Няколкодневно спускане на турската лира заради конфронтацията със САЩ и ЕС

Заради определени фактори обаче турската икономика не е обречена на крах в бъдеще

Снимка: Pexels
През последните дни курсът на турската лира спрямо долара и еврото извършва своеобразен слалом заради политическите сблъсъци на Турция със САЩ и ЕС. Въпреки че в определени часове валутата е имала възходи, като цяло през последните 5 дни тенденция е негативна, а със задълбочаването на конфликтите се очаква тя да се затвърди.

През последните седмици Турция сключи окончателно с Русия сделката за покупката на противоракетни установки С-400 и дори прие на територията си първите компоненти за тях. Това предизвика гнева на САЩ, които отдавна предупреждаваха, че тази сделка ще доведе до санкции спрямо югоизточната ни съседка. В крайна сметка на 18 юли Вашингтон обяви официално, че изключва Турция от програмата за доставка на изтребителите F-35, които Анкара е поръчала.



„САЩ и другите партньори в програмата за F-35 съгласуваха решението Турция да бъде изключена от програмата“, каза тогава Елън Лорд, американският зам.-министър на отбраната, отговорен за придобиването и поддръжката на самолетите.

Разбира се, Вашингтон също понесе вреди от изключването на Турция, тъй като на територията ѝ се произвеждат над 900 различни вида части за F-35. Изместването на веригата за доставките ще струва на САЩ между 500 и 600 млн. долара под формата на еднократни инженерни разходи. „Турция със сигурност и за съжаление ще загуби работни места и бъдещи икономически възможности от това решение“, добави Лорд.

Турция не само не се впечатли от наказателните мерки на Вашингтон, но и започна преговори с Москва за съвместно производство на някои от компонентите за С-400. Информацията бе огласена пред турската информационна агенция Anadolu Agency от ръководителя на руския държавен оръжеен конгломерат Rostec Сергей Шемезов.

Същевременно Анкара влезе и в остър спор с Европейския съюз. Брюксел наложи на Турция първоначални санкции заради нейните сондажи за газ във водите на изключителната икономическа зона на Кипър. Още на следващия ден вече бившият гръцки премиер Алексис Ципрас обяви, че ще поиска от Брюксел да наложи още санкции на Турция, ако се потвърди, че страната е започнала газови сондажи край изключителната морска икономическа зона на Кипър.

„Посланието, което искаме да изпратим днес е, че гръцкият народ е в безопасност, но също така, че който нарушава суверенните права на Гърция и суверенните права на Кипър, друг член на Европейския съюз, и който нарушава международното право в региона, трябва да знае, че ще има последствия”, заяви Ципрас.

Анкара обаче, не само не се постара да опровергае информацията за газовите сондажи и да си спести санкциите, но дори задълбочи спора, обявявайки, че временно спира да изпълнява мигрантското споразумение, сключено с Европейски съюз през 2016 г. Според документа, който е в сила от април 2016 г., Анкара има ангажимент да приема обратно сирийските бежанци, които от нейните брегове стигат до гръцките острови. В замяна тя започна да получава европейската годишна помощ в размер на 6 млрд. евро и обещание, че преговорите за отмяна на визите за влизане на турски граждани на територията на ЕС ще бъдат ускорени. Това означава, че югоизточната ни съседка не само няма да получи отмяна на визовия режим скоро, но и че ще се прости с 6 млрд. евро годишен приход в държавния си бюджет.

Всички тези спорове, които имат реални отражения върху публичните финанси и икономика на Турция, имат потенциала да отблъснат чуждестранните инвеститори в страната, които от миналата година са особено внимателни заради високата волатилност на лирата и дъното, което нейният курс удари миналия август.

Разбира се, Турция далеч не е обречена на финансова криза в бъдеще. От една страна югоизточната ни съседка става привлекателна за инвеститорите в облигации, тъй като ценните книжа на развиващите се пазари все още са с положителна доходност – нещо, което отдавна не е така на развитите пазари от Еврозоната.

От друга страна американският президент Доналд Тръмп иска от Федералния резерв да понижи лихвите, както и да се предприемат други стъпки за смекчаване курса на долара спрямо останалите валути. И евентуално понижение на лихвите, и евентуално понижение в курса на долара, биха били от полза на Анкара, чийто външен дълг е деноминиран в долари. Така вноските към външните кредитори на Турция биха били по-лесно изпълними за югоизточната ни съседка.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: Гърция | евро | долар | ЕС | САЩ | Кипър | Брюксел | Турция | Вашингтон | Европейски съюз | турска лира | Анкара | турска икономика | курс на турската лира

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини