„Прокълнатата демокрация“ на Китай

Изборът на седемте члена на Политбюро не изненада никой, тъй като техният избор беше ясен години преди конгреса. Въпреки новите хора в управлението, политическите анализатори не очакват смяна на курса на управление, нито някакви съществени реформи в икономическото, социалното и политическото развитие на най-многолюдната държава.

Седмици преди конгреса китайските политически лидери заявиха, че са поискали от изследователски институти да разработят амбициозен план за икономически реформи, които да ограничат присъствието и мощта на държавните компании, както и да либерализират кредитната и валутната политика. При откриването на конгреса, че страната ще задълбочи икономическите реформи и ще подкрепи вътрешното търсене, за да стимулира нова вълна на растеж. Той също така обяви корупцията за "основна заплаха за партията и държавата" и евентуален неуспех в борбата с не би бил пагубен.

За специалистите обаче новото управление не само няма да извърши някакви значителни реформи, но и дори ще затегне контрола върху социалните свободи, за да запази сегашното статукво. Много коментатори отбелязват, че по-голямата част от новите членове на Постоянния комитет на Политбюро, водени от партийния шеф Ши Джинпинг, са политически консерватори. Те вероятно ще приоритизират социалния контрол над всеки опит за преход към демокрация. За Wall Street Journal Ръсел Лий Моисей, декан в Центъра за китайски изследвания в Пекин пише, че "Определено има консервативни нагласи" към новия Постоянен комитет. Той добавя, че "новото ръководство, с изключение на председателя на ККП в провинция Гуанджоу Уанг Янг, няма намерение да прави реформи". "Вижданията им за разширяването на ролята на комунистическата партия - от икономиката до културата - всъщност им спечелиха управленските места", добавя той.

В Twitter един от най известните икономисти - Нуриел Рубини написа: "Седемте членове на Постоянния комитет на Политбюро са предпазливи и консервативни. Заради това реформите ще се случват бавно".

Новите лидери виждат в социалните мрежи заплаха и са решени на всяка цена да ги поставят под пълен контрол. Някои коментатори смятат, че новите лидери са твърде уплашени от вълна на недоволство, подобни на Арабската пролет в Близкия Изток и Северна Африка, която може да се случи и в Китай. Това вероятно ще увеличи държавния контрол върху традиционните и социалните медии, както и ще се насърчават мирните протести, чрез които да се канализира социалното напрежение. "Ние няма да видим никаква политическа реформа, защото твърде много хора в системата я виждат като "хлъзгавия склон, който ще ги доведе до изчезване", казва Дейвид Шамбо, директор на политическата програма на Китай в Училище за международни отношения Елиът към университета "Джордж Вашингтон". "Те гледат на една такава реформа изцяло през призмата на случилото се в Съветския съюз, Арабската пролет и Цветните революции в Централна Азия, така че просто няма да се стигне до нея", добавя той.

Въпреки, че през третото тримесечие Китай отчете най-ниския си икономически ръст от десетилетие - 7.4%, вероятно няма да бъдат извършени и съществени икономически реформи. Икономиката на страната е почти изцяло монополизирана от държавните предприятия, които са около 100 000. Те се радват на огромни привилегии, включително преференциален достъп до банково кредитиране и държавни поръчки. Липсата на повече частна инициатива, според анализатори, е сред причините за задъхването на икономиката.

Друга важна реформа, която трябва да се случи в страната е да се позволи цената на банковото кредитиране да се определя от пазара, както и да се въведат пазарни механизми при определяне на цените на земята и природните ресурси. Кредитирането в момента е основно разпределяно от правителството. То казва на държавните банки колко да кредитират и кога - основно държавния бизнес и проекти. В същото време земята и природните ресурси принадлежат на държавата, а частната собственост е ограничена до временни права на ползване.

Според анализатори реформирането на тези области на икономиката ще донесе фундаментална промяна в икономическата структура на Китай, дори повече от конвертируемия юан, което също е сред начините за либерализиране на капиталовия пазар и подобряване на използването на юана в търговските отношения зад граница.

С не по-малка важност е структурната промяна при формирането на БВП на Китай. В момента държавата е изцяло зависима от износа, а в моменти като този, в който Европа и САЩ потребяват по-малко, това се отразява егативно на икономиката. "Китайските власти и икономисти отдавна са осъзнали, че страната трябва да насърчава потреблението като двигател на растежа. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Изискват се трудни реформи - от отварянето на силно контролираната финансовата система до ограничаването на непреодолимата мощ на държавните компании. Новото ръководство не изглежда да е това, което би могло да прокара тези трудни реформи", коментира за Financial Times икономистът Саймън Рабинвитич.

Това е така, защото новите лидери идват от фракцията, която е силно преплетена финансово с държавните предприятия. Новият ръководител на Китай Ши Джинпинг и трима от другите членове на Постоянния комитет са част от фракция известна като "принцовете". Това са деца на китайски комунистически революционери или високопоставени длъжностни лица, свързани с Цзян Дзъмин. Те често са финансово обвързани с монополни държавни предприятия в Китай. Анализаторите на Capital Economics в Лондон смятат, че "избирането на новото ръководство на Китай разрушава надеждите за икономическа и политическа реформа".

Новите лидери също могат да бъдат твърде блокирани или еднакво мислещи, за да не бъде направено нищо.

Мнението на Associated Press е, че седемте нови членове на Политбюро дори нямат достатъчно власт да направят нещо индивидуално или колективно. "Това е така, защото те трябва да достигнат до решенията с консенсус", коментира за изданието политическият експерт Джън Юнгниан от Националния университет на Сингапур. "Те всички трябва да се съгласят да се правят промени, но има твърде много съмнения един в друг, така че нищо няма да се случи", добавя той. За Комунистическата партия, харизматичните и решителни лидери плашещо напомнят за култа към личността на Мао Дзедун, пише AP и според изданието партията подкрепя единствено "способни администратори" без никой от тях да има големи идеи.

Хората в Китай все пак се надяват, че новите лидери са сериозни в решителността си да се преборят с корупцията и да опровергаят твърдението, че Китай е прокълнат никога да не види някакви промени. Интернет цензурата в Китай следи изкъсо Sina Weibo, китайската версия на Twitter, за изразяването на различни мнения. При търсенето за името на новия партиен лидер Ши Джинпинг извежда съобщение "В съответствие със законите, някои резултати от търсенето не могат да бъдат показани". Все пак някакъв шепот на "другомислие" успява да се промъкне през мрежата.

Един потребител в Weibo публикува част от първата реч на Ши, в която той обещава да се бори с корупцията. "Надявам се, че това не е просто говорене", написа той. Трудно е да се говори свободно в Weibo, без да бъде налагана цензурира, така че потребителите често говорят кодирано.

Друг блогър написа в социалната мрежа изрази разочарованието си от направения избор на нов лидер като написа "Ши Джинпинг взе властта" и в последствие добавя "дядо Ху, ах". В последното е кодирано именно разочарованието от избора. Китайците казват "дядо" на Ху Дзинтао.

Twitter е блокиран в континенталната част на Китай, но може да бъде достъпен чрез свързването през виртуална мрежа. Един потребител в Twitter от източната част на град Нанкин написа: "Краят на 18-ият конгрес навява чувство, че Китай е прокълнат от боговете никога да не постигне демокрация".