Шпионски игри: Промяна под знака на COVID-19

Снимка: Unsplash
От атаките в САЩ на 11 септември преди близо 20 години националната сигурност е доминирана от тероризма. През годините обаче се чуваха призиви за разширяване на това понятие, а сегашната коронавирусна криза повдигна въпроса дали глобалната здравна сигурност не трябва да заеме по-централна част от националната такава, пише BBC. 

Международната пандемия вече е класифицирана като риск за националната сигурност от първи ред в Обединеното кралство. Това означава, че е преценена като най-важен приоритет, но все още не означава приравняване с другите три основни заплахи за националната сигурност, а именно тероризъм, война и кибератаки.

Но точно както след 11 септември, и сега има хора, които настояват, че не са били чути навреме предупрежденията на мигащите в червено аларми за здравната сигурност.

Преосмислянето на проблема би принудило агенционния шпионаж да превключи на други предавки, защото за създателите на политики ще стане важно да знаят в дълбочина каква е здравната ситуация в други държави. За структури като MI6 и ЦРУ, които вербуват хора за източници на информация, това може да означава осигуряване на агенти на точното място, които да докладват случващото се.

Възможни са промени и в работата на техническото разузнаване и агенциите, прихващащи комуникации. Те например биха получили задача да следят медицински или дори погребални обекти. Точно както е разработена технологията за отдалечено „надушване“ на следи от ядрен материал, може да са необходими нови устройства за сканиране на здравето и биологичните заплахи. Всичко това обаче все още звучи в контекста на традиционното разузнаване. 

А истинското бъдеще може да се окаже свързано с използването на по-сложни набори от данни и изкуствен интелект (AI) за установяване, разбиране и прогнозиране на развитието на населението. Може например да се използват метаданни от телефони, онлайн търсене или други форми на дейност. 

Още преди няколко години директорът по дигиталните иновации на ЦРУ споделя идеята за проучване на данните на ниво население на цяла държава, използвайки AI и техники като „анализ на настроенията“. Планът тогава е насочен към разгадаването на потенциални революции чрез засичането на признаци за упадък на реда и законите, преди те да са станали очевидни. 

Лидери в подобни похвати са САЩ и Китай, като според мнозина Пекин инвестира огромни средства в развиване на способностите си събиране на данни и е крачка напред. 

Една от основните неизвестности е как сегашната криза ще се отрази на нарастващия национализъм през последните години. От една страна стои възможността разпространението на вируса да подчертае глобалната, взаимосвързана природа на нашия свят и това доведе до по-голямо сътрудничество, включително при споделяне на информация за всякакви нови пандемии. От друга обаче е опцията за затваряне на границите и обръщане на страните навътре – преосмисляне на разузнаването в контекста на това какво другите знаят и крият. 

„Биологичният шпионаж“ има дълга история, датираща от времето на Студената война, когато Западът и Съветският съюз отчаяно търсят начини да разберат какви тайни биологични патогени и невро-паралитични агенти развива другата страна. В бъдеще акцентът може да бъде по-малко върху оръжията и повече върху ваксините. На хоризонта са и опасенията, че терористите или други групировки могат да развият био-оръжия. 

Един от основните въпроси, възникващи от настоящата криза, е доколко държави с по-голям вътрешен капацитет за наблюдение го използват, за да забележат наличието на вируси и също така да разберат и контролират движението на хората, за да предотвратят по-нататъшното разпространение.

Китай използва софтуер за проследяване на смартфони, за да прави това. Русия използва видеонаблюдение и системата за разпознаване на лица, за да търси хора, които нарушават ограниченията. Други страни са създали „електронни огради“, за да уведомяват държавата, когато хората напускат карантинните зони.

Обединеното кралство и САЩ също са разговаряли с технологичните компании за това какво могат да направят.

Но защитниците на гражданските свободи са притеснени от въвеждането на инструменти за наблюдение. Опасността е, че сега такива може да се използват за контрол на вируса, но след това да останат в сила или да бъдат възстановени от държавата за политически контрол.

Необходим е и нов набор от умения сред анализаторите – здравните експерти ще трябва да седнат до военните, за да обработват и пишат заедно доклади за политиците. Основен въпрос за анализаторите в момента е доколко вирусът подкопава способността на правителствата и техните военни да действат и кой друг може да се възползва от това.

Вече има признаци за адаптиране на разузнаването към новостите. Съобщава се например, че израелската агенция за разузнавания Мосад води операция за доставка на 100 000 тестови комплекта от чужбина, въпреки че може да им липсват ключови части. Междувременно националната агенция за сигурност на страната Шин Бет започна да използва телефонни данни, за да проследява онези, които може да са влезли в контакт с вируса, с идеята да ги предупреди.

А в САЩ разузнавателната общност е предоставила серия от класифицирани брифинги на политиците през януари и февруари относно опасностите от коронавируса въз основа на случващото се в Китай. Съобщава се обаче, че те са оказали малко влияние върху Белия дом.

Това е напомня на старата максима по отношение на шпионските агенции – че колкото и добро да е разузнаването, то няма значение, ако хората на върха не се вслушат.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: следене | шпионаж | правителства | наблюдение | коронавирус | COVID-19

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини