще станат толкова интелигентни, че ще се надигнат срещу човечеството. Повечето страхове обаче са неоснователни към днешна дата, най-малкото заради твърде ранния етап на развитие на изкуствения интелект. Много по-съществен е проблемът с естествения интелект. Около това мнение се обединиха участниците в технологичния панел на тазгодишния форум „Шумът на парите“, на който е Economic.bg е медиен партньор.

Съвременните алгоритми са много далеч от дефиницията ни за това що е интелект. „Поглеждайки нещата по този начин, дори най-интелектуалният създаден досега алгоритъм от човека е с по-малки възможности от тези на един червей“, коментира Невен Дилков, основател и изпълнителен директор на Neterra. Той е категоричен, че днешният AI не е конкуренция на човешкия интелект и това няма да се промени в обозримо бъдеще. „Проблемът както в България, така и на глобално ниво е с естествения интелект и начинът, по който той се ползва“, казва още Дилков.

„Ако не се случи нещо извънредно, сравнимо с това астероид да удари Земята, и разработките си вървят постепенно, няма никакъв проблем с изкуствения интелект“, съгласен е и Цветан Алексиев, главен изпълнителен директор на Sirma Group Holding. Според него регулациите в сферата на AI ще се породят естествено, както това се случи със социалните мрежи.

Той признава, че инвестициите в изкуствен интелект растат значително, особено от страна на технологичните гиганти. Това е нормално, предвид че се намираме на прага на Индустрия 4.0, а физическият и виртуалният свят се припокриват все повече. Етапът на развитие кара компаниите да преосмислят начина, по който правят бизнес. „Но навлизането на изкуствен интелект не означава да се лишим от хората, а напротив – те стават все по-важни и все по-ценни“, категоричен е Алексиев.

Макар у нас софтуерната индустрия да е много добре развита, а през последните години да са налице и различни образователни инициативи в сферата, проблемът с кадрите остава актуален. „Към днешна дата ние можем да наемем 10 000 души, но ги нямаме“, обръща внимание Ивайло Славов, съосновател и изпълнителен директор на Bulpros. Според него въпросът не е само как да бъдат върнати българи обратно тук, но и как да бъдат привлечени чужденци да работят у нас. „Германия да не би да е станала икономически лидер с германци“, възкликва той, изтъквайки, че страната до голяма степен дължи успехите си на кадри отвън.

От какво всъщност се нуждае индустрията

Обемът от данни вече е огромен и той продължава да расте с изключително бързи темпове. „Капацитетите скачат с между 30% и 50% годишно“, казва Невен Дилков, според когото тази тенденция няма да спре в обозримо бъдеще. А предвид, че по-голямата част от потребителите са мобилни, т.е. достъпват съдържание през устройства като смартфон, това поставя фокуса при телекомуникациите върху мобилните мрежи. Според изпълнителния директор на Neterra една от ключовите тенденции е в посока на преизползването на вече съществуващата инфраструктура, включително защото създаването на нова изисква големи ресурси.

Neterra е една от петте компании, които в началото на 2018 г. дадоха старт на идеята за създаването на първия мобилен „виртуален“ оператор (MVNO). Целта му е да оперира на пазара и да предлага мобилни услуги на потребителите, наемайки инфраструктура и честотен ресурс от компании, които вече имат такива. По думите на Дилков „виртуалният“ оператор може да заработи още до края на настоящата година.

Що се отнася до центрове за данни, които стават все по-важни на фона на нарастващото потребление, там тенденциите са към раздробяването им, т.е. да се използват по-малки сървърни ракове, така че трафикът на информацията между близки потребители да се ограничи и да не трябва да се изпраща надалеч.

От гледна точка на потребителите, „хубаво е човек да диверсифицира източниците си на информация“, смята Атанас Райков, генерален директор на бизнес развитието на Viber за Източна Европа, Близкия изток и Северна Африка. Той даде пример с Facebook, която е монополист на пазара в много държави по света. Тенденцията обаче е към пренасянето на комуникацията в затворени групи и чатове, каквато визия за бъдещето на социалната мрежа очерта и самият Марк Зукърбърг.

На платформи като Facebook обаче ще им е много по-трудно да се преориентират към това, включително от техническа гледна точка, смята Райков, според когото приложения като Viber имат стратегическо предимство.

Мястото на България

България не е просто част от една наскоро надигнала се дигитална вълна, а много добре позиционирана страна на технологичната сцена. Тя е сред водещите дестинации в света от гледна точка на индустриална IT инфраструктура, мобилна свързаност, бързина на интернета. А и целият трафик на данни към Изтока минава от тук, благодарение на стратегическото ни географско положение.

Коренът на силните позиции днес е пуснат преди 23 години, когато стартира комерсиалният интернет в тази част на света. Още от само начало нещата тръгват добре. „Създадоха се условия за поощряване на този бизнес и много компании стартираха, както знаете тук има няколкостотин доставчици на интернет“, обръща внимание Невен Дилков, който е един от пионерите в създаването на онлайн свързаност у нас.

България има стабилно положение и индустрията работи то да се запазва, така че бизнесът и потребителите да са обезпечени. Благодарение на добрата свързаност и професионалните кадри на високо ниво софтуерната индустрия се е превърна в двигател и лице на икономиката. Днес страната ни е разпознаваема и търсена дестинация за технологичните играчи, а и стартъп екосистемата се развива, съгласиха се участниците в панела.