Българите продължават да избягват капиталовите пазари
За 10 години има ръст от 250% при капиталовите инвестиции, но на фона на депозитите общата сума е незначителна
За последните 10 години обемът на инвестициите, които домакинствата са направили на капиталовите пазари, в България е нараснал с 250%. Въпреки че привидно ръстът е внушителен, интересът към инвестиране във финансови инструменти в България остава пренебрежително нисък. За сметка на това, за същия 10-годишен период депозитната маса се е увеличила със 135%, но общата вложена сума е несравнимо по-голяма от капиталовите инвестиции.
Според анализ на пазара на спестяванията и инвестициите, представен от УниКредит Булбанк, българите са вложили в ценни книжа 1.23 млрд. лв. през 2018 г., докато десет години по-рано сумата е била едва 352 млн. лв. И въпреки отчетеното увеличение при капиталовите инвестиции, депозитите продължават да бъдат „по-харесваният“ метод за спестяване.
Данните на УниКредит Булбанк показват, че през 2008 г. влоговете на домакинствата в България са били в размер на около 22 млрд. лв. Десет години по-късно отчетеният размер на спестяванията на е 52 млрд. лв.
По данни на банката през 2018 г. на всеки 100 лв. депозит българските граждани са инвестирали средно 2.40 лв. на капиталовите пазари. През 2008 г. сумта е била 1.60 лв.
Повод за проучването е десетгодишнината от началото на продажбите на „Спестовен план“ – продукт на УниКредит Булбанк, който дава възможност за спестяване и реализиране на доходност с малки суми всеки месец, които се инвестират във взаимни фондове.
„Свидетели сме на ръст на икономиката и доходите, който естествено води и до увеличение на спестяванията. Виждаме голям потенциал на пазара на инвестиционни продукти и продажбите на нашия "Спестовен план" са доказателство за това“, коментира Теодора Петкова, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Клиентите на банката, избрали инвестициите като възможност, са нараснали през 2018 г. с 22% на годишна база.
Сава Савянов, мениджър "Продажби на инвестиционни продукти", отбеляза, че печалбата от Спестовния фонд на УниКредит Булбанк не се облага, а „входната такса“, която трябва да се заплати при откриването на "Спестовен план", е в размер на 1.5% от сумата. Има и такса „управление“, която е между 0.6% и 0.9% на година. Савянов отбеляза също, че такса при предсрочно прекратяване няма.
Експертите на банката посочват, че разпределението на активите в портфейла на българските инвеститори се доближава до структурата на портфейла на средния европейския инвеститор. Според изчисленията в анализа потенциалът за допълнителна доходност от капиталовите пазари е очевиден. Така например, 1 000 лв., депозирани през 2014 г., носят лихвен приход от 59 лв. към днешна дата, което е 1.15% доходност на година. В същото време, 1 000 лв. инвестирани в кошница от европейски облигации, биха имали възвращаемост от 139 лв., или почти 2.5 пъти по-висока от тази на депозита.
По повод новината от 10 октомври, когато Reuters съобщи, че Unicredit, най-големият кредитор в Италия, работи по мерки за прехвърляне на отрицателните ставки на Европейската централна банка върху клиенти, притежаващи над 100 000 евро в своите сметки. Теодора Петкова обяви, че за България отрицателни лихви не се очаква да има.