Живите факли осветяват протеста срещу несвободата
Историята на Ян Палах и другите, жертвали живота си
Разхождайки се по Вацлавския площад в Прага, всеки може да види на тротоара един необичаен паметник- дървен кръст, вдълбан в камъните. Мемориалът е в памет на саможертвата на Ян Палах, студента, който през 1969 г. се самозапалва в знак на протест срещу съветската окупация на Чехословакия. Признателните чехи всяка година честват своя герой, а този януари за годишнината бе създаден и специален сайт, на който може да се прочете информация за много подобни случаи в историята.
Историята
Ян Палах е роден през 1948 г. в семейството на фабричен работник и продавачка в магазин. Родителите му са много религиозни евангелисти. През 1966 г. става студент в Стопанското училище в Прага, а от есента на 1968 г. се прехвърля в историко-политикономическия факултет на Карловия университет и взема дейно участие в ноемврийските стачки срещу чуждата окупация. През януари 1969 г. всички чехи разбират, че съветските войски в страната ще останат и че т.нар. "Пражка пролет" от 1968 г. е отминала. Някои се разочароват напълно, други губят интерес към обществения живот, а някои дори решават да правят кариера. Само студентите не губят воля да се борят с окупаторите. Но никой не очаква нещо подобно...
На 16 януари около 16 часа до Националния музей на Вацлавския площад се появява младеж. Според показанията на свидетели той сваля палтото си, излива върху себе си течността от пластмасова бутилка и драсва клечка кибрит. Пламва моментално и побягва по улицата, но след няколко крачки пада. Хората наоколо се втурват да го гасят с палтата си. Няколко дни по-късно името му узнава не само цяла Чехия, но е Европа и света. В портфейла му откриват няколко писма, в които Палах обяснява, че е член на група, която протестира чрез саможертва.
Откаран в болница, студентът агонизира в продължение на три дни. Изгарянията са засегнали 85 процента от тялото му, в преобладаващата си част са от трета степен. Ян Палах умира на 19 януари и е погребан в Прага на 25-ти същия месец. Полицията дълго проверява дали Палах наистина е член на организация или е искал просто постъпката му да се приеме по-сериозно. Самият той заявява от болничното си легло: "Не искам никой повече да умира..."
Въпреки че службите опровергават наличието на организация, месец по-късно отново на Вацлавския площад се самозапалва Ян Зайц. Той не се познава с Палах, но щом разбира за трагичния му край, Зайц заминава веднага за Прага. Участва в гладната стачка пред статуята на Св. Вацлав. След това купува бутилка киселина и бензин. На 25 февруари изпива бутилка с киселина, за да не вика, след което се залива с бензин и се подпалва. След няколко крачки пада мъртъв на земята. Също като Палах оставя писма до политици и до редакциите на големи вестници.
Другите
На сайта, посветен на годишнината от героизма на Палах, е описана съдбата на още 13 човека, избрали самозапалването като израз на протест- в Съветския съюз, страните от бившия соцлагер, Виетнам, Тунис, Китай. По думите на Петер Блажек от Института за изучаване на тоталитарните режими , за последните 50 години по този начин са протестирали стотици хора. Според него вниманието към тази форма на протест привлича случая на будисткия монах Тхи Куан Дик, който през 1963 г. избира мъченическата смърт в Сайгон, за да обърне внимание към съдбата на будистите във Виетнам.
На сайта са разказани съдбите на хора, избрали самозапалването в различни страни по света. В повечето случаи тяхната саможертва не успява да промени ситуацията, но има и изключения. Събитията, известни като "арабска пролет" започват след самозапалването в Тунис на търговеца Мохамед Боазизи. Постъпката му предизвиква масови прояви на тунизийската младеж против политиката на президента Бен Али, който не прави нищо против безработицата. Това довежда до оставката на Бен Али на 14 януари 2011 г. След смъртта му неговият пример последват младежи и в други арабски страни- Алжир, Египет, Йемен.
Най-голямото изследване на случаите на самозапалване е проведено от социолога от Оксфорд Михаел Бигс. Той е описал 533 такива случаи в различни страни между 1963 г. и 2002 г. Бигс обръща внимание, че най-често подобни саможертви се случват в Азия. През 2009 г. в знак на протест против политиката на Китай към Тибет най-малко 92 монаси са се самозапалили. Само за ноември 2012 г. са регистрирани 28 подобни случая, сред които и един британец в будистки манастир във Франция.
В Европа най-често причината за самозапалването е тоталитаризма. Първото име е Ришард Сивец, запалили се на "Стадиона на десетилетието" във Варшава през септември 1968 г. в знак на протест против нахлуването на страните от Варшавския договор в Чехословакия. Неговата постъпка е запазена в тайна от службите, след което се случва и саможертвата на Палахя която страва достояние на целия свят. Три години след смъртта на Палах на централната улица в град Каунас, Литва, се самозапалва Ромас Каланта. Неговият протест е срещу русификацията и окупацията на Литва. В бележника му остава съобщението: "За смъртта ми е виновен само строя".