Covid-19 ще вкара китайската икономика в първия официален спад

Кризата, настъпила в Китай с вируса Covid-19, вероятно ще вкара първото тримесечие на китайската икономика в невиждан досега спад, откакто се събират официални тримесечни данни. С това расте и напрежението към властите да положат по-големи усилия за възстановяване на работните места, тъй като безработицата заплашва социалната стабилност.

Заразата, която избухна в централната провинция на Китай – Хубей, в края на миналата година, срина активността във втората най-голяма икономика в света след драстичните мерки за забрани в пътуването, затваряне на фабрики и търговски центрове. Макар че тези рестрикции вече постепенно се премахват, подобни блокади в други големи икономики, ударени от пандемията, значително помрачиха глобалното търсене, което може да нарани огромния експортен сектор на Китай.

Анализатори очакват брутният вътрешен продукт на страната да се свие с 6.5% на годишна база за периода януари-март, сочат данни от проучване на Reuters. Това би представлявало обрат спрямо 6-процентното увеличение от четвъртото тримесечие на 2019 г. и би отбелязало първия спад от 1992 г., когато започнаха официалните тримесечни регистри на БВП.

„Трудно е да наблюдаваме бързо възстановяване на китайската икономика предвид въздействието от глобалната пандемия. Икономическият растеж ще зависи и от силата на стимулиращите политики. Фискалната политика ще играе водеща роля“, смята Уанг Джун, главен икономист в Пекин от банката Zhongyuan.

Прогнозите на 57 анализатори, взели участие в проучването на Reuters за първото тримесечие на китайската икономика, варират от свиване на БВП с 28.9% до 4% растеж.

На тримесечна база се очаква БВП да спадне с 9.9% през януари-март в сравнение с 1.5% ръст през предходното тримесечие.

През 2020 г. се очаква икономическият растеж на Китай да се забави рязко до 2.5% – от 6.1% през 2019 г., показа отделна анкета на Reuters. Това би отчело най-тежката година за Китай от 1976 г., последната година от десетилетията на културна революция, която разруши икономиката на страната.

Китай ще публикува данни за БВП за първото тримесечие в петък заедно с фабричната продукция за месец март и продажбите на дребно.

Анкетираните от Reuters анализатори очакват индустриалното производство да намалее със 7.3% през март спрямо година по-рано, което би било облекчение в сравнение със спада от 13.5% през първите два месеца на годината. А продажбите на дребно могат да паднат с 10%, което също е намаляване на спада от 20.5% през първите два месеца.

Китайският износ и внос продължиха да падат и през март, макар и с по-бавни темпове от февруари. Според анализаторите перспективите остават мрачни, тъй като пандемията спира стопанската активност в основните търговски партньори на Китай.

За да овладеят спада, китайските лидери предприеха мерки, включително увеличени бюджетни разходи и повече емитирани облигации за проекти на местната власт, както и първата специална емисия държавни облигации в страната от 2007 г.

Според Уан Джун местните власти могат да получат разрешение да издават около 3.5 трлн. юана (496.32 млрд. долара) специални облигации през тази година, заедно със специална емисия на държавни облигации от около 1 трлн. юана.

Според източници на Reuters народната банка на Китай ще облекчи някои от нейните парични настройки, но няма да следва рязкото намаление на лихвените проценти или количественото облекчаване на Федералния резерв на САЩ, имайки предвид рисковете на дълга и пазара на имоти.

При един такъв ход в сряда централната банка намали лихвения процент по своето средносрочно кредитно улеснение с 20 базисни пункта, проправяйки пътя за подобно намаляване на референтния лихвен процент на заем на 20 април.

Правителството също така въведе редица мерки, включително повече фискални разходи, данъчни облекчения и намаляване на лихвените проценти и изисквания за резерви, както и евтини заеми за някои фирми, тъй като пандемията поражда опасения от глобална рецесия.