Защо Джонсън вероятно прави грешка с новите избори

Британският премиер Борис Джонсън най-после успя да си осигури подкрепата на парламента за свикването на предсрочни парламентарни избори. Засега социологическите проучвания му дават преднина: според данните на агенция YouGov 36% от гласоподавателите биха подкрепили в момента управляващата Консервативна партия, докато опозиционната Лейбъристка партия би била на второ място с 23% от гласовете. Въпреки това ходът на Джонсън е рискован, коментира Bloomberg и прави анализ какво би могло да се обърка.

Грешки в предварителните допитвания

Спомняте ли си шока от резултатите на парламентарните избори в Обединеното кралство през 2015 г.? А изненадата от референдума дали Великобритания да остане член на ЕС или да напусне Блока? А неочакваните резултатите от парламентарните избори през 2017 г.? Общото между всички тези вотове беше неуспехът на социологическите агенции да засекат правилно промяната в обществените нагласи.

Всеки път, когато трябва да предоставят по-бързо възможно по-добри данни, социолозите се сблъскват с безпрецедентни предизвикателства. Най-вече се затрудняват да достигнат до младите, по-мобилни гласоподаватели, от които би се очаквало да се противопоставят на Консервативната партия на Джонсън и на излизането от ЕС.

Гласове и мандати

Дори и социолозите да са близо до крайните резултати от изборите, преобразуването на процентите в мерната единица, която има значение – мандати в парламента – е много трудно. Гласовете може да се разпределят непропорционално. През 2017 г. Консервативната партия спечели 42% от гласовете, но 49% от мандатите в парламента. Лейбъристката партия получи по 40% и от двете.

Умората на Консерваторите

Консервативната партия е на власт вече 9 години и дори министри от кабинета на британския министър в частни разговори признават, че последните три години не са най-добрата реклама за тяхното правителство. Неотдавнашното обединяване на партията зад фигурата на Джонсън би могло да не успее да компенсира годините на вътрешни борби в нея и нерешителност в действията ѝ.

Трудни времена

Въпросът не е само, че Консервативната партия е отдавна на власт, а и че е на власт отдавна, докато същевременно британските граждани не стават по-богати. Според британския статистически институт средният седмичен доход все още е с 2.9% под равнището си от 2008 г. Не може да се каже, че това е една хубава отправна точка за нови избори.

Факторът Brexit

Мотото на Джонсън „Нека да приключим с Brexit“ изглежда като привлекателно послание за британската общественост, която е уморена от месеци на напрегнати гласувания и обрати около излизането на Великобритания от ЕС. Мотото обаче е и признание, че това правителство от 2016 г. насам имаше една-единствена задача, която и до днес не успява да изпълни, и на всички им е писнало да чакат.

Джонсън се надява да конвертира това недоволство в гласове за Консервативната партия. Но гласоподавателите може да заключат, че Brexit бе проект на Консерваторите – дори конкретно на Джонсън – и, те са се уморили да размишляват по този проект, може да решат, че им трябва някой друг начело.

Провалът да се осъществи изкарването на Обединеното кралство от ЕС също така дава възможност на „Партия Brexit“ на Найджъл Фараж да вземе част от потенциалните гласове за Консервативна партия. Ако Фараж се справи добре със задачата да спре Консерваторите да спечелят ключови парламентарни мандати, лидерът на основната опозиционна Лейбъристка партия Джеръми Корбин би могъл да се възползва от момента.

Въпросът за парите

Друго от посланията на Джонсън е, че като се справи с Brexit, ще може да се фокусира върху изразходването на пари за неща, полезни за гражданите, като например училища и болници. Това обаче също е признание за провал. След 9 години на ограничени разходи публичните финанси на Великобритания са изтънели: библиотеки затварят, уличната престъпност нараства, броят на бездомниците се увеличава. Лейбъристката партия ще бъде много доволна да води предизборна битка въз основа на въпроса кой по-добре се справя в харченето на пари за хората.