Ще спре ли да тече руският газ през Украйна?

Украйна е ключов транзитен път за руския газ за Европа. В края на годината изтича текущата сделка между двете държави, регулираща транзита на газ. Изтича времето за постигане на споразумение, а отношенията са напрегнати, след като Москва анексира Крим през 2014 г.

Украйна печели 3 млрд. долара годишно от транзитни такси и би искала да запази колкото се може по-голяма част от този доход. Освен това страната е инвестирала много в системата си за транспортиране на газ, правейки я печеливша и в съответствие с правилата на ЕС.

Междувременно Русия все повече залага на двата големи тръбопровода, заобикалящи Украйна - „Северен поток 2“, който доставя газ за Германия под Балтийско море и „Турски поток“, който ще доставя газ под Черно море. Последният ще се съедини с т.нар. "Балкански поток", продължавайки към България, Сърбия, Унгария и Австрия, пише Euroactive.

Съществуват редица пречки за цялостна нова сделка, като политическата борба между Киев и Москва, проруската бунтовническа дейност в източна Украйна и съдебните спорове между руския доставчик на "Газпром" и украинската енергийна компания "Нафтогаз".

Опитът на предишната Европейска комисия да посредничи в така наречените „тристранни преговори за газ“ се провали. Украйна и Русия продължават напоследък по двустранен път. Въпросът беше обсъден и в Париж на 9 декември между президентите Владимир Зеленски и Владимир Путин, с участието на Еманюел Макрон и Ангела Меркел.

Шансовете за постигане на споразумение навреме, за да се избегне прекъсване на доставките, са малки не само поради сложността на разговорите, които включват оспорвани плащания по съдебни спорове, но и поради интереса на руската страна да види цените на газа да растат в контекста на несигурността. На този фон газовите хранилища в ЕС са пълни, както никога досега.

"Газпром" имаше такава амбиция, но поради различни причини "Северен поток 2", с планиран капацитет от 55 млрд. куб. м. газ годишно, закъснява и няма да започне да функционира преди средата на 2020 г. Освен това и двата мащабни енергийни проекта вероятно ще пострадат от готвените американски санкции.

Първата тръба на "Турски поток", с капацитет 15 млрд. куб. м. газ, е проектирана за турския пазар. Относно продължаването на "Турски поток" към българска територия, под името "Балкански поток", полагането на тръбите все още продължава. Руският газ по втората тръба на "Турски поток" (също 15 млрд. куб. м/год.) има за цел да достaвя газ до България, Сърбия и Унгария, преди излишъкът от газ да достигне газовия хъб Баумгартен край Виена (същият хъб, който получава газ, пренасян през Украйна).

На този етап е невъзможно да се предвиди кога доставките през Черно море ще стигнат до Баумгартен и ще компенсират липсващите доставки от Украйна.

Следователно изглежда, че Русия не успя да постигне целта си: да бъде готова да достави същото количество газ на клиентиte в Европа по двата алтернативни тръбопровода, точно в момент, когато изтича дългосрочният договор за транзит на газ с Украйна. Освен това, дори когато и "Северен поток 2", и "Балкански поток" заработят, все още ще има нужда от транзит на газ през Украйна. Според изчисления тази нужда ще е около 40 млрд. куб. м. годишно.

За разлика от зимата на 2008-2009 г., когато газът през Украйна спря да тече, оставяйки няколко държави от ЕС на студено, през 2019 г. ЕС е много по-добре подготвен да се изправи пред подобен тип предизвикателство. Газохранилищата в страните членки никога не са били толкова пълни, колкото сега. Трябва обаче да е ясно, че при липса на споразумение, в полунощ на 31 януари газът ще спре да постъпва от Русия в Украйна. В такъв случай последствията ще бъдат по-малко тежки, но все пак важни.

Експерти от Института по икономика на енергията (EWI) в Кьолнския университет предупреждават, че тримесечното прекъсване ще има сериозно отражение върху цените на газа. Те ще се покачат навсякъде, но страните в Югоизточна Европа вероятно ще бъдат най-засегнати. 

Попитан от EURACTIV на 13 декември какво ще се случи, ако дългосрочната сделка за транзит на газ между Русия и Украйна изтече на 31 декември при липса на споразумение, българският премиер Бойко Борисов беше оптимист.

„Транзитът на газ през Украйна няма да спре“, каза той. „Зависимите от производството на газ са износителите на газ. Те зависят от парите ни, от онези фактури, които ни изпращат и които плащаме. Ще се откажат ли от това? Няма. Всъщност е точно обратното: все повече и повече компании се опитват да доставят газ“, каза той, намеквайки за американския втечнен природен газ.

България вече е внасяла втечнен природен газ от САЩ, според съобщенията, на цени, по-ниски от тези, които страната плаща за руски газопровод.

Широко се приема, че руските власти трябва да знаят, че не е в интерес на страната им да навреди на имиджа ѝ на надежден доставчик на газ. Въпреки това, тъй като Русия се забърква в толкова много игра на власт в Европа и на други места, решенията на нейните лидери са наистина трудни за прогнозиране.