Румяна Кючукова:

Светът затъва още по-дълбоко в глобални проблеми

Международната инвестиционна банка е финансирала български фирми с над 220 млн. евро

Румяна Кючукова е зам.-председател на Международната инвестиционна банка (МИБ) от февруари 2016 г. В периода 2012 - 2015 г. е консултант в областта на финансите и инвестициите. В продължение на седем  години е член на Борда на директорите на Световната банка и Международната финансова корпорация. В периода 1997 – 2000 г. е икономически съветник на главния изпълнителен директор и директор на вътрешния одит в Мобилтел АД (България), след което за около две години оглавява мобилния оператор.

Госпожо Кючукова,  тази година сп. „Икономика” става на 30, а в историята на конкурса „Мистър и Мисис Икономика” вие сте първата  „Мисис Икономика”. Към какви спомени ви връща това отличие от 2001 г.?

Преди всичко към спомените ми за хората, с които съм работила – прекрасни професионалисти, отдаващи от себе си всичко в името на компанията. С много от тях и досега поддържаме контакт. Тази награда не е само моя, тя е на целия колектив работил по това време.Тя бе признание за труда им, за усилията им, които ежедневно полагаха, и ги мотивира да продължат да работят още по-усърдно.Тя е доказателство, че положените от тях усилия, не са останали незабелязани.

На Световния икономически форум в Давос се чуха предупреждения, че международната икономика е в риск, а задълбочаващото се неравенство между бедни и богати засилва обществения гняв. Какъв сигнал е това за вас?

Тазгодишната среща мина под знака на все по-голяма нестабилност. Освен това от форума отсъстваха ключови световни лидери като американския президент Доналд Тръмп, френският му колега Еманюел Макрон, британския премиер Тереза Мей, които имат тежки вътрешни кризи в собствените си страни. Същевременно глобалните проблеми са сложни и рисковете се увеличават, но като че ли липсва обща воля за справяне с тях. А те могат да се решават само на глобално ниво. Енергията като че ли се изразходва за консолидиране или възстановяване на контрола на национално ниво, което води до задълбочаване на разделението и светът се придвижва към нова фаза на политика, фокусирана върху собствената държава. 

Нарастването на социалното неравенство и климатичните промени са водещите глобални рискове, които ще оформят събитията през следващите десет години, и трябва не само да се следят, но и да се предприемат бързи ефективни мерки. Поляризацията в обществата е на трето място. Затъваме още по-дълбоко в глобални проблеми, от които ще е трудно да се измъкнем, ако не обединим усилията и ресурсите си, не потърсим общи решения.

Вашето мнение - какви са най-големите рискове, пред които е изправена световната икономика, а в частност и българската икономика?

Икономиката е циклична, не можеш да вървиш само нагоре. На форума в Давос прогнозите за бъдещото развитие на международната икономика бяха скептични. В началото на годината МВФ понижи първоначалната си  прогноза за ръст на глобалния БВП през 2019 г. от 3,7%, до 3,5%. Причината - отслабването на икономиките в Европа и най-вече в еврозоната, търговските спорове, Брекзит и конфликтите в различни точки от света. Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард предупреди, че след две години на стабилно развитие световната икономика започва да се забавя повече, отколкото се очакваше, увеличават се и рисковете. Въпреки това тя не счита, че сме на прага на рецесия. Нараства обаче усещането за нестабилност и  вероятността от спад в темповете на световното развитие се увеличава. 

Основните рискове произтичат от все по-увеличаващото се геополитическо напрежение и търговските войни, като конфронтацията между САЩ и Китай остава най-голямото притеснение. Всички очакват известно забавяне на икономиката, говори се дори за обръщане на цикъла, но нов апокалипсис в стил 2008 г. не се прогнозира,  макар и да се предупреждава за възможност от икономическа буря.

Как ще рефлектира всичко това върху България?

Забавянето на световната икономика неминуемо ще се отрази в една или друга степен и на България, на българския бизнес. Оценките на различните анализатори  варират, но като че ли има единомислие, че евентуален рязък обрат на икономическия цикъл в Европа е най-големият риск за България. Страната ни  има известни буфери и нисък дълг, прави и крачки към влизане в еврозоната. Тя запази относително добра фискална дисциплина и съответно растежът й е достатъчно устойчив – все фактори, които дават надежди за известно омекотяване на последствията от евентуална следваща криза.

В тази обстановка как икономическите субекти да се движат така, че да не попаднат на айсберг?

Всеки трябва да реши сам за себе си, нека внимателно да се преценява както текущата обстановка, така и средносрочната и дългосрочна прогноза, да се оцени обективно, реалистично средата и да се предприемат подходящите мерки в зависимост от спецификата на бизнеса. При условията на несигурна среда е съвсем нормално фирмите да са по-предпазливи в инвестиционните си намерения и допълнителното  задлъжняване. Много важно е да се защитят от различни рискове, съпътстващи бизнеса им, и да продължат да търсят начини да бъдат по-добри, по-конкурентоспособни и ефективни.

България е сред ключовите членове на МИБ. Как се отразява това на България и на бизнеса в нашата страна?

България е вторият по големина акционер в институцията, като делът ѝ в акционерния капитал възлиза на 12,95%. Към настоящия момент банката е финансирала местния бизнес с над 220 млн. евро, а активното портфолио към края на януари 2019 г. е 140 млн. евро. Освен че предоставя заеми, включително на малки и  средни предприятия, банката е купувач и на български ДЦК от местния пазар. Имаме и синдикирани заеми съвместно с Българската банка за развитие (ББР). Тя е със статут на наблюдател в  МИБ и  имаме отлично сътрудничество, което се надяваме да развиваме в интерес на българския бизнес и в бъдеще. Имаме подписани Меморандуми за сътрудничество с Българската агенция за експортно застраховане и с Българската търговско-промишлена палата.

Партньорството с банката какви възможности дава за българските компании?

Подкрепяме предимно развитието на частния сектор, но имаме и изключения, като например обществения транспорт в София, за който предоставихме синдикиран заем на Центъра за градска мобилност съвместно с Българската банка за развитие. Клиентите ни са средни и големи бизнес предприятия, както и финансови институции, през които работим с експортно ориентирани малки и средни фирми. Когато избираме дали да финансираме проекта, ние оценяваме дали той носи иновации, трансфер на ноу-хау и технологии, колко ефективно оползотворява ресурсите и какъв е социалният му ефект върху заетостта. Стремим се да подпомагаме производствени дейности, които съдействат за  устойчивото развитие на българската икономика. По отношение на  секторите ние сме гъвкави и прилагаме стандартните рестрикции спрямо производството на оръжия, цигари, хазарт, алкохол. Приоритетни за нас се явяват проекти за развитие на инфраструктурата, за стимулиране на експортния потенциал на България и останалите страни - членки  на МИБ, иновациите, повишаване на конкурентоспособността.

Всъщност България и българския бизнес пропускат ли добри възможности, които МИБ предлага?

Банката е един допълнителен  източник на финансиране за българския бизнес, както и за значими за страната проекти. Всеки сам преценява плюсовете и минусите и избира най-добрия за бизнеса му партньор, но  банката предоставя много възможности. Към момента кредитното ни портфолио в България  е 16% от общия кредитен портфейл на банката и е най-голямото, преди това на Русия.

Кое налага релокацията на централата ви от Москва в Будапеща и как това се очаква да повлияе?

Както вече споменах, след 2012 г. банката започна цялостна реформа за трансформиране в съвременна международна институция за развитие, която засяга много аспекти от дейността ѝ, включително и учредителните й документи. За пример послужиха най-добрите международни практики. Преместването на щаб квартирата от Москва в Будапеща е част от тази реформа и дава много възможности за бъдещото развитие на институцията. Русия вече не е мажоритарен акционер, а нейният дял (46,03%) е по-малък от общия на страните членки на ЕС - България, Унгария, Чехия, Словакия и Румъния (50,16%). 

Премествайки се в Будапеща, ние се приближаваме към пазарите на пет от нашите акционери, което ни дава възможност да бъдем по-близo до клиентите с цел да отговорим по-бързо и по-ефективно на изискванията и потребностите им. В Москва ще остане голям оперативен офис, който ще обслужва другите наши акционери - Русия, Виетнам и Монголия. 

От друга страна, това ще ни даде възможност да излезем на нови капиталови пазари и да разширим  базата си за дългосрочно финансиране, да повишим познаваемостта на институцията и привлекателността и за нови европейски акционери. Това ще окаже положително влияние и върху кредитния ни рейтинг.


Още от разговора ни с Румяна Кючукова ще откриете в брой 89 на списание "Икономика", което ще бъде на пазара в края на м. Март


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | финанси | криза | интервю | Румяна Кючукова

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини