Учени призовават ЕК да откаже Япония от лова на китове
Токио се оттегли от мораториума за китоловство малко, след като сключи търговско споразумение с Брюксел
Китоловната индустрия в Япония залязва все повече и разчита основно на държавни субсидии
Снимка: БТА
~ 2 мин.
Докато Япония се оттегля от Международната конвенция за регулиране на китоловството, за да възобнови лова на китове с търговски цели, учените Джоана Суаб и Матю Колис призовават Европейската комисия да окаже натиск на Токио да спре да избива животните и да нарушава международното право, пише EurActiv.
Суаб е старши директор „Връзки с обществеността” на правозащитната организация Humane Society International (HSI), а Колис е директор по международната политика на Международния фонд за благоденствие на животните (IFAW).
Малко след сключването на Европейско-японското споразумение за икономическо на 26 декември миналата година японското правителство, че се оттегля от Международната комисия по китоловство (IWC). Това се случва само дни, след като Европейският парламент се ангажира с икономическото споразумение с Токио.
След многогодишни неуспешни опити да направи всичко възможно да отмени мораториума върху ловенето на китове за търговски цели от 1986 г. Япония в крайна сметка обяви, че се оттегля като страна по споразумението и сега се очаква да възобнови безцеремонното избиване на китоподобни в своите води в тези на Изключителната икономическа зона (EEZ) в Тихия океан.
Отсега нататък вторият най-голям азиатски търговски партньор на ЕС се отказва от всякакви отговорности като част от световните регулации за опазването на китовете, установени от IWC. Въпреки това, макар Япония да може да напусне IWC, тя не може да неглижира задълженията си по международното право. Токио остава страна по Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS), която изисква от членовете ѝ да опазват китовете, без значение дали се намират в техни или международни води.
Япония прави политически залог, че като ограничи ловенето на китове в собствените си крайбрежни води и в EEZ, другите държави няма да имат желание да влизат в спор с нея, че нарушава международното право и ред. Има опасения обаче, че Токио ще опита да убеди други, настроени за китоловството, страни да напуснат IWC и да се присъединят към един нов Тихоокеански клуб на китоловците, който да възвести нова ера в избиването на китоподобните с цел печалба. Тези провокации не могат да останат без отговор от международната общност, включително от страните в ЕС, които участват в диалога за бъдещето на китовете.
Европейските общества с огромно мнозинство отхвърлят жестокостта китоподобните да бъдат избивани с харпун за изработката на продукти, от които никой няма нужда и никой вече не иска. Китоловството е умиращ бизнес в Япония и не би могъл да оцелее в пазарната среда, ако не бива подкрепян постоянно от държавни субсидии.
Европейският парламент отрази нагласите на обществото и в резолюция от 2016 г. отчетливо поиска въпросът за китоловството да бъде разгледан в двустранните отношения с Япония, като крайната цел трябва да е „прекратяване на практиката”. За съжаление, докато търговската сделка между Токио и Брюксел подлежеше на преговори, ЕК неколкократно отказа да повдигне пред Япония въпроса за китовете с аргумента, че щом няма да има търговия с такива продукти между двете страни по споразумението, въпросът за китоловството не е релевантен към преговорите.
Суаб е старши директор „Връзки с обществеността” на правозащитната организация Humane Society International (HSI), а Колис е директор по международната политика на Международния фонд за благоденствие на животните (IFAW).
Малко след сключването на Европейско-японското споразумение за икономическо на 26 декември миналата година японското правителство, че се оттегля от Международната комисия по китоловство (IWC). Това се случва само дни, след като Европейският парламент се ангажира с икономическото споразумение с Токио.
След многогодишни неуспешни опити да направи всичко възможно да отмени мораториума върху ловенето на китове за търговски цели от 1986 г. Япония в крайна сметка обяви, че се оттегля като страна по споразумението и сега се очаква да възобнови безцеремонното избиване на китоподобни в своите води в тези на Изключителната икономическа зона (EEZ) в Тихия океан.
Отсега нататък вторият най-голям азиатски търговски партньор на ЕС се отказва от всякакви отговорности като част от световните регулации за опазването на китовете, установени от IWC. Въпреки това, макар Япония да може да напусне IWC, тя не може да неглижира задълженията си по международното право. Токио остава страна по Конвенцията на ООН за морското право (UNCLOS), която изисква от членовете ѝ да опазват китовете, без значение дали се намират в техни или международни води.
Япония прави политически залог, че като ограничи ловенето на китове в собствените си крайбрежни води и в EEZ, другите държави няма да имат желание да влизат в спор с нея, че нарушава международното право и ред. Има опасения обаче, че Токио ще опита да убеди други, настроени за китоловството, страни да напуснат IWC и да се присъединят към един нов Тихоокеански клуб на китоловците, който да възвести нова ера в избиването на китоподобните с цел печалба. Тези провокации не могат да останат без отговор от международната общност, включително от страните в ЕС, които участват в диалога за бъдещето на китовете.
Европейските общества с огромно мнозинство отхвърлят жестокостта китоподобните да бъдат избивани с харпун за изработката на продукти, от които никой няма нужда и никой вече не иска. Китоловството е умиращ бизнес в Япония и не би могъл да оцелее в пазарната среда, ако не бива подкрепян постоянно от държавни субсидии.
Европейският парламент отрази нагласите на обществото и в резолюция от 2016 г. отчетливо поиска въпросът за китоловството да бъде разгледан в двустранните отношения с Япония, като крайната цел трябва да е „прекратяване на практиката”. За съжаление, докато търговската сделка между Токио и Брюксел подлежеше на преговори, ЕК неколкократно отказа да повдигне пред Япония въпроса за китовете с аргумента, че щом няма да има търговия с такива продукти между двете страни по споразумението, въпросът за китоловството не е релевантен към преговорите.
