Отрицателните лихви удрят пенсиите в ЕС

Става все по-очевидно, че отрицателните лихвени проценти, въведени в няколко държави след световната финансова криза, унищожават печалбата на банките. Въпреки това за обществото като цяло е по-важно, че неортодоксалната парична политика има изтощително въздействие върху пенсионните планове, пише Bloomberg.

Това е и причината краят на депозитите с лихвен процент под нулата да приближава. Централната банка на Швеция обяви, че е готова да изостави отрицателната лихвена политика, която провежда в продължение на половин десетилетие. Очаква се тя да увеличи основния си лихвен процент до нула въпреки прогнозите инфлацията да остане под целта за години напред.

Управителят на Riksbank, Стефан Ингвес, заяви, че отрицателните лихвени проценти винаги са били „временна мярка“ и че централната банка „най-вероятно“ ще повиши разходите по заемите, когато се срещнат в четвъртък. Бившият централен банкер Ларс Свенссон разкритикува остро планът за повишаване на лихвите, наричайки го „ирационален страх“ от отрицателни проценти.

Обаче няма нищо ирационално в страха от икономическите последици след продължителен период, в който разходите за заемане са под нулата. Спешните мерки, въведени за реанимация на растежа, включително и решението на централните банки да разширят балансите си чрез предприемане на количествени облекчения, трябваше да бъдат преходни. Вместо това те се превърнаха в крепежни елементи за икономическата среда, което е катастрофално за пенсионните планове.

Намаляването на лихвите с 1% увеличава изчислените пенсионни задължения с около 20%. Той намалява съотношението на финансиране, което измерва способността на фондовете да изпълняват бъдещите си ангажименти, с около 10%. Тези оценки идват от проучване на 153 европейски пенсионни дружества с 1.9 трлн. евро активи, спонсорирани от Amundi SA, най-големият мениджър на активи в Европа, и публикувано от Create-Research по-рано този месец.

Европейските пенсионноосигурителни дружества са в по-голяма опасност от всякога. Почти една четвърт имат нива на финансиране от 90% или по-ниски, като по-малко от една трета се радва на повече от 100% покритие на бъдещите си задължения, според проучването. Освен това 40% имат отрицателни нетни парични потоци, докато 33% се радват на положителна оценка. Голяма част от тях обвиняват централните банкери - 62% от анкетираните са съгласни, че количествените облекчения (QE) са увеличили пенсионните задължения. Според по-голямата част от анкетираните политиките за изкупуване на облигации, провеждани от много централни банки, са станали неефективни.

Около 11.7 трлн. долара от световния дълг са в държавни облигации с лихвен процент под нулата. Тези средствата се управлява пенсионни дружества, а се очаква оскъдна възвращаемост от тези активи.

Именно тази ниска възвращаемост ще е източник за много проблеми в бъдещето. Това е особено тревожно, защото отговорността за вноските за пенсионно осигуряване все повече се прехвърля на хората и стои далеч от компаниите и правителствата. Управителят на датската централна банка Ларс Роуд стигна дотам, че нарече сегашната монетарна политика "неприемлива".

„Целта е да се укрепи пенсионната система, така че да издържа на натиска от по-ниските проценти и по-високите коефициенти на зависимост, не може да бъде делегирана на индивидуалния пенсионен спестител“, каза той по-рано този месец.

В момента спирането на извънредните политически мерки, въведени вследствие на световната финансова криза, може да не изглежда неминуемо, тъй като Федералният резерв отстъпи усилията си за нормализиране на разходите за заеми, а Европейската централна банка рестартира програмата си за количествени улеснения по-рано тази година. Но съмненията относно продължаващата полезност на подобни екстремни парични действия нарастват.

Pacific Investment Management Co изразиха гледната си точка миналия месец, когато Никола Май и Педър Бек-Фрайс представиха доклад, според който нулевите ставки „създават значителни предизвикателства“ за пенсионната индустрия. Те твърдят, че преобладаващата „политика с отрицателни лихви няма възможност да продължи съществуването си“, тъй като непреднамерените последици стават все по-очевидни.

Ако скептицизмът на шведската централна банка относно ефикасността на отрицателните ставки стане толкова широко разпространен, колкото ентусиазмът за заемите с лихви под нулата, може да се види облекчение за пенсионните фондове и за работниците, в зависимост от техните спестявания, да покрият годините им след пенсиониране.