Грозната страна на стимулите за €1.3 трлн. на Германия

През тази динамична и необикновена година е добре от време на време да даваме дължимото внимание на всички промени, които настъпват с невероятна скорост. Например през изминалото десетилетие голяма част от анализаторите обвиняваха Германия за балансирания й бюджет и призоваваха за промяна на фискална политика. Коронавирусната пандемия промени подхода на управляващите и днес те правят точно това – дават солидни финансови инжекции на икономиката, пише Bloomberg.

Всички стимули за допълнителна ликвидност и смекчаване на удара от здравната криза върху стопанството досега възлизат общо на над 1.3 трлн. евро. Това са най-щедрите мерки в Европа, а дори и в Америка, като се има предвид брутния вътрешен продукт на страната.

Фискални мерки, приети в отговор на коронавирусната пандемия, спрямо БВП на държавите за 2019 г., по данни на мозъчния тръст Bruegel

Няма съмнение, че това финансово оръжие е необходимо, но трябва да се отбележи, че новите политики за държавните средства са възможни благодарение на предишната икономичност. Заради тях Германия очаква да излезе от кризата с дълг, възлизащ на 80% от БВП, спрямо 60% в началото на тази година.

Когато се поема едно лекарство в големи дози и при това много бързо, съществува риск от странични ефекти. В Европа едно от тях може да е трайна промяна в убежденията, което ще засили желанието за повече държавна намеса в решаването на проблемите на пазара. Политиките за борба с рецесията не трябва да се превръщат в централно планиране, защото ако все пак анализаторите се окажат прави, то днес сме си купили стимули, за които утре ще плащаме, тънейки в мизерия.

Такава голяма промяна в убежденията се нуждае от време, за да достигне повече хора, но тя не се е появила с Covid-19. През 2018 г. германският министърът на икономиката Петър Алтмайер изготви „Национална индустриална стратегия 2030 г.“. Той предложи обширна държавна намеса в стопанството, а за да скрие националните корпоративни „гиганти“, заложи на по-слаби антитръстови закони, понижена цена на държавните акции и други облекчения. 

В началото идеята на политика изглеждаше нелепа. Проектът беше напълно чужд за германската следвоенна традиция на ненамеса в частни инициативи. Множество компании като Mittelstand, които се отличават от останалите на пазара, но няма как да се борят с държавни гиганти, алармираха за „завръщането на икономическия национализъм в Германия“. Това принуди миналата есен Алтмайер дискретно да смекчи плановете си, а след което и да ги оттегли.

Въпреки това през март те пак се появиха, но този път като потенциален отговор на държавата за бързо възстановяване от здравната криза. Проектът отново не намери подкрепа, което принуди министърът на икономиката и канцлера Ангела Меркел да се откажат от него още веднъж. Тогава бяха приети по-малки стимули, но от същото естество. Например фондът от 100 млрд. евро за закупуване на дялове в компании и правила за блокиране на някои чужди поглъщания. Най-голямата финансова помощ беше в размер на 9 млрд. евро и отиде при Deutsche Lufthansa AG, но списъкът е дълъг ѝ расте все повече. Вероятно, това ще са бъдещите гиганти на германската икономика.

Меркел си подсигури и много причини да я хвалят. Пакетът й за икономическо възстановяване вероятно е най-зеленият в света, защото голяма част от средствата са насочени към електрическите превозни средства и възобновяемата енергия. Но има разлика между това да поздравим Меркел за свършената работа по време на опасна рецесия и да подкрепим сериозна промяна във фискалната политика. Аргументите срещу държавния капитализъм не са се променили от януари насам.

Първо, правителствата са склонни да бъркат стойността на фирмата със силата й на пазара. Второ, те обикновено са по-лоши стопани от частните инвеститори, трудно забелязват истинския потенция и не разбират кога компанията се е превърнала в губещ бизнес и трябва да я изтеглят от пазара. Трето, те превръщат икономиката в голяма лобистка конкуренция, а тези, които не успеят да издържат на напрежението, в крайна сметка се присъединяват към данъкоплатците и потребителите.

В единния пазар на ЕС беше заложено, че помощта на страните членки на техните фирми не е позволена, тъй като това би изкривило конкуренцията. Това вече не е така. Заради пандемията Европейската комисия предоставя държавна помощ в рамките на часове, но не всички държави-членки имат еднакви възможности.

Например Испания пострада много по-сериозно от епидемията спрямо Германия, но въпреки това не може да си позволи да подкрепи местните компании толкова щедро. Около половината от цялата държавна помощ в ЕС за справяне със здравната криза е от една единствена държава – Германия. Според анализаторите това ще засили проблемът за различния растеж на страните в Съюза и ще предизвика сериозни сблъсъци.

Разбира се, съществува необходимост от решителни фискални стимули за спасяване на германската и европейската икономика. Въпреки това както всеки мъдър лекар, европейските лидери и най-вече Меркел трябва да гарантират, че спешното лечение няма да се превърне в хронична терапия. Стимулите започват все повече да приличат на опиати, защото облекченията при спешни случаи пристрастяват и водят до разруха в дългосрочен план.