Загубеното десетилетие за енергийните компании в САЩ

Периодът след 2010 г. може да се определи като загубеното десетилетие за акциите на американските енергийни компании като цяло. Нестабилните цени на суровините на фона на нарастващото предлагане, лошите финансови резултати и недобросъвестността на някои групи инвеститори допринесоха за трансформацията на енергийния сектор - от предпочитана към отхвърляна инвестиция, пише Reuters в свой анализ.

Цените на суровия американски петрол паднаха с 20% за десетте години. Растящия дял на алтернативната енергия доведе до натиск върху цените, а някои инвеститори започваха да избягват акциите на компаниите за изкопаеми горива, определяйки ги като социално безотговорни.

Но в зората на новото десетилетие някои инвеститори казват, че слънцето ще изгрее и за енергийните акции.

Енергийният сектор избухна заради рекордното производството на петрол в САЩ, предизвикан от появата на хидравлично разбиване, или т.нар. „фракинг“. Преди десет години Съединените щати бяха нетен вносител на около 10 млн. барела нефт и горива дневно. Това обаче приключи в края на десетилетието и страната е готова да стане нетен износител на петрол и горивни продукти.

„Наистина е голяма ирония, че във време, когато Съединените щати станаха най-големият световен производител и станаха голям износител, инвеститорите станаха скептично настроени и приеха позицията „покажи ми парите“, каза Даниел Ергин, заместник-председател на IHS Markit. „Индустрията трябва да демонстрира, че може да осигурява възвращаемост в продължение на няколко тримесечия, а не само на едно. Така че тя преминава през истински период на тестване в момента“, каза Йергин.

Енергийният сектор в S&P 500 регистрира оскъдните 6% ръст през това десетилетие в сравнение с над 180% нарастване на основния индекс, според данни на Refinitiv.

Включвайки дивидентите, общата възвращаемост на енергийния сектор нараства до около 39%. Но това е спад в сравнение с над 250% общата възвращаемост на S&P 500 и е съвсем малко над 37% възвращаемостта на индекса MERG0Q0 на ICE BofA Merrill Lynch Treasury, който измерва ефективността на облигациите в САЩ.

През последното десетилетие, включително прогнозите за 2019 г., общите приходи на енергийния сектор са намалели с 14.8%, докато всички други основни сектори отбелязват ръст от поне 28%, сочат данните на Refinitiv.

Лошите резултати на енергийния сектор означават, че неговото значение за борсата е отшумяло.

Енергията представлява по-малко от 5% от теглото на широкия индекс S&P 500, което е спад от над 15% спрямо средата на 2008 г., когато цените на суровината в САЩ надхвърлиха 140 долара за барел.

В резултат на това инвеститорите, търсещи обща експозиция на фондовите пазари, търсят по-малко разпределение на енергийните дялове, което е още един натиск за бизнеса.

Въпреки това, десетилетието беше трансформационно за нефтената и газовата индустрия, която се стичаше към „бумтящите“ полета в западен Тексас и Северна Дакота.

Производството на суров нефт в САЩ, което беше малко над 5 млн. барела на ден в началото на десетилетието, скочи до рекордните 13 млн. барела до края на десетилетието. Това доведе до изобилие от доставки, които оказваха натиск върху цените, докато производството на природен газ също поставя рекорди.

„Цената на енергията е по-ниска, отколкото би била, ако не се беше случило нищо от това“, казва Пиърс Хамънд, управляващ директор на Simmons Energy в Хюстън. „Това никога не е било от полза за енергийните компании. Защо? Защото изразходват паричните си потоци и не са реализирали никакъв реален доход. Те представляваха огромни потънали капитали“, добавя той.

Но с настъпването на 2020 г. някои инвеститори смятат, че енергийният сектор ще остави борбите си зад себе си.

„Видяхме, че суровият печат достига 60 долара, но енергийните запаси се търгуват, така сякаш цената е 40 долара“, казва Гари Брадшоу, управител на портфейла на Hodges Capital Management в Далас.

Инвестиционната консултантска фирма Alan B. Lancz & Associates е сред тези, които залагат на енергийните акции. При тях енергийният сектор е с „наднормено тегло“ в портфейла им. Те купуват акции на компании, които включват Exxon Mobil Corp, Chevron Corp и Marathon Petroleum Corp, заяви президентът на фирмата Алън Ланч.

„Перфектната буря“ от макроикономически фактори притисна цените на стоките - включително силният щатски долар и забавящата се икономика на развиващите се пазари, както и появилия се наскоро страх от евентуални увеличени американски регулации, казва Ланч. Но той смята, че макро и политическите фактори ще се облекчат през следващата година.

„Виждаме за дву- и тригодишен период постепенно възстановяване в целия този сектор, който беше неоправдано депресиран“, каза Ланч.