Георги Робев:

Подготвяме Петата индустриална революция

Изкуственият интелект е като бялата лястовица, много хора говорят за нея, но малко са я виждали

Георги Робев е изпълнителен директор на Стратегическия център по изкуствен интелект. Той е технологичен мениджър с над 17 години опит в IТ индустрията. Заемал е ключови ръководни позиции в компании като IBM и SAP, а от началото на 2018 г. ръководи бизнеса на SAS Institute в България. Един от идеолозите за създаването на Националния център по суперкомпютърни приложения – част от Паневропейската суперкомпютърна мрежа (PRACE).

Той ще бъде един от говорителите на конференцията AI&I, организирана от Списание "Икономика", Economic.bg и Дигиталната национална коалиция, която ще се проведе на 26 ноември 2019 г. в зала "Джон Атанасов" на София Тех Парк.

– Г-н Робев, все повече се говори за изкуствения интелект (ИИ), но нека да уточним какво е това?

– Изкуственият интелект е като бялата лястовица, много хора говорят за нея, но малко са я виждали. И в това има сериозна причина – в основата си ИИ трябва да е невидим. Негова цел, а и направления, които попадат в тази категория, са:

  • Създаване на дигитален прототип на човешки мозък, който се опитва да функционира като такъв ( процес, известен като прехвърляне на съзнание)
  • Машинен интелект – мозъчни невронни функции, изпълнявани от машинно конструиран набор от инструменти, целящи обучението на невронните мрежи
  • Увеличаване на когнитивните способности на човешкия мозък чрез генетично или фармакологично моделиране  – биоинформатиката също се занимава с този дял на ИИ
  • Мозъчно-компютърни интерфейси – в ежедневието познати като augmented reality, но не лимитирани до тази граница. 

Роботиката също е интердисциплинарен дял на ИИ. Освен това всяка година се появяват нови деривати на изброените дисциплини.

– Невидим е за нас, но къде като потребители имаме досег именно с ИИ?

– Всеки ден (и все по-често в бъдеще) комуникираме с ИИ без дори да разбираме, че това се случва. Технологията е толкова всеобхватна, че почти няма сектор, област и бизнес модел, който да не е повлиян от ИИ. Вземете дори едно търсене в търсачка, пазаруване онлайн или няколко клика с мишката в социалните мрежи... Знаете ли, че Фейсбук знае повече за вас, отколкото вие знаете за себе си, след стотния ви клик с мишката в тази мрежа? Образната диагностика в медицината (ЯМР, ПЕТ скенери и т. н.) се разчита и анализира от машинен интелект, за да може да се избегне човешката грешка. Самото лечение често се консултира с „машини/агенти“, които в реално време анализират непосилен за човешкия мозък обем от информация. Земеделието, машиностроенето, транспортът, дори развлекателният бранш са силно повлияни от различните форми на изкуствен или машинен интелект.

– До какъв етап в разработването на ИИ е стигнал светът и къде е България?

– Мнението на експертите относно настоящето и бъдещето на ИИ варира в широки граници, но може да се каже, че ИИ е в своята „юношеска възраст“.  Темповете на растеж обаче са бързи и много зависят от готовността на бизнеса да прегърне тази технология, философия, нова идеология. България не прави изключение – у нас „творят“ немалък брой компании, които базират своите продукти и решения на ИИ. Но те работят основно на външни пазари, където адаптирането на ИИ в бизнес процесите е значително по-голямо.

– Каква организация е Стратегическият център по изкуствен интелект и какви цели преследва?

– Това е младо сдружение с идеална цел на съмишленици, които се опитват да бъдат част от Петата индустриална революция, тази на ИИ. Центърът комбинира научни и правни експерти и инвеститори, които имат стремеж активно да участват в разработването на приложна технология, етични и правни норми, да са „инкубатор“ за новите бизнес модели, които неминуемо ще последват технологията. Основните ни цели са свързани с ранното адаптиране на технологии, базирани на ИИ в процесите на един бизнес, популяризиране на българските разработчици в областта, инвестиции в нови и авангардни направления на машинния интелект, работа по конкретни европейски проекти в областта на ИИ и високо изчислителните машини. Амбициите ни са да бъдем липсващата връзка между наука/разработка и индустрията, където е реалното приложение на ИИ.

Цялото интервю четете в бр. 93 на сп. "Икономика" - на пазара от 26 ноември 2019 г.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: конференция | изкуствен интелект | Геориг Робев | SAS Institute

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини