Втечненият природен газ в транспорта ще намали вредните емисии

Втечненият природен газ (LNG) може значително да диверсифицира снабдяването с гориво в транспорта и да намали емисиите на парникови газове от кораби и тежкотоварни камиони. Това става ясно от изследване на Shell „Втечненият природен газ – нова енергия за кораби и камиони? Факти, тенденции и перспективи“.

При заложените 6000 големи кораба в света и 480 000 камиона в ЕС на втечнен природен газ до 2040 г. емисиите на парникови газове от корабния транспорт могат да се намалят със 132 милиона тона и – в зависимост от технологията на двигателите – с до 4.5 милиона тона от тежкотоварния пътен транспорт. 30% съотношение на био втечнен природен газ при камионите би позволило допълнително намаляване с още 20%. Понастоящем целият германски транспортен сектор отделя близо 166 милиона тона парникови газове.

„Виждаме сериозен потенциал в използването на втечнен природен газ в транспорта – особено при контейнеровозите с техния сравнително висок разход на гориво поради голямата изисквана мощност. От друга страна, пътническите кораби ще играят по-скоро ролята на пионери. Замяната на мазута с втечнен природен газ може да доведе до значителни предимства по отношение на емисиите“, смята главният икономист на Shell в Германия д-р Йорг Адолф.

„В търговския пътен транспорт втечненият природен газ е особено подходящ за тежкотоварни камиони като алтернатива на дизела. За да се постигнат големи намаления на емисиите обаче, трябва да се използва втечнен природен газ от възобновяеми източници – например био втечнен природен газ“, обяснява експертът по транспорта от DLR инж. Андреас Лишке.

Международната агенция по енергетиката (IEA) очаква световната търговия с газ да нарасне с две трети до 2040 г., като 80% от този ръст ще се дължат на втечнения природен газ. Днес втечненият природен газ представлява около 8–9% от общото потребление на газ, но до 2040 г. неговият дял ще достигне близо 14%.

В транспорта корабите са един от основните източници на замърсители на въздуха. Освен това на международния корабен транспорт се падат близо 3% от световните емисии на CO2. Втечненият природен газ за момента се смята за единствената логична и достатъчно разработена алтернатива на корабните горива на нефтена основа. Съответно изследването очаква за периода до 2040 г. флотът от кораби на втечнен природен газ да расте много по-бързо от целия световен флот. Контейнеровозите са най-динамичната категория кораби, докато пътническите кораби – например лайнерите и фериботите – ще играят ролята на пионери.

В пътния транспорт втечненият природен газ е подходящ предимно за използване в тежкотоварните автомобили. Ако сегашните тенденции се запазят, до 2040 г. броят на тези автомобили в ЕС ще нарасне с 307 000 и ще достигне 2,76 милиона. 480 000 (17%) от тежкотоварните автомобили ще имат LNG двигател и ще елиминират потреблението на 11,5 милиарда литра дизел. Днес има около 4000 LNG камиона.

„За да се въведе и насърчи използването на втечнен природен газ с ниски емисии, е необходима отворена към технологиите подкрепа за възобновяеми източници в снабдителната верига на втечнения природен газ и съдействие за изграждането на необходимата инфраструктура. Нужни са сигурни икономически ползи, за да се убедят потребителите в предимствата на LNG технологията – например чрез регулаторни и финансови инструменти“, обяснява Адолф.

На представянето присъстваха представители на български транспортни фирми и производители на тежкотоварни автомобили. „Българските транспортни фирми могат да се поучат от опита на своите колеги в развитите страни в Западна Европа, които диверсифицират снабдяването с гориво в транспорта и търсят нови, екологични и по-ефективни горивни решения за своята транспортна флота, каза изпълнителният директор на Shell България Камелия Славейкова. По думите ѝ развитието на втечнения природен газ в транспорта в България е възможно след създаването на съответната регулаторна рамка и финансови стимули, както на така необходимата инфраструктура.

Изследването е проведено от Shell в сътрудничество с Германския авиокосмически център (Deutsches Zentrum für Luft- und Raumfahrt, DLR) и Хамбургския технически университет (TUHH) като принос към по-общия дебат за горивата с по-малко отражение върху климата.