Бизнесът към синдикатите: На чия страна сте за болничните?

Работодателите са категорични, че няма нищо технически невъзможно в техните предложения за затягане на контрола

Снимка: Economic.bg/ Архив

На чия страна сте – на коректните служители или на тези работници, които злоупотребяват с осигурителната система и колегите си, използвайки фалшиви болничните листове? Този въпрос бе отправен от работодателските организации и конкретно от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев към синдикатите по време на днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество. Там бяха обсъдени предлаганите от бизнеса и правителството мерки за затягане на контрола върху болничните.

В началото на дискусията Велев напомни, че още през миналата година АИКБ организира кръгла маса, на която представи доклад, показващ експоненциален ръст на изплатените болнични, както като брой дни, така и като брой издадени листове. Днес той отново отбеляза, че в периода от 2011 до 2019 г. е отчетен над 50% ръст на издадените болнични листове. Също така средното отсъствие от работа по болест в България е достигнало 11 дни на фона на 6 дни средно за ЕС и 3 дни в съседна Турция.

Именно затова четирите национално представителни работодателски организации – АИКБ, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) – предлагат обезщетенията за неработоспособност поради болест да се изплащат изцяло от Националния осигурителен институт (НОИ), както бе преди средата на 2010 г. Освен това се планират внезапни проверки и финансови глоби за служителите, за които бъде установено, че са използвали болничен без да са болни.

„Трябват наказания за злоупотребите. Заблуда е, че работодателят вади от джоба си, за да плаща първите три дни от болничните на служителите. Парите трябва да дойдат от предприятието и затова тези, които са на работа, трябва да работят повече, за да остане стабилна компанията и дори да се генерират пари за обезщетенията на болните. Именно затова хората с фалшиви болнични крадат от колегите си“, заяви Велев и добави, че да няма санкции при доказване на фалшив болничен е все едно някой да краде от магазин и да не бъде наказан.

„Да не се плаща обезщетение само за деня, за който бъде доказано, че даден човек не е спазвал предписания от лекаря му болничен режим, като например е отишъл на плажа, е все едно някой да отиде в магазин в мола, да открадне три ризи и като бъде хванат, да го накарат да върне само една от тези ризи, а с останалите две да си тръгне“, заяви още председателят на АИКБ.

Сред идеите на работодателските организации още са компаниите да могат да сключват договори с „доверена“ медицинска служба, където да изпращат служителите си, които са в болничен, за контролни прегледи. Това ще се прилага най-често при дълги болнични от по над 3-4 дни.

Също така бизнесът настоява да получава по електронна поща информация за издаден болничен на даден служител в реално време, още след натискането на бутона за издаване от лекаря.

„Изпращането на информация за болничните в реално време ще е стъпка към все по-голямо преминаване към електронното управление. Технологиите за изкуствен интелект напредват все повече и навлизат във все повече сфери. Така че защо да не ги приложим и в тази област?“, попита зам.-председателят на БСК Димитър Бранков.

Представителите на синдикатите отбелязаха, че при експертни обсъждания по-рано е станало ясно, че изпращането по електронна поща на информация за болничните би могло да наруши някои европейски регламенти за неприкосновеността на личните данни. Освен това програмисти са обяснили, че това би било трудно за реализиране и по-лесно би било данните да се появяват в специален централизиран онлайн портал и определен служител от заинтересованите компании да влиза и да гледа кой от колегите му си е пуснал болничен.

„Недопустимо е работодателите да трябва да назначават специален човек, който да следи кой е болен и кой – не. Не желая да чувам изказвания, че за програмистите нещо било невъзможно. Може по-скоро евентуално да е скъпо, но със сигурност парите, инвестирани в такава система, ще се изплатят много бързо. По отношение на опазването на данните, то тях ще ги гледат само администратори на лични данни“, заяви председателят на БТПП Цветан Симеонов. 

Васил Велев пък добави, че неговите програмисти могат за два следобеда да решат проблема как компаниите да получават на своите електронни пощи информация в реално време за издадени на техни служители болнични.

Радка Йосифова от КРИБ обяви, че най-голямата работодателска организация застава изцяло зад думите на Симеонов и Велев. Тя призова представителите на синдикатите, когато правят публични изказвания, че има определени фирми, създадени единствено с цел източване на НОИ чрез болнични, да назовават поименно въпросните фирми, защото в противен случай премълчават престъпление.

„По отношение на опасенията на синдикатите, че нямало да се плащат болничните, ако доверена лекарска комисия на дадена компания установи, че даден служител е по-добре, отколкото в първия ден от заболяването си, то такова нещо не се предлага и няма да има. Въпросните комисии ще преглеждат както текущото здравословно състояние на работника, така и цялата документация относно заболяването му – какви са били симптомите, какво му е било предписано, той спазвал ли го е и т.н.“, обясни Йосифова.

Тя определи като обидни подозренията, че фирмите ще се договарят с лекарските комисии и заедно ще работят за отменянето на всеки един болничен лист. По отношение на синдикалните опасения, свързани с желанието на работодателите да имат свои представители в регионалните лекарски комисии, представителят на КРИБ обясни, че става дума просто да се регламентира правно тази възможност и че не е сигурно дали всички организации и компании ще се възползват. Йосифова призова синдикатите, ако толкова се притесняват относно това предложение, и те да вкарат свои представители в тези комисии.

Конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Валери Апостолов заяви, че работодателите отправят тежки и безпочвени обвинения към българските работници и заяви, че според него ръстът на болничните се дължи на застаряването на населението. Той заяви, че представляваният от него синдикат се обявява против ограничаването на максималния срок на болничните от 7 на 14 дни, както и против идеята удължаването да става с подпис на работодателя.

„Съгласни сме с вас, че не трябва да плащате 3 дни от болничните. Трябва да плащате 5“, пък заяви главният икономически съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова и обясни, че не може българските работодатели да не плащат никакви обезщетения за болничните на фона на факта, че в Швеция компаниите поемат 14 дни от болничните при това на 100%.

Иван Кокалов от КНСБ пък отбеляза, че анализите на институциите не подкрепят твърдението на работодателите, че служителите злоупотребявали с болничните, за да ходят на почивки или за да работят другаде, докато им се изплаща болничния, тъй като най-голям е ръстът на краткосрочните болнични, а не на дългосрочните. „Предложените днес мерки са по-скоро началото на един разговор как да се подобри регулацията при болничните“, заяви Кокалов и добави, че със сигурност обаче решението не е ограничаване на правата на гражданите.

Така, с размяна на обвинения и обстрел с факти, премина днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество, но след него остава нерешен въпросът кой на какво мнение е относно затягането на контрола върху болничните. На чия страна е - на коректните служители или на тези работници, които злоупотребяват с осигурителната система и колегите си, използвайки фалшиви болничните листове. Кой тип работници, а и работодатели – коректните или некоректните – извличат по-голяма полза от сегашното положение.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: БТПП | БСК | злоупотреби | Васил Велев | АИКБ | Димитър Бранков | Цветан Симеонов | КРИБ | фалшиви болнични

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини