Голямата битка между Китай и САЩ едва сега започва

Само преди няколко години се очакваше Китай да стане най-голямата икономическа сила през 2019, но това не се случи

Снимка: Pixabay

Решението на Доналд Тръмп да финализира пакта с Китай едва след изборите през ноември, забавя споразуменията по наистина важните въпроси. Това затруднява значително китайската икономика и най-вече нейния лидер, който все повече се отличава от предшественика си заради фокуса върху външната политика, пише Bloomberg.

В официално писмо от китайският лидер Си Дзинпин, прочетено по време на подписването на търговската сделка в сряда в Белия дом, лидерът призовава президента на САЩ да предприеме стъпки за „засилване на взаимното доверие и сътрудничество“.

Това няма да е лесно. Освен търговското споразумение, САЩ и Китай имат конфликти по много други въпроси - от технологиите до правата на човека и териториалните спорове. Само тази седмица американският държавен секретар Майк Помпео каза пред ръководители в Силициевата долина, че страната им е изправена пред предизвикателство от Китай, което изисква техните умения и иновативен дух".

Връщането към силно обтегнати взаимоотношения може да има големи последици както за Китай, така и за лидера на държавата - Си Дзинпин. В краткосрочен план увеличаването на напрежението със САЩ рискува да отслаби и без това крехката икономика на азиатската държава, докато инвестиционните ограничения могат да попречат на плановете за доставки на технологии, които са от съществено значение за стимулиране на растежа. В случай на неуспех в търговската война със САЩ, това би коствало подкрепа за Си в надпреварата му за трети мандат през 2022 г.

„За Китай това са най-важните двустранни отношения и Си Дзинпин даде да се разбере, че той е управлявал процеса от самото начало“, заяви Трей Макарвър, съосновател на базираната в Пекин изследователска фирма Trivium China. „Лидерът е под натиск да изпълнява задълженията си, защото ако не го направи, става уязвим откъм критики, че не е добър държавник и не е успешен лидер на нацията“, добави бизнесменът.

В началото самият Си Дзинпин определи кои са необходимите условията за успешни международни отношения. Дори преди да заеме поста на генерален секретар през 2012 г., той призова за „нов подход в международната политика на Китай“, ​​който да накара страните в преговорите да уважават „основните интереси“ на другия и да изоставят убеждението, че единият трябва да спечели всичко, а другия да остане с празни ръце.

Само дни преди Тръмп да встъпи в длъжност през 2017 г. след кампанията под наслов „Америка на първо място“, Си се опита да поеме ролята на защитник на свободната търговия, проповядвайки „прозрачност“ и „икономическа либерализация“ по време на Световния икономически форум в Швейцария. По-късно същата година той заяви, че Китай се „приближава до върха на световната сцена“, като очерта плана за превръщането на страната във водеща глобална сила до 2050 г.

„Те изостават“

Тръмп обаче се опита да осуети тези планове. Неговият ход за повишаване на тарифите наруши икономическия модел за износа на Китай. Това ускори изместването на световните вериги за доставки, тъй като производителите с по-ниски разходи за производство търсят по-евтини места за създаване на магазини. Американският президент накара администрацията си да добави Huawei Technologies Co към "черния" списък, също както и други процъфтяващи китайски технологични компании, които все още гледат на фирмите в САЩ като на жизненоважни партньори.

„Ако се върнете пет, шест или седем години назад, всички казваха, че Китай ще се превърне в най-голямата икономика в света през 2019 г.“, заяви Тръмп пред привържениците си на митинг миналия месец и добави: "Познайте какво? Те изостават. Те изостават."

За Си Дзинпин сключената в сряда сделка от първа фаза със САЩ помага да се намалят жертвите по време на търговската война. И макар китайският лидер да проявява оптимистичен тон заедно с други свои служители, пактът показва широката пропаст между двете най-големи икономики в света. Ограниченият обхват на предварителното споразумение включва огромните селскостопански и енергийни покупки, но остават по-трудни въпроси, като противоречивите държавни субсидии на Пекин, политиките в промишленото производство и държавните предприятия.

Компромисът с държавните предприятия ще се окаже труден, тъй като те са „органичен компонент на политическото и икономическото управление на Китай“, казва Уанг Пенг, сътрудник в Института за финансови изследвания на университета Ренмин.

С други думи, те са важен лост за позицията на Си Дзинпин и управляващата Комунистическа партия. Отварянето на част от икономиката за чуждестранна конкуренция може да предизвика нестабилност, тъй като правителството се стреми да поддържа икономически растеж и заетост. Като повечето от лидерите преди него, Си търси тотален контрол над всякакви потенциални заплахи срещу властта му, от корумпирани чиновници до етнически уйгури и дори аналитичният център за свободен пазар.

„Оруелска държава“

Тази седмица в Сан Франциско Майк Помпео призова технологичните компании да се „изправят пред трудните въпроси относно последиците за националната сигурност, заради действията си в страната, контролирана от Китайската комунистическа партия“.

„Трябва да сме сигурни, че нашите компании не правят сделки, които биха могли да засилят позициите на конкурентите или да им позволи да затегнат захвата на репресиите в някои части на страната“, каза Помпео. „Трябва да сме сигурни, че американската технология няма да я превърне в оруелска държава за наблюдение“, допълни държавният секретар.

Дори с търговската сделка Тръмп се стреми да ограничи още пазарите на Huawei, тъй като продължава кампания за разубеждаване на други страни да използват 5G технологията на компанията и да работят с други доставчици. Тази седмица Reuters съобщи, че Министерството на търговията е разработило правило, което ще му позволи да блокира износа на Huawei, ако участието на американските компоненти представляват повече от 10% от крайната стойността на продукта, предлаган от китайския гигант.

Депутатите и от двете партии предприемат действия. Миналия месец Конгресът гласува с голямо мнозинство срещу засилващия се натиск на Китай върху Хонконг, като настоя за наказание срещу Пекин заради задържането на един милион етнически уйгурски мюсюлмани в лагери за "превъзпитание".

Има и военно напрежение, тъй като през 2018 г. Пентагонът официално обяви Китай за „стратегически конкурент“, а администрацията на Тръмп предизвика страната на множество фронтове. Увеличиха броя на патрулите в Южнокитайско море и одобри продажбата на изтребители F-16 на Тайван в сделка за 8 млрд. долара, първата подобна от почти 30 години. Миналата седмица американската армия обяви, че ще разположи специализирана работна група в Тихия океан, способна да провежда информационни, електронни, кибер и ракетни операции срещу Пекин.

Дългият марш

Целта на Си Дзинпин сега е да получи политическа подкрепа у дома, като същевременно подобри имиджа на Китай в чужбина. Проучване на Pew Research Center Survey от миналия месец установи, че доверието в Китай е намаляло драстично през миналата година - от Канада и Австралия до Индонезия и Филипините.

Китай се стреми да намали опасенията, че инициативата на лидера ѝ  "Един пояс – един път" ще помогне на бедните страни да натрупат още дълг,  като инвecтиpa в дългoтpaйни aĸтиви и инфpacтpyĸтypa oт Югoизтoчнa Aзия дo Бaлĸaнитe и Изтoчнa Aфpиĸa. Той също така дава приоритет на „дипломацията със съседите“, за да отстоява лидерството си в Азия и възстановява връзките си с Япония и Южна Корея, като същевременно достига до места като Виетнам, където напрежението е нараснало. Той ще предприеме първото си пътуване в чужбина тази година този петък до Мианмар. 

В Китай лидерът също предприема стъпки за укрепване на способността на държавата да се модернизира без участието на САЩ, ако това бъде нужно. След като последният кръг от преговори бяха прекъснати през май миналата година, Си Дзинпин поднови дългогодишните призиви за „самостоятелност“ в ключовите технологии и дори призова за „нов дълъг марш“.

Изглежда също така, че притесненията на партията заради стремежа ѝ към по-настойчива външна политика не са повлияли негативно въпреки отклонението от призива на бившия лидер Ден Сяопин за фокусиране върху вътрешните проблеми на страната. Политбюро на Комунистическата партия миналия месец нарече Си Дзинпин „лидерът на хората“ - термин, използван някога за описание на Мао Цзедун, след като преди това се съгласи да премахне ограниченията за президентския мандат и да запише името му в конституцията.

Така или иначе, докато предприятията се радват на временното отслабване на напрежението, малцина биха повярвали, че по-дълбокото напрежение, продиктувано от нерешените въпроси, ще намалее.

„Тази търговска сделка е добро решение, ако намали напрежението", заяви Джеймс Макгрегър, китайскияя председател на PR компанията APCO Worldwide и добави: „Но само времето ще покаже дали първа фаза от сделката ще ни помогне да намерим начин две силни икономики с несъвместими моделi на държавно управление да съществуват и да си сътрудничат. Това е ключов фактор, който надхвърля параметрите на всяка търговска сделка“.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: Китай | САЩ | Тръмп | търговска война | Си Дзинпин | вътрешна политика | външна политика

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини