Банковият сектор в Европа е следващата жертва на коронавируса

Европейските кредитори навлизат в новата криза с финансови авоари, каквато не са имали досега, въпреки това, перспективите за тях стават все по-мрачни

Снимка: @Lagarde

За кратък период европейските банки се радваха на прогнозите на анализаторите и не очакваха лоши години. Кредиторите се бяха отърсили от финансовата и дълговата криза, трупаха капиталови буфери срещу потенциални шокове и обещаваха да върнат по-голяма част от печалбата си на инвеститорите. Акциите в сектора растяха впечатляващо и дори най-рисковите облигации отново бяха на мода. Имаше причини да очакваме, че възвращаемостта ще расте, макар и бавно, пише Bloomberg в свой анализ.

Това не продължи дълго. Драконовските мерки за ограничаване на коронавируса нанесоха запомнящ се удар върху икономиките в Блока. Новата вълна от кредитни загуби е неизбежна, тъй като правителството в Италия блокира цялата държава. Очаква се и други членки на ЕС да го последват. Не всички ще усетят еднакво натиска от здравната криза, но за много кредитори бъдещето е мрачно.

Повечето държавни разходи, евтините средства на централните банки и някои регулаторни отклонения оказват нов натиск върху оскъдните доходи на финансовите институции. През последните дни акциите на кредиторите се върнаха до нивата си малко след световната кризата.

Непосредственото напрежение, свързано с ликвидността, все още не тревожи инвеститорите. Банките получават много средства, отчасти заради здравословния растеж на депозитите - до 4.5% за 12-те месеца до януари в еврозоната, според данни на Goldman Sachs Group Inc.

Банките навлизат в новата криза с най-силното си финансово положение. Най-големите кредитори в Европа приключиха 2019 г. със средно съотношение на общия собствен капитал от първи ред от 13.7%, което е най-високото ниво досега, според статистика на Bloomberg.

Дори при възможно най-лошия сценарий, при който брутният вътрешен продукт в ЕС на тригодишна база падне с 2.7%, а цените на жилищата се понижат с около 20%, то 7 от 10 от най-големите банки ще успеят да поддържат нива на капитал, които им позволяват да плащат дивиденти, според анализатори от JPMorgan Chase & Co.

И все пак, потенциалната ерозия в сектора може да причини проблеми на кредиторите за години напред. В посочения шоков сценарий, възвращаемостта на реалния собствен капитал ще се размине с очакванията на анализаторите и ще покрие само половината от прогнозираните стойности - средно 4.2% за 35-те кредитора като печалбата им ще намалее с 62%, според анализаторите на JPMorgan. Deutsche Bank AG, UniCredit SpA и ING Groep NV щяха да намалят възвращаемостта на реалния собствен капитал между 2% и 3%; при Societe Generale SA може да падне под 2%. Тези изчисления са направени преди Саудитска Арабия да започне "война" с цените на петрола.

Продължителният икономически спад ще навреди на заемодателите на редица фронтове: постоянен натиск върху маржовете на отрицателните лихвени проценти, бавно търсене на заеми и вероятно спад на комисионите.

Bank of England вече намали лихвените проценти с 50 базисни пункта и Европейската централна банка вероятно ще я последва. Очаква се председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард да намали ставките с 10 базисни пункта до -0.6% в четвъртък. Дори ако тя се опита да защити кредиторите, като предложи допълнително облекчение за депозитите им, най-вероятно лихвите ще останат ниски с години.

Грешни прогнози

Очакванията за увеличаване на лихвите се сринаха, което сигнализира за още по-малка възможност това да се случи в бъдеще

Диаграмата показва измененията на тримесечния Euribor през изминалия месец


Разбира се, банките могат да налагат повече такси на вложителите. Възможно е и по-нататъшно намаляване на разходите за индустрията. Въпреки това, бранша го очакват големи разходи за премахване на остарели ИТ системи, за да се адаптира към новите технологии. Модерни финални технологии могат да идват и да си отиват, но новата конкуренция ще премахне наследените кредитори на приходи.

Има нещо, което европейските централни банки биха могли да направят, дори политиците да имат разногласия по темата. Има 3 милиона банкови служители в Европа, индустрията вероятно би могла да се справи и с 1 милион по-малко, казва управител на фонда Algebris Investments Дейвиде Серра. Банковите сливания не се виждат често в Европа, но стават все по-наложителни.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: ецб | еврозона | инфлация | Европейска централна банка | коронавирус

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини