Иванка Диловска, член на УС на Института за енергиен мениджмънт:

Цените на електроенергията през следващите 15 години ще вървят само нагоре

Трябва час по-скоро да въведем Механизми за осигуряване на капацитети

Иванка Диловска има богат, над 40-годишен опит в сферата на енергийната икономика у нас. Завършила е „Стопанско управление и електронна обработка на информацията” в бившия ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС). Работила е дълги години в научна дирекция на „Енергопроект”. От 1992 до 2010 г., с известни прекъсвания, работи в Министерството на енергетиката, където е била директор на дирекции и два пъти – зам.-министър. Диловска е сред учредителите на Института за енергиен мениджмънт (б.а. - пълноправен член на Европейската асоциация на електроенергийната индустрия EURELECTRIC), и негов първи председател на Управителния съвет.

- Г-жо Диловска, какво означава на разбираем език Механизъм за осигуряване на капацитет (МОК) и защо трябва да въвеждаме такива механизми у нас?

- За да стане ясно на вашите читатели, нека започна малко по-отдалеч. Електроенергията не прилича на нито една от другите стоки най-вече по това, че тя не може да се складира. Електроенергията е продукт, който трябва да се произведете точно в определен момент, с точност до микросекунди, за да отговори на потреблението. Именно от това произтичат особеностите на електроенергийния пазар у нас, а и навсякъде по света.

Основната и фундаментална особеност е, че какъвто и пазар да бъде създаден за електрическата енергия, винаги ще е необходимо зад него да има и балансиращ пазар. Колкото и да са кратки платформите за търговия – „пазар ден напред”, „пазар в рамките на деня”, дори и „пазар в рамките на 15 минути”да е – колкото и да се съкращава времето на сделките, абсолютно винаги ще има нужда от балансиращ пазар.
От тук произтича и проблемът за производителите – ако не се класират на борсата, те не могат да произвеждат, дори да имат готовност за това. Всъщност, точно тези специфики доведоха до провал на енергийната политика на ЕС, заложена до 2020 г. Тя се проваля най-вече поради наслагването на цели, които напълно си противоречат. Защото от една страна говорим за обединен и либерализиран пазар, а от друга страна наводняваме същия този пазар с енергия от възобновяеми източници, която не е пазарна.

- Това беше важно да се подчертае – че възобновяемата енергия не е пазарна. Много хора все още не искат да разберат, че ВЕИ са политика.

- Точно така – това е политика. И тези две цели напълно си противоречат - от една страна правим либерализиран пазар, в който всичко е на конкурентна основа, а от друга - пускаме огромно количество възобновяема енергия, която изопачава всички пазарни пропорции. И какво се получава? Растящото производство от ВЕИ е приоритетно и тъй като производството трябва да съответства на потреблението във всеки един момент, тази възобновяема енергия измества базовите централи от пазарния график, намалява нуждата от тях, в резултат на което те произвеждат все по-малко. А колкото по-малко произвежда базова централа, толкова по-скъпа става единица енергия и толкова по-неконкурентна става тя. Омагьосан кръг.

Така се стига до ситуация, при която добри, модернизирани, жизнеспособни централи фалират в Западна Европа поради единствената причина, че не произвеждат достатъчно електроенергия и цените им растат. Знаете, че има стандартни индикатори за ефективност на централите, според които една АЕЦ трябва да работи около 90%, за да е ефективна, една ТЕЦ – над 70% и пр. Става очевидно, че европейският пазар в този му вид е дефектен, че не само не насърчава новите инвестиции, дори когато те са крайно необходими, а води до фалит и на съществуващите централи. Този пазарен проблем е дефиниран като „проблем на липсващите пари” - както вече посочихме, поради противоборството на политическите и пазарни цели.

- И какъв е пътят за решаването му?

- Тъй като проблемът опира до енергийния микс и оттам – до сигурността на електроснабдяването, неговото решаване, за радост, е в ръцете на правителствата на отделните държави членки, а не на европейските институции. Поради това много държави, разтревожени за стабилността на националните си електроенергийни системи, започнаха масово да въвеждат Механизми за осигуряване на капацитети (МОК). Защото, по думите на енергиен министър от Западна Европа, ако токът спре, недоволните ще дойдат пред неговия кабинет, а не пред кабинетите в Брюксел.

- Какво са МОК?

Както се казва - нищо ново под слънцето. Защото на практика това е отделно плащане на централите за разполагаемост, с които се поемат техните постоянни разходи, и за произведена електроенергия, която покрива най-вече горивните им разходи. През 2014 г. ЕК одобри първата схема на МОК във Великобритания, и то на базата на насоките за държавна помощ в енергетиката, в които е признато, че за нуждите на сигурността на снабдяването МОК са необходими, но след нотификация на ЕК.
Оттогава започнаха схемите за МОК във варианта с новите правила за нотификация. Но в историята на електроенергетиката МОК и плащанията за разполагаемост на мощности съществуват от дълго време, всъщност тя така е започнала своето съществуване, а и по всичко личи, че така и ще продължи да съществува и в бъдеще.

- Нали и у нас се прилагаше тази схема за двукомпонентно плащане?

- Точно така. Терминът МОК наистина звучи като нов, но всъщност тези механизми не са нещо ново за България, тъй като у нас се плащаше именно по този начин до 2014 г. - с две цени, за разполагаемост и за произведена енергия, и точно когато трябваше тази схема да продължи – беше спряна. Това е един спокоен вариант, при който централите не се блъскат на опашка непременно да произвеждат, тъй като сегашният пазар зависи от много външни фактори, но им се възстановяват постоянните разходи, с които поддържат блоковете си в постоянна готовност. А ако произвеждат енергия, им се покриват и горивните разходи.

- Колко са видовете МОК?

- Досега у нас са използвани четири вида. Единият вид е търг за нова мощност с подписан дългосрочен договор, какъвто беше случаят с ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово”. Вторият е търг за модернизиране на съществуваща мощност, както се случи с ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3”. И третият вид МОК е плащане за разполагаемост и за произведена енергия на всички останали централи, което на практика, по новите правила за класификация на ЕК, е централизирано плащане за капацитети. Четвъртият вид МОК, практикуван и досега у нас, е т.нар. „студен резерв”, който по новите правила на ЕК се нарича „стратегически резерв”. Това е и най-разпространеният вид механизъм за осигуряване на капацитет, тъй като е и най-безопасният от гледна точка на това, че не нарушава пазара, тъй като тези централи се включат в паралел само при необходимост. Поради това този механизъм е и най-предпочитаният както у нас, така и в Европа.

- Да, но у нас преди време студеният резерв беше намален.

- Да, като проблемът е, че дори и да е достатъчен като мощности, той не е достатъчен като тип механизъм за осигуряване на капацитети. Защото нужни са не само централи, които стоят извън пазара и се включват само в екстремални условия, но също и такива, които да са вътре в пазара и да работят като получават пари за капацитет, които да гарантират възстановяването на постоянните им разходи. Така че има много типове МОК, като всяка държава си избира такива, каквито са ѝ необходими. Въпросът за България е не дали такава промяна на пазара е нужна, а каква комбинацията от механизми ще е най-подходящата за нас.

- Значи в момента ние на практика прилагаме два типа МОК?

- Да – за студен резерв и дългосрочни договори, като до 2014 г. сме прилагали, и общ механизъм за плащане за мощност, каквато е българската дума за капацитет.

- Сега проблемът да се заговори за МОК е бъдещето на ТЕЦ-овете ни, нали?

- Проблемът, или по-скоро рисковете, са поради неблагоприятната перспектива пред голяма част от съществуващите мощности, а именно ТЕЦ-овете ни, които, според прогнозите на ЕСО, са нужни, за да е гарантирана сигурността. Знаете, проблемът възниква както от противоречията в енергийната политика, така и от схемата за търговия с емисии, налагаща замърсителите да плащат излъчваните при производството СО2 емисии, цените на които непрекъснато растат. Отделно все по-рестриктивни стават правилата към големите горивни инсталации и за другите емисии.

- И какво е в крайна сметка бъдещето пред нашите термични централи?

- Единият вариант е цените на пазара да се вдигнат до нива, които да покриват разходите на термичните централи, които наистина са необходими за сигурността на електроснабдяването. Защото ако те фалират, това ще е много по-скъпият вариант за обществото. Първо, те не могат веднага да бъдат заместени от други базови мощности, и второ, дори и да бъдат заместени, то включването на всяка нова централа ще оскъпи много повече енергията, отколкото ако наличните ТЕЦ-ове продължат да работят. И поради тази причина се признава и от ЕК, и от новите документи в Четвъртия електроенергиен пакет, че МОК са нужни като преходна мярка, докато енергийният пазар не се стабилизира дотолкова, че да спечели доверието на инвеститорите. Поради това се смята, че до 2035 г. цените на европейския електроенергиен пазар ще трябва да се повишат, като минималната почасова ставка стане 60 евро/МВтч, а максималната – до 200 евро/МВтч. За сравнение, сега средната базова цена на електроенергията у нас е около 45 евро/МВтч.

Ако предположим, че почасови цени в интервала 60 - 200 евро са факт сега, то заплашените термични централи ще могат да продължат да работят до изчерпване на ресурса им. Само че кой може да понесе такива цени, и то не само в България? Очевидно, че достигането до тях ще бъде процес, който, както виждаме, е изчислен на 15-16 години. Поради това, докато се стигне до по-съвършен пазар, механизмите за осигуряване на капацитети са позволени от ЕК за преходния период. Някои държави, като Полша, които се оказаха по-рационални от нас, избързаха със сключването на договори за МОК преди приемането на новите документи - най-вече на новия Регламент за вътрешния пазар на електроенергия, който влиза в сила от 01.01.2020 г. и който силно ограничава прилагането на МОК. Така на практика Полша се осигури с МОК до 2035 г. Поляците се оказаха далновидни политици, тъй като успяха да издействат да бъде включена в Регламента клауза, че новите строги изисквания няма да се отнасят за договори, сключени до 31 декември 2019 г. Така че, на теория, ако и ние бихме могли да сключим договори до края на декември, те няма да се подчиняват на новия регламент, но на практика това е невъзможно.

- А какво въвежда новият Регламент?

- Първо, позволява сключването на договори за МОК за не повече от 10 години, което ще рече до края на 2029 г., като през този период ще има непрестанен мониторинг на пазара и на прилагането на тези договори. И в момента, в който пазарът позволява, действието на МОК ще бъде прекратявано. Второ, не се разрешава сключването на договори за МОК с нови въглищни мощности. И трето, ако има МОК, договорени със съществуващи въглищни ТЕЦ-ове, те трябва да са с продължителност не по-късно до 1 юли 2025 г.

- Значи трябва да спрем нашите ТЕЦ-ове в средата на 2025 г.?

- Това значи, че ако у нас бъде въведен МОК догодина и бъдат сключени договори с въглищните централи, то те ще са до 1 юли 2025 г. Въглищните централи са важни базови мощности за електроенергийната ни система, но ако пазарът на енергия не бъде подобрен, няма да може да се разчита на тях повече от пет години. Като през тези 5 години трябва да се мисли и за заместващи нови мощности, за да няма сътресения в електроснабдяването в по-дългосрочен план. Друг важен въпрос е как да бъдат интегрирани дългосрочните договори на двете източномаришки централи в националния МОК. Ето такава е сложната задача на консултанта, избран от БЕХ - „Фронтиер економикс”, който трябва да изготви модела за прилагането на МОК в България.

- Какво означава това за електроенергийния пазар на България? Че при сегашната цена на емисиите държавата трябва да извади още едни около 6 млрд. лв., за да осигури работата на трите източномаришки топлоцентрали до средата на 2025 г.? А тъй като цените на емисиите ще се увеличат,то и сумата навярно ще бъде доста по-висока?

- Производителите при сегашните ценови нива плащат под 1 млрд. лв. за емисии годишно, само че след това си ги получаваме обратно. Защото замърсителите наистина плащат, но след това събраните приходи от търговията с емисии се връщат обратно в бюджетите на държавите членки на ЕС. Като за страните с БВП под средния, плюс още някакви други критерии, определената квота надхвърля направените разходи на национално ниво с цел солидарност и смекчаване на социалните последствия. У нас всички приходи влизат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” и се използват за намаляване на цена „Задължения към обществото“. Тази година се очаква постъпленията във фонда да са повече от 1 млрд. лв. Трябва наистина да се знае, че плащането на емисиите не е наказателна санкция, а санкция, която цели вземането на пазарни решения от бизнеса за отказ от използването на замърсяващи технологии. Това е, общо взето, идеята на цялата схема на търговия с емисии, която не отнема пари, а стимулира чистите технологии.
Друг елемент на европейската политика е държавна подкрепа за индустрията, така че да не се получат „карбонови изтичания“, т.е. да се предотврати изместването на европейската индустрия извън европейските граници. По тази линия националната енергоинтензивна индустрия получава от 2015 г. финансови облекчения за около 500 млн. лв. Те са под формата на по-ниски плащания за ВЕИ и също са с източник приходите от емисии. Скоро ще влезе в сила и друга финансова подкрепа за индустрията – до 25% от приходите от емисии за смекчаване на последствията от цените на електроенергията върху тяхната конкурентноспособност.

Така че схемата за търговия с емисии е насочена към ниво „блок” и ниво „централа”. На това ниво собственикът ще трябва да взима решения ще продължи ли да работи при новите условия и ако да, как, или не. МОК ще подпомогне и ще смекчи рисковете пред тях, но за преходен период. След това думата ще има подобреният пазар.

Сигурно ще се предвидят и търгове за нови мощности по линията на МОК, ясно е,че те няма да са въглищни, но да не забравяме – механизми за капацитети могат да се прилагат само до 2029 г.

- А необходими ли ще бъдат промени в Закона за енергетиката, за да се въведат у нас тези нови МОК, разбира се, след като консултантът на БЕХ приключи работата си?

- Задължително. И то – много промени. Трябва да се узакони нов пазарен модел – с механизмите за капацитети. След което ще трябва да се променят подзаконовите нормативни актове, по-специално Правилата за търговия с електрическа енергия, после - да се създаде процедура, по която ще се провеждат търговете за капацитети – при какви условия, критерии за участниците и пр. И всичко това трябва да бъде публикувано, да се проведат съответните обществени обсъждания и пр. А време няма.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: енергиен мениджмънт | капацитети

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини