Светът се дави в дългове

Огромният световен дълг постави рекорд за най-високо съотношение спрямо БВП още преди 2019 г. да е приключила. Всъщност рекордът беше счупен още през първите девет месеца на миналата година. Глобалната задлъжнялост, която включва заеми от домакинства, правителства и компании, нарасна с 9 трлн. долара до почти 253 трлн. долара през първите девет месеца на миналата година, според Института за международни финанси, съобщава CNN.

Това поставя съотношението на световния дълг към световния БВП до 322%, което превъзхожда 2016 г. като най-високо ниво досега.

Повече от половината от този огромен дълг е натрупан на развитите пазари като Съединените щати и Европа, чието съотношение като дълг/БВП като цяло достигна 383%.

Има много виновници. Всички страни като Нова Зеландия, Швейцария и Норвегия имат нарастващи нива на домакинския дълг, докато съотношението на държавния дълг към БВП в Съединените щати и Австралия е най-високо.

На развиващите се пазари нивата на дълга са по-ниски, общо са 72 трлн. долара, но те се покачват по-бързо през последните години, според IIF.

Съотношението на дълга спрямо БВП на Китай например се приближава до 310%, най-високото ниво в развиващия се свят. Инвеститорите отдавна гледат скептично на силно развитите страни. След натиска върху китайските компании през 2017 и 2018 г. нивата на дълга отново се повишиха миналата година, се казва в доклада Глобален мониторинг на дълга на Института за международни финанси.

Такъв масивен дълг в световен мащаб е реален риск за световната икономика, особено защото ИМФ очаква нивата да се повишат още повече през 2020 г.

"Подтикнат от ниските лихви и лошите финансови условия, ние изчисляваме, че общият дълг в световен мащаб ще надхвърли 257 трлн. долара през първото тримесечие на 2020 г.", заяви Институтът.

През миналата година Федералният резерв понижи лихвите три пъти, а референтната ставка на Европейската централна банка все още е най-ниската след финансовата криза.

Въпреки благоприятните условия за заеми, рискът от рефинансиране е голям. Общо над 19 трлн. долара синдикирани заеми и облигации са с падеж през 2020 г. Малко вероятно е всички те да бъдат рефинансирани или погасени.

Друг въпрос, който докладът поставя, е необходимостта от финансиране за спешни действия в областта на изменението на климата.

Целите на Обединените нации за устойчиво развитие изискват 42 трилиона долара инфраструктурни инвестиции до 2030 г., но „страните с ограничен капацитет за заеми могат да се изправят пред сериозни предизвикателства за посрещане на нуждите от финансиране за развитие“, заяви ИМФ.