Европейските лидери се провалиха в „невъзможната мисия“

Той им припомни, че повече от 600 000 души са загинали в резултат на коронавируса по целия свят и от тях зависи да застанат заедно в условията на безпрецедентна криза.

„Надявам се да постигнем споразумение и че заглавието…утре ще е, че ЕС е изпълнил „мисията невъзможна“, заяви председателят на Европейския съвет късно снощи, по време на третата подред вечеря в рамките на конференцията в Брюксел. „Това е моето сърдечно желание ... след три дни безспирна работа.“

Лидерите спориха как да създадат мащабен фонд за възстановяване, чиято цел е да помогне на Европа да се измъкне от най-дълбоката рецесия след Втората световна война, и какви условия да бъдат приложени за страните, които биха използвали парите.

Дипломати заявиха, че лидерите може да се откажат от срещата и да опитат отново да постигнат споразумение през следващия месец, но тъй като те преговарят и в момента, сделката все още изглежда възможна.

На масата е пакет от 1.8 трлн. евро за следващия дългосрочен бюджет и Фонда за възстановяване. Европейската комисия предложи 500 млрд. евро от спасителния пакет да са под формата на грантове, а 250 млрд. евро – заеми. „Пестеливата четворка“ – Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, обаче настоява съотношението да се промени в посока 350 към 400 млрд. евро.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви, че би било по-добре лидерите да приемат „амбициозния“ пакет от помощи, отколкото да имат бърза сделка на всяка цена.

„В идеалния случай споразумението на лидерите трябва да бъде амбициозно по отношение на размера и състава на пакета ... дори и да отнеме малко повече време“, каза тя пред Reuters.

Коментарите на Лагард предполагат, че тя е спокойна относно възможността за неблагоприятна реакция на финансовите пазари, ако срещата на върха се провали, особено след като ЕЦБ разполага с бонус от 1 трлн. евро за изкупуване на държавен дълг.

Новините за безизходицата в ЕС имаха слабо влияние върху еврото в ранната азиатска търговия, като анализаторите твърдят, че пазарите все още се надяват на споразумение.

„Смятам, че очакванията бяха, че така или иначе нямаше да постигнем сделка на тази среща, но ни беше нужна, за да ни вдъхне убеждение, че ще има друга през август или септември“, казва Крис Уестън, ръководител на научните изследвания в Pepperstone посредничество в Мелбърн, Австралия.

Групата на „пестеливите“ богати северноевропейски държави настояха по време на срещата на върха за по-малък фонд за възстановяване и се опитаха да ограничат начина на изплащане на средствата между безвъзмездни средства и заемите.

Напрегнатите преговори, макар и малко по-кратки от срещата на върха на ЕС във френския град Ница преди 20 години, подчертават огромния разрив между Севера и Юга.

Италианският премиер Джузепе Конте обвини Холандия и нейните съюзници - Австрия, Швеция, Дания и Финландия, в „изнудване“.

Позицията на холандския премиер Марк Руте отразява политическите реалности в неговата страна, където избирателите негодуват, че Холандия пропорционално е сред най-големите нетни участници в бюджета на ЕС.

Той и неговата консервативна партия VVD са изправени пред силно предизвикателство от крайнодесните евроскептични партии на изборите следващия март.

Опитът за постигане на компромис се провали в неделя. Северът отхвърли сделка, предвиждаща 400 милиарда евро безвъзмездни средства - намалена от предложените 500 милиарда евро, като заяви, че вижда 350 млрд. евро като максимална стойност на грантовете.

Имаше различия и по отношение на предложения нов механизъм за върховенство на закона, който би могъл да замрази финансирането за страни, които се разминават с демократичните принципи. Унгария, подкрепена от Полша, заплаши, че ще наложи вето на пакета, ако изплащането му стане зависимо от спазване на върховенството на закона.

За някои срещата на върха беше критичен момент за близо 70 години европейска интеграция и неспазването на споразумението може да обезсмисли финансовите пазари и да породи съмнения за бъдещето на блока.