Фалстарт за стартъпите в България

Кризата нанася огромни щети, но и отваря възможности

Снимка: Unsplash
"Светът преди и след пандемията през 2020 година" - това е вододелът на историята, отвъд който – казват футуролозите – глобалният ред ще е вече организиран по новому. Свидетели сме на безпрецедентна държавна намеса в пазарно ориентирани и отворени икономики, целяща да спаси възможно по-голяма част от системата. Една от основните задачи е да се подкрепи нейният “гръбнак” – малките и средни предприятия (МСП), както и да се помогне на повече хора да запазят работата си. Мерките се мислят в движение, като някои от тях са силно полемични, а дали и какъв ефект ще дадат, само времето ще покаже. 

Кризата обаче е призма, която според ъгъла, от който бива наблюдавана, насочва погледа в различни посоки – от едната страна са загубите, но от другата са възможностите. Така например внезапният стрес-тест извади наяве дигиталните способности не само на хората и бизнеса, а и на тромавата и консервативна държавна машина. Проявата на иновативно мислене и гъвкави действия са мерило за справяне в извънредните условия днес. 

И ако МСП са гръбнак за икономиката, то иновациите са нейният пулс. Колкото повече и по-полезни са, толкова по-ускорен и продуктивен ще ритъмът, с който тя функционира, а възвръщаемостта и добавената стойност към БВП – по-високи. 

Носител на иновации

… днес са стартъпите. Икономиката на 21 век се фокусира върху концепцията за високотехнологични производства и експортно ориентирани индустрии с висока добавена стойност, при които се създава нещо за “n” лева и се продава за 1000x“n”. В подкрепа на идеята за трансформация на икономиката е и прогнозата на IDC, според която до 2022 г. над 60% от световния брутен вътрешен продукт ще бъде дигитално свързан, а 70% от новите продукти и услуги, създадени през идното десетилетие, ще оперират на дигитално-базирани платформи.

За да пристъпи и България в тази посока, е нужно да се създаде среда, в която образованието, науката, технологиите и големият бизнес да си говорят. Именно тук се намесват стартъпите, които могат да изиграят медиаторската роля. За разлика от корпорациите, те са гъвкави и експериментите са в природата им. 

“Ролята на стартъпите е да иновират, да изпробват нови продукти и бизнес модели, които веднъж доказали се, изтичат и към традиционния, по-консервативен бизнес. Без тях губим ценен източник на свежи идеи и похвати”, коментира пред Economic.bg Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Предимствата им в обикновена ситуация обаче сега може да се окажат срещу тях. “Природата на стартъпите е такава, че те са на научноизследователски етап на развитие и всички пари, които влизат в компанията, се реинвестират в продукта/услугата, който се създава, съответно те нямат пари в банката или имат за много малко месеци напред”, обяснява Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската стартъп асоциация (BESCO). 

В този ред на мисли приходите все още не са мерило за успеха на тези компании, които разчитат на инвестиции от "ангели" и фондове за дялово инвестиране. “Рискът за тях най-вече е отказът от поръчки и пресъхването на източниците на финансиране в случай, че се окажем в по-дълбока икономическа криза”, коментира Адриан Николов от ИПИ. 

Усложнената ситуация около пандемията вече носи ветровете на промяната. Капиталът за "сийд" финансиране се е свил с 22% в глобален мащаб през първото тримесечие на 2020 г., сочи анализ на CB Insights. Общите частни инвестиции за периода януари-март се равняват на 67 млрд. долара, при първоначална прогноза 77 млрд. долара. 

“Има такива, на които са им провалени сделки, на други са отпаднали ключови клиенти, пред трети се затварят пазари, на които е трябвало по план да излязат тази година. Когато си малък и нямаш резерви, не можеш да издържиш дълго и трябва да започнеш да уволняваш хора, а загубиш ли хората си, които така или иначе са малко и все ценни, вече си извън играта”, коментира Добромир Иванов. 

Правителствата…  

… в някои европейски страни вече обявиха спасителни мерки в помощ на своите стартъпи. Франция първа излезе с план за ликвидност в размер на 4 млрд. евро. Германия последва примера ѝ и осигури 2 млрд. евро финансова помощ за стартиращите играчи, като обмисля и дългосрочен фонд от 10 млрд. евро за организации в по-напреднал етап на развитие. 

“Теоретично съм против директната държавна намеса във фирмите, но заради безпрецедентната ситуация в момента, при която самата държава ограничава икономическата активност на субектите, има аргументи за различен подход”, коментира пред Economic.bg Евгени Ангелов, председател на Българската асоциация за дялово и рисково финансиране (BVCA). При все това ролята ѝ според него трябва да си остане ограничена, като не бива тя да избира кои компании да получат помощ и кои не. 

Според Адриан Николов от ИПИ дори в случай на дълбока икономическа криза няма нужда от различно третиране на стартъпите, а комбинация от ликвидна помощ, забавяне на плащане на данъци и осигуровки и ко-финансиране на заплати в случай, че има нужда от такова, би следвало да са достатъчни за оцеляването им. “Стартъпите са сред най-гъвкавите и адаптивни бизнеси и по тази причина вярвам, че ако някой успее бързо да се нагоди към нови, радикално различни икономически условия, това ще са именно те”, коментира той. 

Евгени Ангелов също е оптимист в дългосрочен план. “Наистина може да загубим голяма част от “early stage” компаниите, но от друга страна те са и най-бързо възстановяващите се”, казва той и добавя, че благодарение на своята гъвкавост, те могат да намалят разходите си и с разумни стъпки и малко странично подпомагане да получат добри шансове за оцеляване. 

Все пак и той, и Добромир Иванов смятат, че финансовите загуби и фалитите са неизбежни, особено сред най-крехките стартъпи. Въпросът е какво може да направи правителството в момент, когато всеки дърпа чергата към себе си, а паричните ресурси са ограничени и много далеч от възможностите на Франция или Германия. 

Предложението 

“В момента кой ли не иска пари от държавата и затова ние се опитваме да сме гъвкави в това отношение, като разсъждаваме къде има налични средства, без да искаме от бюджетните”, коментира Добромир Иванов от BESCO. Така логиката бързо ги отвежда до “Фонда на фондовете”, чиято цел е да създава фондове в подкрепа на малките и стартиращи компании. Още миналата година бяха одобрени три нови такива – “Невек Мениджмънт” с капитал от 53.4 млн. лв, “Иновейшън акселерейтър България” с капитал от 30.5 млн. лв. и “Витоша Венчър” с капитал от 35.6 млн. лв.

Една от основните пречки пред отключването на тези средства е изискването към фонд мениджърите да наберат определена пропорция частно финансиране. “По принцип това е добро условие, защото то дисциплинира. Проблемът в момент на криза е, че всички частни пари изчезват. Затова идеята е не държавата да заделя повече средства, а да облекчи част от правилата и задълженията за някакъв период от време, докато се нормализират нещата”, обяснява Евгени Ангелов от BVCA. Ако този ресурс бъде отключен, той ще потече към стартиращите и вече съществуващи компании, давайки им шанс да оцелеят. Според Ангелов досегашните разговори и на българско ниво, и с Европейската комисия и Европейския инвестиционен фонд вдъхват надежда. 

Друга идея е да се използва фондът за инвестиране на Българската банка за развитие (ББР), който досега е бил насочен към по-напреднали в развитието си играчи, като му се разреши да отпусне ресурс от порядъка на 200-300 хил. лв. и към стартиращи компании. Три от старите фондове също биха могли да се включат, ако и техните правила за действие бъдат “релаксирани”. 

Остава въпросът какъв подход биха предприели фондовете, ако ръцете им бъдат развързани, включително защото капиталът им по принцип е предвидено да бъде разпределен на части за период от няколко години. Фокусът вероятно ще падне върху вече доказани играчи и такива с най-голям потенциал за оцеляване и развитие. 

Преди и след COVID-19 

Българската стартъп екосистема е сравнително млада и незряла, като една от основните негативни черти, които ѝ биват приписвани, е липсата на специализиран профил. Въпреки това правителството все по-често фокусира вниманието си върху нея, включително и заради общностните нагласи в Европейската комисия, че стартъпите са важни за икономиката и трябва да бъдат стимулирани. 

“Доста напредна екосистемата през последните десетина години и не става дума само за стартъпите и фондовете, а и за наличието на всички други необходими компоненти, като образование и култура и пр., така че тя да си самофункционира”, казва Евгени Ангелов. Според него българската екосистема досега е била водеща по мащаб в региона и макар все още да няма свой еднорог, за разлика от Румъния, “имаме голям набор от компании между 10-50 млн. евро”. 

“Тук нямаме възможностите на Силициевата долина, Лондон или Сингапур, за да направим следващия “Facebook” например. Шансовете на България да има успешни компании са свързани с “deep tech” технологиите и пробивите в науката, които след това да бъдат трансферирани в традиционните индустрии”, казва Добромир Иванов от BESCO. Според него финтех и биотехнологии са едни от възможните посоки на специализация, в които вече е отбелязано задълбочаване. А ако законодателството бъде уредено, страната ни би била много подходяща за изпитания на автономни автомобили, тъй като пътищата тук не са добри и дават повече възможности на алгоритмите да се учат в реалистични условия. 

Според него ключовото в тази криза е, че всяка икономика ще трябва да намери как да си самопомогне, т.е. българските компании да си сътрудничат с български компании, а потребителите да посягат към родни продукти и услуги. В този контекст стартъпите могат също да подкрепят индустриите с иновативни решения, затова и помощ за тях сега би означавала проява на стратегическо мислене за бъдещето. 

Обръщайки внимание на извънредната ситуация, която наложи масова социална дистанция, икономистът Адриан Николов от ИПИ изтъква изпъкналата роля на цифровите технологии. “В по-широк план е вероятно в бъдеще да видим все повече конференции и семинари да се преместват онлайн, и все повече срещи да се превръщат в имейли и видеочат. Тази променена работна среда ще се нуждае от поддържаща и конкурента екосистема от съпътстващи продукти, а именно в създаването на иновации е ролята на стартъпите”, обобщава той.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: България | финансова помощ | правителство | Германия | Франция | стартъпи | коронавирус | финансови мерки

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини