Д.г.н. Валентин Кънев, Балканската и черноморска петролна и газова асоциация:

Сега е моментът да се преговаря за нов договор с „Газпром експорт”

Засега колебанията в газоподаването се поема от доставките на втечнен газ, но е необходимо увеличаване на капацитета и дебита на „Чирен”

Валентин Кънев е председател на Балканската и черноморска петролна и газова асоциация. Завършил е геология в Санкт Петербург, доктор по геология. Работил е в Института по полезни изкопаеми към бившия Комитет по геология, за компании като „Бритиш газ” и др.

- Г-н Кънев, преди няколко дни писахме,че Русия е готова да плаща до 70 долара годишна такса за съхраняването на 1000 куб. м газ в Подземното газохранилище (ПГХ) „Чирен”. За да не изпуснем добрата пазарна конюнктура обаче, трябва да побързаме с разширяването му. Логична ли е такава цена - около десетина пъти по-висока от тази, на която сега работи хранилището?

-  Разбира се, и това е много добра новина. Наистина конюнктурата на пазара е много добра за нас, потребителите на природен газ, поради което трябва да се използва максимално, докато е такава. Въпреки че има и други, не много розови данни около газохранилищата.

- Какви?

-    Всъщност, напоследък бизнесът със съхраняването на природен газ в Европа не върви много добре. Даже напротив – пазарът вече има прецедент и с фалирала компания за съхраняване на природен газ във Великобритания.

- Защо?

- Защото, на първо място, съхранението на природен газ в подземни газохранилища вече постепенно започна да се замества от доставките на втечнения природен газ (LNG). А напоследък ставаме свидетели на това как LNG все по-често започва да изпълнява функциите за компенсиране на сезонните и търговски колебания в газоподаването в Европа.

- Явно вносът на LNG не успява напълно да задоволи търсенето на природен газ в Европа, тъй като и Германия, и Дания се притесняват от недостиг заради намаляващите добиви от находищата в Северно море. Така че ще има нужда от нови газохранилища, особено след спирането на транзита през Украйна?

- Да, газовите находища в Европа наистина са пред изчерпването си. Но засега операторите на газопроводни мрежи проявяват добра гъвкавост и успяват да компенсират колебанията в налягането на газопроводите, включително и чрез доставките на LNG. Когато има нужда от повече газ – те доставят повече гориво или чрез закупуването му от големите хъбове в Европа, като Холандия и Австрия, или чрез доставките на LNG.

- Това навярно може да компенсира някакви неголеми падания на налягането, но едва ли ще може да замести огромния недостиг от закриването на находищата в Северно море и спирането на транзита през Украйна, откъдето минават над 120 млрд. кубика гориво?


-    Разбира се, за такива високогазифицирани страни с огромно потребление, като Холандия, Германия, Унгария и др., спирането на транзита или на добива може да се компенсира само с наличието на газохранилища на място. Специално Унгария няма да има проблем, тъй като тя разполага с доста газохранилища и дори в последно време изгради едно ново, така че тя дори се презапасява с природен газ.

Тук обаче бих искал да обърна внимание на един друг съществен въпрос за работата на газохранилищата и конкретно на нашето. Важно е не само какъв капацитет има едно хранилище, но и какъв е дебитът от него за 24 часа, за да може то да покрие дневните нужди на потреблението при срив в газоподаването. Засега ние все още имаме само един източник на доставка на природен газ, поради което ПГХ „Чирен” трябва да предлага много големи възможности за денонощен дебит. Спомняте си, че когато Украйна спря газоподаването през януари 2009 г., „Чирен” със своите 4 млн. куб. м дневен дебит не можа да покрие денонощните нужди на страната от над 12 млн. кубика.

- Така беше.

- Поради това е важно освен повишаване на дебита с нови сондажи, но и колко източника на доставка има една страна. Ако имаме три източника на доставка, то няма нужда от толкова големи капацитети за съхраняване на газ в подземни хранилища, тъй като ако единият източник спре, то с малко повишение на количествата от останалите два и от „Чирен” спадът в налягането може да се компенсира. Но при наличието само на един доставчик, както е сега, единствената възможност за компенсиране си остава само „Чирен”.

- Да, но нали именно затова правителството толкова бърза с изграждането на газовата връзка с Гърция (интерконекторът Комотини-Стара Загора)?

- Действително, когато бъде пуснат той, положението ще стане доста по-различно.

- Въпросът е, че освен договорените 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан засега нямаме други доставчици.

- Ще доставяме и LNG чрез терминала в Ревитуса, както и от бъдещия терминал в Александруполис. В Александруполис се включва и румънската компания „Ромгаз”, така че се надявам и този терминал да бъде реализиран в скоро време.

- Как ще се отрази на пазара пускането на платформата за търговия с природен газ на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) след Нова година? Знаете, че големите индустриални потребители вече се опасяват, че тя ще доведе до скок на цените?

-    Вероятно ги е страх от манипулиране на пазара - да не се изпусне положението, както се случи с високите цени на електроенергията, постигани на БНЕБ. Да, логично е да се страхуват от манипулиране на пазара. Още повече, че все още имаме един доставчик на синьо гориво – „Булгаргаз”. Освен това, знаете, че „Булгаргаз” има договор с „Газпром експорт” до края на 2022 г. по схемата Take-or-pay. Така че, ако търговец намери отнякъде по-евтин газ за свой потребител и го достави извън схемата Take-or-pay, то това ще се отрази лошо на „Булгаргаз”.

- Логично. Но нали големите клиенти на „Булгаргаз” имат подписани едногодишни договори с него – вероятно ще трябва да изчакат до изтичането им?

- Въпросът с повишена трудност е, дали след изтичането на едногодишния договор, потребителят, ако реши да излезе извън схемата на Take-or-pay на „Булгаргаз”, ще успее да подпише нов договор за доставка с друг търговец, който да му гарантира непрекъсваемост на газоподаването поне за 6 месеца или дори за 1 година. Защото ако не може, този потребител ще трябва да отиде на борсата, откъдето пак ще купи същия газ на „Булгаргаз”, само че вече на по-висока цена. И така ще бъде докато пазарът се урегулира, по всяка вероятност до изтичането на договора с „Газпром експорт” в края на 2022 г., когато вече трябва да настъпи пълната либерализация на пазара. Но дали ще се случи точно така – засега само един Бог знае.

- Всъщност 2022 г. не е толкова далеч. Не трябва ли вече „Булгаргаз” да започва новите преговори с „Газпром експорт”?

- Логично е. Лично аз предполагам, че „Булгаргаз” ще успее да се пребори и да договори доставки на природен газ от Русия при доста по-добри условия предвид нарастващата конкуренция. Самите руснаци са доста гъвкави и предполагам, че за да не загубят позиции на нашия пазар, сами ще предложат газ при много по-добри условия, но и ние самите трябва максимално да защитим пазара си. Но наистина, именно сега моментът е много подходящ за започване на преговорите с „Газпром експорт”, тъй като цените на природния газ са много ниски. В момента на хъбовета в Австрия и Холандия (б.а. – съответно CEGH и TTF) газът се търгува на изключително ниски цени. През последните дни те се движат около 10-11 евро за МВтч, което при температура 15 градуса по Целзий прави около 116-120 долара за 1000 кубика. А това е повече от два пъти по-ниска цена от тази, на която в момента газът влиза в газопреносната система на България -  266 долара за 1000 кубика.
 
- Да, но ако се купи този газ в Австрия, ще трябва да се плати за транзит до България?

- Да, но колко ще се плати – 30, нека да са 40 долара за транзита на 1000 кубика – и пак цената остава доста по-ниска от тази, на която сега доставяме. Ще ви дам за пример Украйна, която купува газ от хъба в Баумгартен (б.а. - CEGH) и плаща 35 долара за доставката до границата си. Така че от Австрия до границата ни със Сърбия таксата за транзит трябва дори да е още по-евтино.

Тук има и друго. Не бива да се забравя, че „Газпром експорт” е традиционен и изключително сигурен доставчик, а в газоподаването, както и в електроснабдяването, на първо място се поставя сигурността на доставките, а едва след това – цената. Всичко това трябва да се има предвид преди да се предприеме каквото и да било на пазара.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: природен газ | Валентин Кънев | газохранилище

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини