„Страшната“ причина ЕЦБ да не вдига лихвите

Европейската централна банка упорито отказва да се конкурира с Федералния резерв на САЩ, което скоро ще се превърне в проблем

Снимка: Pixabay
На последното си заседание Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) отново отказа да повиши лихвените равнища в Еврозоната. От банката взеха решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение остават съответно 0%, 0.25% и 0.40%. Основният мотив на експертите на ЕЦБ е слабото представяне на европейската икономика.

Факт е, че още от средата на миналата година икономическият растеж в Еврозоната започна да намалява. Експерти на ЕЦБ с половин уста признават вече наличието на рецесия в Италия, а е ясно, че дори двигателите на европейската икономика - Германия и Франция, от края на миналата година вървят по пътя на влошаването на икономическите показатели. А това ще бъде потвърдено също и през първото тримесечие на тази година.

Управителите на ЕЦБ определено са притеснени от вече предвидимата рецесия в Еврозоната, но тези публично изказани тревоги са само върхът на айсберга, който се е насочил към европейската икономика, която през следващите месеци все повече ще заприличва на потъващия „Титаник“.

Европа се намира в една много сложна ситуация. Дори дълговата криза в Гърция, Испания, Португалия и Ирландия от 2010-2012 г. не може да се сравни с това, което чака европейската икономика още от края на 2019 г. Горното плашещо твърдение е следствие от едно сериозно съмнение по отношение на мотивите за нежеланието на ЕЦБ да последва политиката на Федералния резерв на САЩ за плавно увеличаване на лихвените равнища в Еврозоната.

Нормално е, когато друга силна и конкурентна международна икономика, каквато е тази на САЩ, продължително вдига лихвените равнища, ЕЦБ да отговори по същия начин, за да защити европейската икономика. Защото е ясно, че международният капитал ще се насочи там, където му предлагат по-високи норми на печалба.

ЕЦБ обаче не върви по този път на лихвено конкуриране със САЩ и това предизвиква редица въпроси, които обаче имат своите логични отговори. На пръв поглед изглежда нормално, следвайки икономическата логика, да приемем официалното становище на експертите на ЕЦБ, че задържането на лихвените равнища в Еврозоната се прави с цел стимулиране на очевидно изпитващата проблеми европейска икономика. По-ниски лихвени равнища – повече стимули за европейските предприемачи.

Това обяснение обаче не върши работа вече по простата причина, че ЕЦБ поддържа тези лихвени равнища вече няколко поредни години, но въпреки това те очевидно не вършат своята задача да стимулират европейската икономика, тъй като е съвсем очевидно, че тя върви с бързи крачки към рецесия.

Ето защо лихвената политика на ЕЦБ в момента е по-скоро акт на отчаяние и надежда, че нещо може да се промени в краткосрочен план с икономическия растеж в Еврозоната, за да не се стига да неминуемото повишаване на дълго задържаните лихвените равнища.

ЕЦБ не иска да вдига лихвите, но зад това не седи вече тревогата за изпадащата в рецесия европейска икономика, а големият страх от неразрешените дългови проблеми на Еврозоната. Да вземем например една Италия, която върви вече по пътя на задълбочаваща се икономическа рецесия. Към момента нейният дълг е 2.88 трлн. долара, този на Франция е малко над 2.95 трлн. долара, а Германците имат национален дълг от малко над 2.31 трлн. долара. В Топ 20 на най-задлъжнелите европейски държави са още поне 5-6 водещи световни икономики, като към тях трябва да прибавим и познатите заподозрени: Гърция, Испания, Португалия и Ирландия, които не са мръднали и крачка напред в намаляването на своите дългове.

Тоест, ако ЕЦБ да вдигне лихвените равнища в Еврозоната, това на практика означава освен намаляване на предприемаческата активност, но и автоматично нарастване на цената на дълга на закъсалите европейски държави.

Но дори и това все още не е най-големият страх на ЕЦБ. Нека погледнем в дълбочина проблема с дълговата криза. В периода 2010-2012 г. бяхме свидетели на фалита на гръцката държава, притисната от невъзможността да обслужва външния си дълг и огромния бюджетен дефицит. Гърция тогава бе обвинена във всички грехове. Но сравнявайки нейния външен дълг от почти 438 млрд. долара към момента, той бледнее на фона на задлъжнялостта на Италия, където дългът е близо пет пъти по-голям.

Бързите мерки на ЕС, ЕЦБ и на отделни страни членки като Германия помогнаха на Гърция да тръгне по пътя на икономическото съживяване, макар и на една висока за гръцкия народ цена. Еврозоната не пострада особено и еврото запази своята стабилност на световна валута. Може да се каже дори, че европейската икономика мина сравнително спокойно през този кризисен период.

Сега обаче нещата може и да не останат така. На път са проблеми за много по-задлъжнели икономики от тази на Гърция. Най-големият страх на ЕЦБ обаче произтича не толкова от отделните свръхдългове на европейските държави, а от дълговата обвързаност между тях. Оказва се, че основни кредитори на проблемните икономики в Еврозоната са големите индустриални държави като Германия, Франция, Англия, Холандия и отчасти САЩ.

Представяте ли си Италия да се срине, подобно на Гърция, какъв ефект на доминото ще има тежестта на непогасим почти 3 трлн. дълг в щатски долари за страните кредиторки? Ако се разклатят и още 2-3 проблемни европейски икономики, налице ще бъде лавина от невъзвръщаеми национални дългове, които буквално ще удавят икономиките на водещите европейски държави, еврото и целият европейски проект барабар с него.

Ето това е големият страх на ЕЦБ, който е основната бариера пред вдигането на лихвените равнища в Еврозоната. Централната банка ще се опита да направи всичко възможно, за да забави процеса на вдигане на лихвените равнища, но не може да удържи дълго натиска на Федералния резерв и неговата възходяща лихвена политика, защото рано или късно преместването на международни капитали в посока на възходящата в момента щатска икономика също ще окаже своя потискащ за европейската икономика ефект.

Европейската икономика, доминирана от силно задлъжнелите европейски държави в Еврозоната, е в капан, който бавно се затяга отвъд океана. ЕЦБ няма вариант дълго да протака вдигането на лихвените равнища в Еврозоната. Засега оттам се задоволяват само със спирането на количествените облекчения като инструмент за увеличаване на паричната маса в държавите членки, но в средата на 2019 г. ЕЦБ ще трябва да взема нови решения по въпроса с лихвените равнища.

Почти сигурно е, че ако Федералният резерв на САЩ направи нова крачка напред през този период към увеличаване на лихвените равнища в САЩ, то ЕЦБ вече ще трябва да го последва, защото разликата между лихвите в двете икономики става драстична и в ущърб на икономиките на страните от Еврозоната.

При всички положения обаче следващи стъпки в посока вдигане на лихвите от страна на ЕЦБ означава само едно – бавно приближаване към нова европейска дългова криза. Но този път в такива размери, които ще направят глобалната финансово-икономическа криза от 2008-2012 г. един добър спомен.

Единственият шанс на Европа да се спаси от капана на дълговата криза и хватката на възходящата лихвена политика на Федералния резерв на САЩ е да намери източници за икономически растеж, които да са различни от инвестиционния капитал. Само тогава европейската икономика няма да бъде толкова зависима от лихвените равнища и ще може да се развива независимо от тях. Това обаче е много сложно да се реализира в икономики, които се градят на капитала. Така че не залагайте особени надежди на Обединена Европа – единият пазар и Еврозоната скоро ще бъдат само добър спомен.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: ецб | централни банки | Европейска централна банка | лихвени проценти

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ