Българите обвиняват институциите, а не природата за водната криза
Проучването е на „Галъп интернешънъл“ и включва и нагласите срещу правителството
~ 3 мин.
Институциите са виновни за водната криза в Перник, а не природата. Това е мнението на голяма част от българите, участвали в проучване на „Галъп интернешънъл“. Друга изследвана тема от социологическата агенция е нагласата на хората по отношение на евентуална оставка на правителството заради безпрецедентната ситуация с управлението на водите в страната, като преобладаващото мнение, според допитването, е за оставка.
Водната криза
Категорично, хората и институциите, а не климатът и природата, са виновни за кризисната ситуация в Перник, според българите. Според 69% от анкетираните водната криза е последствие от дейността на хората и институциите, а само 12% смятат, че тя е последствие от промени в природата и климата. 15% от хората заявяват, че не са достатъчни запознати с темата, а 4% се затрудняват да отговорят. От „Галъп“ добавят, че между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при твърдите привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа „природата е виновна“.
Недоверие във властта
Изследването показва, че желанието за смяна на правителството преобладава сред отговорите, макар и не с много, но когато стане дума по-конкретно за предсрочни избори, надделява неохотата.
В средата на януари, когато е провеждано проучването, 41% искат оставка и смяна на правителството, а 34% – не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е конкретно за предсрочни парламентарни избори, 35% искат, но 40% не искат. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат така от месеци.
„Явно, абстрактното желание за промяна доминира, но когато става дума конкретно за нови парламентарни избори, няма отчетливо мнозинство. Инстинкт срещу властта се усеща, но перспективата за предсрочни избори явно отблъсква“, обясняват социолозите.
За сравнение, след „Апартаментгейт“ през пролетта дяловете на искащи оставка бяха подобни на сегашните – 42%, които искат, и 33%, които не искат. Предсрочни избори пък тогава искаха 40%, срещу 38%, които не искаха. Оказва се, че тогава ситуацията е била сходна и като че ли дори малко по-тревожна в обществен план за настоящото управление.
Все се пак, към момента на изследването (9 – 17 януари) кризата още е в развитие. По всичко личи, че тя ще бъде в развитие още дълго време, така че тепърва ще се изяснява структурата на масовите нагласи, добавят от „Галъп“.
На фона на водната криза в Перник, обществото възприема искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. като справедливо.
При тази ситуация 47% намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на управляващите партии.
Предпочитаме държавното
От „Галъп“ обясняват, че в проучването отново проличава предубеждението на българите спрямо частната собственост. Обществото ни, по традиция, предпочита държавна собственост на т.нар. дружества за комунални услуги, като водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.
Две трети от респондентите са заявили, че по-скоро предпочитат, дружествата за т.нар. комунални услуги да са държавни, а само 14% смятат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, но и там преобладават онези, които предпочитат публична собственост.
Данните са още едно доказателство за бавния ход на привикване с пазарните реалности у нас. Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с продажбата на електроенергийното дружество ЧЕЗ и данните бяха почти идентични, допълват от изследователската агенция.
Проучването е проведено сред 835 души „лице в лице“ на случаен принцип. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
