Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”:

Няма закъде да бързаме - сега левът е другото име на 50 евроцента

Дори да сме в еврозоната, никой няма да инвестира, ако няма върховенство на закона и съда, а господство на прокуратурата

Снимка: кадър Икономика
10:36 27.02.2020

Economic.bg продължава дебата за кандидатстването на България в т.нар. "чакалня" на еврозоната с мнението на до. д-р Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”.

Моята позиция за присъединяването на България към еврозоната e да се изчака. Поне аз бих правил това, ако зависеше от мен. Това ще рече, че страната би била в положението на Румъния, Полша, Унгария и Чехия. Те също са длъжни по договорите си за членство в Съюза да встъпят в зоната на еврото, но изчакват по техни си съображения – не че са безусловен пример за подражание.

Моите аргументи: България е дори в по-изгодна позиция за присъединяване към валутния съюз от тези страни, поне от техническа гледна точка. Защото всъщност паричният съвет, нашата система на парична политика е по-добра от тяхната и като принцип, и от гледна точка на онова, което в микроикономиката се нарича „разходи по прехода“.

Изчакването обаче според мен се налага от следните обстоятелства.

- Никой не може да разбере рационално историята с КТБ. Затова от България бе поискан надзор над банките от страна на ЕЦБ, въпреки че т.нар. „банков съюз“ не е съвсем готов като учреждение. Две банки трябва да се преструктурират, те не са готови и е по-добре това да стане по най-изгодния са системата начин.

- В държавния сегмент на икономиката има какво  да се прави. Той не се управлява добре и има прекалено много големи и необосновани проекти. Времето ще позволи да се сложи ред.

- Не на последно място – голяма излагация е грешката в отчитането на платежния баланс за 2019 г. Трябва да се обясни дали е грешка, защо се е получила и да се поправи.

- Има и проблеми в самата зона на еврото, в политиката на ЕЦБ.

„Отказ от лева“ де факто няма. Той в момента е другото име на 50 евроцента. Заместването от друга банкнота е всъщност процесът на встъпване в зоната. Това е относително далечно бъдеще. Засега се обсъжда (доскоро не съвсем както трябва) участието във валутно-обменния механизъм. По повод разменния курс бе постигнато съгласие, че той не трябва да се променя - поне не към девалвация на лева. При това положение не следва да се очаква покачване на цените. При по-голяма конкуренция и по-ниски разходи по сделките е възможно дори те да се понижат. Спрямо доходите. Това се случва и в момента - за последните 22 години доходите растат два пъти по-бързо от цените.

Някои хора казаха, а други повярваха, че при влизането в еврозоната ще се случи обратното: цените ще се удвоят. Това не може да се случи. В България няма натрупана инфлация именно поради паричния съвет.

През последните три-четири седмици имаше страх, че левът ще бъде обезценен административно при влизане в „чакалнята“. Това би означавало поне две неща: обезценяване на спестявания и на дълговете. Това би било изгодно за длъжниците, ако кредитите им са в местна валута.

Всъщност възникна подозрение, че някой нарочно ще създаде такива облаги. Макар и да няма признаци за такива намерения от страна на правителството и БНБ, подозрението бе породено, първо, от многобройните опити (от бившия омбудсман, "патриотите" и депутати от ДПС по повод КТБ) да създават привилегии за длъжници и, второ, общото напрежение (по повод водата на Перник, през боклуците на Италия до Варненския балетен конкурс) и според мен безсмислените действия и агресивното медийно присъствие на прокуратура.

А кои са реалните опасности? Във вътрешен план би било опасно да не се направи онова, което вече споменах за периода на изчакване. Вредно е желанието за одържавяване на бизнеси, преразпределяне на стопанско влияние и преразглеждане на опита от последните 30 години.

Във външен план не е добре ЕЦБ да поддържа политика на нулеви лихвени проценти и да се отклонява от основата си мисия – стабилност на цените, в името на „спасяване“ на страни, банки и отрасли. В същото време Европейската комисия и Европарламентът замислят политики, които вероятно ще се окажат много скъпи за българските граждани и фирми. Само една от тези опасности е свързана с еврото.

Препоръчвам да се мисли, да се измерва, преди да се реже. Например, важно е да се разбере, че няма значима промяна в самата парична политика. Еврото денационализира емисията на пари и прехвърля този монопол в ЕЦБ. За лева това вече е факт. Следователно е важно българските институции да се държат стопански разумно – да поправят върховенството на закона и съда, а да не го заменят с господство на прокуратурата (защото никой няма да инвестира в такава юрисдикция, дори да е в еврозоната) и да оставят икономиката да работи без намеса на държавата, освен в областта на защита на частната собствеността и изпълнението на договорите.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: еврозона | евро | чакалня | красен станчев

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини