Хората на двете Българии

Ще намерим ли как да задържаме и да привличаме българите да работят и да се развиват тук, а не в чужбина

Снимка: Икономика

Кадри, работна ръка, човешки ресурси – така свикнахме да говорим за хората, които работят, или са нужни на работодателите. И е комплимент да ги наречем човешки капитал или таланти. А всички тези хора имат свои съдби и кариера. В търсене на по-добра реализация и доходи, на по-добър живот едни поеха риска да заминат, а други – да останат. Глобализацията отвори границите, затова на онези, които тръгнаха по широкия свят, вече не им слагаме дамга – емигранти. Те просто учат или работят в чужбина и са българи от „Другата България”. Глобализацията размъти смисъла на думи като родина и отечество. Дали „Тук” или „Там” – всеки днес избира сам.

Бизнесът се нуждае от хора, иначе липсата им слага таван на растежа. И решение сигурно ще се намери, но трябва активно да се търси. Ако не предприемем адекватни мерки и не овладеем демографския срив, ако българите не откриват достойното препитание в България, ако страната не стане някак по-привлекателна за работа и за живеене не само в София и няколко големи града, никак не е далеч времето, когато двете Българии ще изравняват своята численост. Това не е заплаха, а реална тенденция.

Ще обърнем ли посоката на преселението? Или ще продължим да окайваме стопяваща се България…

Предлагаме две мнения на хора, които имат поглед отвътре и отвън.


Адв. Румен Чолаков е председател на движение "Път на младите"

Адв. Румен Чолаков:

Или спасителни реформи, или Терминал 1 и 2

Дайте ПЪТ НА МЛАДИТЕ, преди да сме станали стари

Къде е България? Територията или населението, госпожо?... Да, този тъжен хумор стана анекдот. Може би за пръв път от много време в исторически план наблюдаваме едно преселение на народ, народ напускащ своята държава. Този феномен е дългосрочен и затова е толкова опасен. Не го усещаш рязко и е лесно да го пренебрегнеш, докато един ден не се събудиш и не разбереш, че е твърде късно.

България, гледана отвътре, е красива страна със силен, но беден народ.

Гледана отвън България за съжаление изостава в региона и то основно по политически причини.

Доста българи напускат България, за някои това е просто евакуация... Но колко точно са те? В „Път на младите” настояваме правителството да направи преброяване на българите в чужбина. Официалните данни са за 700 хил. души, а апокрифните - за 3,5 млн. Аз вярвам, че е по-близо до втората цифра. Явно истината плаши. Това е най-тежката оценка за едно управление, когато хората просто си тръгват. Така протестират днес българите – не на жълтите павета, не на Орлов мост, а на Терминал 1 и 2.

Демографският срив... Решението е навън. Време е да станем по-толерантни и отворени към другите и другостта. Да привлечем етническите българи, студенти от Азия и дори да спрем да мразим нашата собствена диаспора. Защото сякаш „Чужбината” хем я ненавиждаме, хем ѝ завиждаме. До 2050 г. се очаква населението на света да достигне 9 млрд. души (сега е над 7,7 млрд.). Нима няма да има желаещи да живеят в България? Вярвам, че както Унгария привлича 2000 монголци, които научават езика, адаптират се към културата и остават там за цял живот, така можем и ние. Да стимулираме раждаемостта финансово е по-трудният път. Защото правителството не разполага с ресурсите за това. Ние дори нямаме достатъчно детски градини в София при сегашната раждаемост. Дори не сме си вързали връзките на обувките, как тогава ще изкачим Еверест?

Факторът Образование безспорно е основен. Де факто България няма нито един университет в топ 1000 в света. От време на време Софийският университет влиза между 850-1000 място в някои милосърдни класации. И как да задържиш най-добрите ученици, когато светът е отворен пред тях? А тези, които остават, какво образование получават, че да бъдат конкурентоспособни в днешната глобална и свързана икономика? Прависти влизат с тройка, после се оплакваме от съдебната система. Неизбежно е. Имаме 50 акредитирани висши училища, трябва да закрием поне 20 и да фокусираме ресурсите в един, два или три. Звучи шокиращо? В Обединеното Кралство при население от над 66 млн. души имат около 100 университета, а ние сме вече под 7 млн. и едвам запълваме паралелките. Това е истината. Лекарството е сурово, но пациентът се нуждае от него.

България привлекателна за българите, също и за чужденците... Кое е привлекателно сега? Пътищата, партиите, медийната среда, съдебната система, пенсиите, болниците?  Привлекателна е природата и това, че все още има топлота у хората, но и тя намалява. И за около 50 хил. души има добри възможности в IT сектора. Това е. Постижимо е България да стане привлекателни за българите, а и за чужденците, но само с много работа. Литва, Латвия и Естония са примерите, които ни дават ясни насоки за развитие.

Дайте ПЪТ НА МЛАДИТЕ... преди да сме станали стари.


Милена Димитрова е журналист. Автор е на книгата „Втората България”

Милена Димитрова:

Епидемичното гурбетчийство е опасно за България

Опазването на човешкия капитал е фактор за националната сигурност, но демографският срив няма как магически да се компенсира

Когато чуя да се говори, че на бизнеса му липсват кадри,... си представям как някой ден внезапно ще се изненадаме от липсващия човешки капитал в България. Също както изведнъж се стреснахме от изпразнения язовир „Студена” край Перник. Само че мащабите от съвременното епидемично гурбетчийство ще са по-фатални и от безводието. Пресъхват корените ни. От близо 9 млн. население към 1989 г., намаляхме под 7 млн. души през 2019 г. През 2030 г. в България ще живеят по-малко от 4 млн. българи, прогнозира Националният статистически институт.

Демографският срив… се случва пред очите ни. Той няма как да се компенсира магически, от самосебе си и набързо. Не виждам обаче адекватни политики за съхранение на „мозъците” и „мускулите” в България.

Написах книгата „Втората България” и осъзнах, че… през Първата и Втората световна война сме дали близо 200 хиляди жертви. А само за трийсет години от 1990 г. досега България без война е намаляла с повече от 3 милиона души. Обезлюдяването на цели села и региони се наложи като трайна и необратима тенденция. Все по-малко вярвам, че икономиката, социално-осигурителната система, здравеопазването и образованието в България са в състояние да приемат обратно изтеклите семейства и да удовлетворят потребностите и очакванията им. Тази „Втора България” продължава да се рои като за чужд кошер.

Отпечатъкът, който оставиха у мен, тези 50 лични истории… Всеки е свободен да построи живота си както и където смята за добре, ако някъде му е тясно. Но съдбите на всеки са пречупени от епохата, историята и геостратегията там, където му е било писано да се роди. В книгата говори един българин от Буенос Айрес, инженер от София, чиято пенсия от Аржентина се оказала стопена от тамошните вълни на инфлацията. Неговият дядо също си пробвал щастието през 1905 г. в Аржентина, но се върнал само след година. Синът му се дипломирал и се оженил в Аржентина, а преместил семейството в Испания. Вече няма смисъл човечеството да вдига революции, щом може да си намира работа по цялото земно кълбо, твърди нашият препатил сънародник. С други думи глобализацията и конкуренцията замитат остротата на революционните ситуации, но на преден план излизат други опасности. Ето как опазването на човешкия капитал се оказва фактор за националната сигурност. За друг българин от Америка националната ни идентичност е като анатомичен орган - у някои е закърнял, други бързат да си го ампутират, у трети боли до гроб.

Гледана отвън, България... е привлекателна и носталгична като природа, климат, планини, море. Светът се плаши от нея, защото не я познава добре.

Гледана отвътре,... бъка от несправедливост. Намирам за неоправдано противопоставянето на българите в чужбина и българите в България.

Обезлюдяването… се дължи предимно на вътрешнополитически фактори. Българите са принудени в чужбина да търсят по-добра работа, професионална реализация и достойно заплащане. Там никой не ги чака с хляб и сол и те не бягат от добро.

България ще стане привлекателна… ако държавата се загрижи осезаемо за хората и за стандарта на живот.

Втората България ще започне да се влива обратно, когато... българите видят, че и тук има възможност за достойни и конкурентни доходи.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 95 на сп. "Икономика"


Етикети: България | българи | чужбина | демография

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини