Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на „Булатом”:

„Фраматом” и руснаците са сигурните участници в строежа на АЕЦ "Белене"

На 20 ноември очакваме списъка с предпочитаните инвеститори за „Втора атомна”

Станислав Георгиев е изпълнителен секретар на „Българския атомен форум” (Булатом) – неправителствена организация, в която членуват няколко десетки инженерингови компании, доставчици на ядрено оборудване и специалисти в областта на ядрената енергетика. Завършил е бившия Московски енергиен институт (от 2010 г. – Национален изследователски университет - Москва), работил е близо 7 години в АЕЦ „Козлодуй”.

- Г-н Георгиев, дали конкурсът за избор на стратегически инвеститор на АЕЦ „Белене” ще приключи през май догодина?

- Конкурсът ще приключи, когато свърши, както се казваше в един стар анекдот. Не знам, а и едва ли някой знае това. Теоретично конкурсът беше обявен за 1 година, 1 месец и 15 дни. Първият етап, знаете, мина. Вторият етап – за избор на предпочитани инвеститори трябваше да приключи за 14 дни, но продължава вече два месеца и половина. Това означава, че от 13-те кандидати, които подадоха заявления, НЕК като собственик на проекта,трябва да избере тези, които ще продължат напред.

Обявено е, че на 20 ноември трябва да бъдат обявени предпочитаните инвеститори. Дали това ще се случи – ще видим, но би трябвало, за да не се бави процедурата.

-    И кои, според Вас, ще бъдат тези предпочитани инвеститори? Единият навярно ще са руснаците като собственици на ядрената технология. Въпросът е за останалите. Вярно ли е, че има политически нагласи доставчик на генераторите да е „Дженерал илектрик”, а на системите за безопасност – „Фраматом?

-    Според мен това наистина е много логично. На първо място, струва ми се, всички кандидати, които са заявили, че желаят да бъдат инвеститори в проекта „АЕЦ „Белене”, би трябвало да бъдат допуснати до следващия етап на конкурса. Визирам не само китайци и корейци, но включително и македонската страна, както и трите български фирми. А на последния етап – представянето на оферти, вече ще се види кой какви реални намерения има спрямо проекта, за да се поканят само най-сериозните. Защото на този етап са получени само някакви намерения от по няколко страници, от които нищо не става ясно.

Но, да се върнем на тази хипотеза за българо-руско-френско-американски проект. Тя наистина е логична и поради това би била абсолютно реализуема. Още повече, че ние вече имаме опит при подобно структуриране на проект – визирам модернизацията на 5-и и 6-и блок в АЕЦ „Козлодуй”, където участваха руснаци, французи, немци и американци. По подобен начин се структурира и проектът за изграждане на нова АЕЦ във Финландия, както и проектът „Пакш-2” в Унгария.

Така че такива комбинации са напълно възможни и доказано работят, но нека да не бързаме да слагаме тигана преди да сме хванали рибата, както казва народът.

- Съвместими ли са като технология руски реактор с американска турбина?

- Да. При това всъщност става въпрос за френската турбина „Арабел”, която „Дженерал илектрик” купи от „Алстом” и вече я произвежда сам. А това е отлична турбина, с 1200 МВт електрическа мощност, която има референции и, доколкото ми е известно, вече работи в Китай.

Важно е да се отбележат особеностите на процедурата за „АЕЦ „Белене”, а те са, че нашите държавни органи поставиха като категорично условие, че трябва да бъде реализиран същият проект, който беше стопиран през 2012 г.

- Логично - говорим за двата руски реактора, за които България плати много пари.

- Не само това, но и поради факта, че проектът вече беше извървял един дълъг път. Малко преди да бъде спрян тогава, техническият проект беше одобрен вече над 90%. Това означава предвидена технология, предвидени доставчици и пр.

- Да, но нали доставчик на турбините на спрения проект беше руската страна?

- Така е, затова искам да обясня принципите на един проект за АЕЦ. А те са, че основното във всеки проект за АЕЦ е ядреният остров, т.е. – първи контур, който, след като проектът вече е одобрен, е невъзможно да се променя. Всичко останало – втори контур, който включва турбината – няма никакъв проблем да се променя, дори и след издадено разрешение за строителство. А тъй като в ядрения остров, освен реактора има също и КИП и автоматика , които се правят от бившата френска компания „Арева”, наследена от „Фраматом”, става ясно, че сигурните участници в проекта АЕЦ „Белене” са именно руснаците и „Фраматом”, които не може да измести никой. Всичко останало може да бъде променяно. Може руската част на турбините да отпадне и да бъде заменена с американски турбини – нямам представа какви са политическите договорки. Но изборът на турбините на „Дженерал илектрик” наистина би било отлично решение, първо, поради факта, че електрическата мощност се увеличава с 20% на блок – от 1000 на 1200 МВт, и второ, поради политическата страна на въпроса, която също не е маловажна.

- Тук веднага възниква въпросът за кадрите, които ще трябва да работят в АЕЦ „Белене”. Имаме ли ги и ако не, то за колко време можем да ги произведем?

- Да, това е изключително важен въпрос, чието решаване трябва да започне още сега. Още повече, че обучението и лицензирането на оператор, примерно, за двата работещи реактора в АЕЦ „Козлодуй”, трае между две и три години. То е изключително сериозно, бих казал – жестоко, в Учебния център на централата.

- Не се ли произвеждат кадри в Техническия университет в София?

- Произвеждат се, но много малко – по десетина млади специалисти годишно. Тази година приеха 16 или 17, но колко от тях ще завършат – един Бог знае. Проблемът е, че АЕЦ „Козлодуй” има достатъчно оператори за двата си блока, а неяснотите около проекта „Белене” създават абсолютна несигурност за бъдещето на тези, които завършват или сега влизат да учат в ТУ-София. Затова е много важно държавните органи категорично да обявят, че ще строят АЕЦ „Белене”, за да можем да подготвим и необходимите за нейната работа висококвалифицирани кадри.

- Ако всичко върви по план, кога ще бъдат готови двата реактора на АЕЦ „Белене”, за да сме подготвили дотогава необходимите ядрени специалисти?

- Сега тее процедурата, която, дай Боже, да приключи до края на следващата година с избран инвеститори и подписани договор и, да кажем, че към края на 2021 г. започне реалното строителство. Това, чисто теоретично, е най-добрият случай. При това положение отиваме към пуск на първи блок на АЕЦ „Белене” към 2027 г., а на втори – година и половина по-късно. Така че, чисто теоретично, ние време за обучаването на кадри за „Втора атомна” засега имаме, имаме и къде да ги обучим, въпросът е да имаме яснота, че централа ще има, за да привлечем млади хора към специалността „Топлоенергетика и ядрена енергетика” в ТУ-София.

- А колко специалисти ще бъдат необходими за АЕЦ „Белене”?

- Само за оператори на двата реактора – около 50 специалисти, но заедно с другите инженерни кадри и въобще – всички останали специалисти, по щат – по около 700 души на блок, т.е. – около 1400 души за двата реактора във „Втора атомна”.

Като искам веднага да отбележа, че нашите ядрени специалисти са отлично обучени и вследствие на това – много добре конвертируеми по света. Така че отдавна вече имаме кадри на българската ядрена енергетика, които работят като оператори на ядрени централи например в Канада и ЮАР, както и в ядрения регулаторен орган на Великобритания, в енергийните структури на Европейския съюз и пр. Въпросът е държавата да заяви категорично какво ще е бъдещето на  проекта „Белене”.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: АЕЦ Белене | Станислав Георгиев | Белене | фраматом

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини