В търсене на сигурността - от bitcoin към stablecoin

Един от проблемите пред навлизането на криптовалутите като разплащателно средство е, че тяхната стойност се мени в големи граници. Те не са обезпечени с определен актив и затова струват толкова, колкото другите или „пазарът“ решат. На 11 декември 2017 г. bitcoin е струвал 17060,55 долара. Година по-късно – на 10 декември 2018 г., той се разменя за 3339,08 долара. При такива големи промени не е реалистично търговията на предмети с постоянна и ясна стойност да се прави в биткойни. Тук могат да дойдат на помощ т.нар. „стейбълкойни“ (stablecoins).

Стейбълкойните са криптовалути, чиято стойност е постоянна или би трябвало да търпи малки промени. По принцип тя е свързана с определен актив, с обезпечение. Донякъде те наподобяват в нормалните валути, намиращи се в обращение. Щом са свързани с определен актив, намиращ се например на депозит в банка, собственикът на стейбълкойни може във всеки момент да поиска да размени своята криптовалута за реалния актив. Ако се утвърдят, стейбълкойните биха могли да станат реална възможност не само за спестяване на пари в „твърда“ валута, но и да се превърнат в средство за разплащане на стоки от бита.

Някои от известните стейбълкойни са Tether, TrueUSD, USD Coin. Тяхната стойност към момента се запазва постоянна на фона на другите криптовалути, при които има голяма волатилност. Стандартните криптовалути са считани  за непредвидими. Тяхното утвърждаване доведе през последните години до въвеждането на редица регулации в западния свят. В някои случаи банките замразяват финансови средства на борсите за криптовалути.  В резултат тези борси се стремят да избягват банковите системи и в някои случаи въвеждат ограничение за транзакции между криптовалутите и истинските пари. Тук стейбълкойните отново могат да бъдат полезни – за покупка на други криптовалути.

Моделите за функциониране на стейбълкойни са различни. Една възможност е централизирана компания да държи активи в банкова сметка и да издава стейбълкойни, които дават право да бъде изискан активът. Така работи например Tether, чиито създатели твърдят, че имат по долар обезпечение за всяка единица от стейбълкойна в обращение. Това обаче поражда въпроси, свързани с прозрачността на създаването на валутата и доколко наистина съществува обезпечение за всички активи.

Друг модел е да се създадат стейбълкойни, които са обезпечени с други криптоактиви. Така прави BitShares. При този модел активът, поддържащ стейбълкойна, е децентализиран криптоактив – например стейбълкойнът Dai е обезпечен от криптовалутата Eтериум с помощта на умен договор чрез платформата Ethereum. В този случай потребителите нямат нужда от трета страна, за да си поискат да заменят стейбълкойна за неговото обезпечение. Тук проблемът е, че обезпечението е актив в криптовалута, която може да промени значително курса си. При рязък спад на стойността на обезпечаващият актив, стейбълкойните може да загубят обезпечението си. Затова в повечето случаи, в които този модел се използва, стейбълкойните са свръхобезпечени, за да бъдат защитени от резки ценови промени. Дори и това обаче не дава 100% сигурност за запазването на тяхната стойност.

Третият модел на стейбълкойн е най-близък до работата на реалните валути и се наричат метод на сеньоража. Чрез алгоритъм се разширява и свива предлагането на стейбълкойна на пазара, така както централните банки правят с парите в обращение. В този случай стейбълкойните не са обезпечени от нищо, освен от очакването, че ще съхранят стойността си в бъдеще. За разширяването и свивавнето на паричното предлагане са използвани различни модели, най-популярният от които е свързан с използването издававнето и обратното изкупуване на облигации и акции в съответния стейбълкойн. Така например прави Basecoin.

Стейбълкойните могат да решат проблема с волатилността на криптовалутите, но все още трябва да се утвърждават и да печелят доверието на своите потребители. Един от проблемите в това отношение би могъл да е свързан с поставянето под съмнение на активите, които обезпечават валутата. Дори при модела на сеньоража, за да се търгува с дадена валута, трябва да има хора, желаещи да я купят/продадат, т.е. да има доверие в нея.

Стейбълкойните могат да помогнат много в извършването на ежедневни покупки. Те могат да служат за спестовна валута в страни с волатилен курс на националната валута. Въпреки това стейбълкойните няма да станат лесно алтернатива на депозитите, защото докато в много страни има защита на спестяванията в банките до определен размер, такава защита за спестявания в стейбълкойни няма.

Възходът на bitcoin се дължеше на желанието на мнозина да станат биткойн милионери, купувайки криптовалутата на ниски цени и продавайки я на високи. Тенденцията за последната година обаче е спад в цената на bitcoin и на криптовалутите въобще. Дали все повече инвеститори в криптовалута няма да заменят алчността с желание за сигурност? Отношението към стейбълкойните може да разкрие има ли такава тенденция.