Защо фон дер Лайен одобрява лошите политики в България?
Новият председател на ЕК изглежда се чувства комфортно да получава подкрепа от страни с доказан корупционен опит
Снимка: Economic.bg/ Красимир Свраков
~ 4 мин.
Цветан Петров
На 29 август новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети България, за да обсъди очакванията на страната към новата Комисия и да потърси подкрепата на премиера Бойко Борисов.
Нейното посещение ще бъде запомнено с незаслужените ѝ похвали към правителството на Борисов и с факта, че за първи път в България на журналистите не бе позволено да задават въпроси на пресконференция с лидер от Европейския съюз, коментира EUObserver. Микрофоните на журналистите дори бяха премахнати с одобрението на Фон дер Лайен. Какво се обърка?
Сигурността на първо място
С основание някои биха заподозрели, че съветниците на Фон дер Лайен много упорито са се опитвали да открият положителни развития в България, които по-късно председателят на ЕК да използва за комплименти като форма на любезност към своите домакини. Крехкото състояние на върховенството на закона в България е деликатен въпрос, затова икономиката на страната би могла да изглежда като по-сигурна тема за коментар.
На пресконференцията след срещата си с Борисов Фон дер Лайен заяви, че когато погледне към България, вижда „страна, която просперира”. По думите ѝ тя била много впечатлена от факта, че в България има значителни инвестиции в училища и университети, както и че заплатите на учителите са високи. Председателят на ЕК също така похвали факта, че страната ни отчита един от най-високите ръстове на брутния вътрешен продукт (БВП).
Изявленията на Урсула фон дер Лайен обаче заслужават известен анализ и проверка на фактите.
Според данните на Световната банка 22% от българите живеят под прага на бедност. Да, наскоро българските учители получиха повишение на заплатите си – в момента средната нетна заплата на преподавател е около 980 лв. Въпреки това е изчислено, че едно четиричленно семейство се нуждае от около 2400 лв. за покриването само на базовите си нужди.
В последните изследвания българските ученици са се представили значително под средното ниво във всички сфери – наука, математика, четене – в сравнение с останалите държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
От данните, събрани от европейската статистическа служба (Eurostat), пък става ясно, че България една от страните в ЕС с най-ниски държавни разходи за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП. Страната ни също така има едно от най-ниските съотношения на изследователи към граждани в Европа, сочи статистиката на ЮНЕСКО. Освен това нито един български университет не влиза в първата Европейска мрежа на университетите, одобрена от ЕК.
Митът за растежа
Ръстът на българския БВП може да изглежда впечатляващ, но само ако числата се разгледат извън всякакъв контекст. Българската стопанска камара (БСК) изчисли, че от 2007 г. насам общият обем на преките чуждестранни инвестиции в страната ни се е понижил 10 пъти.
Повечето растеж може да се припише на европейските средства. Въз основа на публично достъпни данни може да се калкулира, че България има едно от най-големите съотношения на усвоени европейски средства към БВП в ЕС – 4.91%. Дори и Унгария, която обикновено бива разглеждана като лидер по получени европейски пари, е с по-ниско съотношение – 4.59%.
Казано с други думи, ЕС финансира автокрация, но има и уловка. Европейските средства се вливат в икономиката на хартия, но на практика биват отклонени към частни джобове. Серия от разследвания на „Биволъ”, българският партньор на Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP), представи достатъчно примери за тези злоупотреби с финансирането от ЕС.
Българският език е консервативен и правилната граматика е знак на уважение – при официални събития българите се обръщат помежду си и към чужденци във второ лице, множествено число. Човек би могъл да се зачуди дали това не е било знак за това кой е имал по-голяма тежест при преговорите по време на тази среща.
Съгласявайки се с Борисов да не отговаря на въпроси от журналистите, Фон дер Лайен неволно допринесе за задушаването на медиите в България. Последният Индекс за свободата на медиите по света, съставен от неправителствената организация „Репортери без граници”, класира България на 111 място в света след Кувейт и Ангола.
Въпросите остават
През лятото Фон дер Лайен подчерта, че „никой не е перфектен”, когато стане дума за върховенството на закона. Освен това тя изглежда, че се чувства комфортно да получава подкрепата на държави с доказан корупционен опит, каквато е България.
Тази философия на новия председател на ЕК със сигурност притеснява експертите, които смятат, че сме достигнали момента на „всичко или нищо” за поддържането върховенството на закона в ЕС.
Въпреки че е лесно да се премахнат микрофоните на журналистите, особено в България, много въпроси в крайна сметка ще застигнат Фон дер Лайен.
Например: Каква е цената на върховенството на закона в ЕС?; Как екипът ѝ събира информация за страните членки?; Доколко тя цени прозрачността?; Безпокои ли се за злоупотребата с европейски средства?; Просперитетът новият европейски синоним на бедността ли е?
Нейното посещение ще бъде запомнено с незаслужените ѝ похвали към правителството на Борисов и с факта, че за първи път в България на журналистите не бе позволено да задават въпроси на пресконференция с лидер от Европейския съюз, коментира EUObserver. Микрофоните на журналистите дори бяха премахнати с одобрението на Фон дер Лайен. Какво се обърка?
Сигурността на първо място
С основание някои биха заподозрели, че съветниците на Фон дер Лайен много упорито са се опитвали да открият положителни развития в България, които по-късно председателят на ЕК да използва за комплименти като форма на любезност към своите домакини. Крехкото състояние на върховенството на закона в България е деликатен въпрос, затова икономиката на страната би могла да изглежда като по-сигурна тема за коментар.На пресконференцията след срещата си с Борисов Фон дер Лайен заяви, че когато погледне към България, вижда „страна, която просперира”. По думите ѝ тя била много впечатлена от факта, че в България има значителни инвестиции в училища и университети, както и че заплатите на учителите са високи. Председателят на ЕК също така похвали факта, че страната ни отчита един от най-високите ръстове на брутния вътрешен продукт (БВП).
Изявленията на Урсула фон дер Лайен обаче заслужават известен анализ и проверка на фактите.
Анатомия на просперитета
Традиционната дефиниция на просперитета е „състояние на икономическо благополучие”. България е с най-ниския БВП на глава от населението, най-ниската минимална работна заплата и най-ниските средни доходи в ЕС.Според данните на Световната банка 22% от българите живеят под прага на бедност. Да, наскоро българските учители получиха повишение на заплатите си – в момента средната нетна заплата на преподавател е около 980 лв. Въпреки това е изчислено, че едно четиричленно семейство се нуждае от около 2400 лв. за покриването само на базовите си нужди.
В последните изследвания българските ученици са се представили значително под средното ниво във всички сфери – наука, математика, четене – в сравнение с останалите държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
От данните, събрани от европейската статистическа служба (Eurostat), пък става ясно, че България една от страните в ЕС с най-ниски държавни разходи за научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП. Страната ни също така има едно от най-ниските съотношения на изследователи към граждани в Европа, сочи статистиката на ЮНЕСКО. Освен това нито един български университет не влиза в първата Европейска мрежа на университетите, одобрена от ЕК.
Митът за растежа
Ръстът на българския БВП може да изглежда впечатляващ, но само ако числата се разгледат извън всякакъв контекст. Българската стопанска камара (БСК) изчисли, че от 2007 г. насам общият обем на преките чуждестранни инвестиции в страната ни се е понижил 10 пъти.Повечето растеж може да се припише на европейските средства. Въз основа на публично достъпни данни може да се калкулира, че България има едно от най-големите съотношения на усвоени европейски средства към БВП в ЕС – 4.91%. Дори и Унгария, която обикновено бива разглеждана като лидер по получени европейски пари, е с по-ниско съотношение – 4.59%.
Казано с други думи, ЕС финансира автокрация, но има и уловка. Европейските средства се вливат в икономиката на хартия, но на практика биват отклонени към частни джобове. Серия от разследвания на „Биволъ”, българският партньор на Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP), представи достатъчно примери за тези злоупотреби с финансирането от ЕС.
Странната пресконференция
Отвъд изказванията на Фон дер Лайен за българската икономика, които със сигурност са разгневили много българи, тъй като не отразяват реалността, човек не може да не отбележи, че Борисов използва второ лице, единствено число, за да се обърне към новоизбрания председател на ЕК.Българският език е консервативен и правилната граматика е знак на уважение – при официални събития българите се обръщат помежду си и към чужденци във второ лице, множествено число. Човек би могъл да се зачуди дали това не е било знак за това кой е имал по-голяма тежест при преговорите по време на тази среща.
Съгласявайки се с Борисов да не отговаря на въпроси от журналистите, Фон дер Лайен неволно допринесе за задушаването на медиите в България. Последният Индекс за свободата на медиите по света, съставен от неправителствената организация „Репортери без граници”, класира България на 111 място в света след Кувейт и Ангола.
Въпросите остават
През лятото Фон дер Лайен подчерта, че „никой не е перфектен”, когато стане дума за върховенството на закона. Освен това тя изглежда, че се чувства комфортно да получава подкрепата на държави с доказан корупционен опит, каквато е България.Тази философия на новия председател на ЕК със сигурност притеснява експертите, които смятат, че сме достигнали момента на „всичко или нищо” за поддържането върховенството на закона в ЕС.
Въпреки че е лесно да се премахнат микрофоните на журналистите, особено в България, много въпроси в крайна сметка ще застигнат Фон дер Лайен.
Например: Каква е цената на върховенството на закона в ЕС?; Как екипът ѝ събира информация за страните членки?; Доколко тя цени прозрачността?; Безпокои ли се за злоупотребата с европейски средства?; Просперитетът новият европейски синоним на бедността ли е?
