Воденичният камък „минимална заплата“
Предложението за диференциране на МРЗ разтревожи синдикатите и поставя под съмнение ефектът от фиксираното възнаграждение
~ 4 мин.
Немислимо доскоро предложение направи финансовият министър Симеон Дянков - диференцирана минимална работна заплата (МРЗ) по региони. Идеята се върти вече четвърти ден в публичното пространство и по нея спорят работодатели, икономисти и синдикати. Досега засегнатите страни обсъждаха само дали нейният размер да бъде вдигнат или запазен, докато сега те имат и трети вариант.
Идеята на финансовия министър, който ще я предложи и на Тристранния съвет, е в по-бедните региони на страната минималната заплата да е по-ниска, а в по-развитите области - по-висока. Според него в Северозападна България например голяма част от хората работят на минималното ниво на заплащане и всяко по-голямо увеличение може да доведе до съкращаване на работници и дори фалити.
Мненията относно тази идея се разделиха на две - икономисти и работодатели подкрепят до някаква степен, а синдикалните организации са твърдо против. "По принцип съм против да се вдига въобще минималната работна заплата, но за жалост решението за това вече е взето. Затова е по-добре да се диференцира", коментира идеята за Economymagazine.bg икономистът Владимир Каролев.
Според него вдигането на МРЗ ще доведе до фалити на предприятия в по-бедните региони и съкращаване на работни места. "Основният проблем е до колко тази идея ще ангажира допълнително администрация и ще утежни системата. Не смятам обаче, че за нейното изпълнение ще има нужда от повече администрация", добави Каролев.
В защита на идеята се обяви и Лъчезар Богданов, управляващ партньор в "Индъстри уоч". "Такава мярка е именно от типа структурни реформи, които сега прави почти цяла Европа и които са нужни на България за постигане на бърз икономически растеж - без това да означава, че това непременно е най-важната и значима необходима промяна", коментира Богданов.
В бюджета за 2013 г. е записано, че МРЗ в България ще бъде увеличена с 20 лв. и от 1 януари тя трябва да достигне 310 лв. От 2009 г. досега тя се е увеличавала с едва 50 лв., а с предстоящото увеличение - 70 лв. Определянето на минимално възнаграждение в България играе ролята на защита на най-уязвимите слоеве от населението. В някои области на страната обаче се оказва, че икономическата ситуация е толкова тежка, че работодателите могат да платят по-ниска сума, което ги принуждава да съкращават работна ръка.
Именно заради това работодателските организации настояват МРЗ да изчезне изцяло. От Българската стопанска камара (БСК) настояват минимална работна заплата да съществува само там, където държавата е работодател. "Въвеждането на диференцирана минимална работна заплата е стъпка за предпазване на бизнеса от закриване на работни места и самоликвидиране", се казва в становището на БСК. От там са на мнение, че регионалните различия водят до сериозното преливане на кадрови ресурс към големите центрове.
Както винаги обаче, когато става въпрос за възнаграждения, синдикатите са на противоположното мнение. Те винаги искат колкото се може по-високи заплати, което много често е неоправдано икономически. Освен това България е държавата в ЕС, в която производителността на труд расте много по-слабо от работната заплата. Данните на НСИ за второто тримесечие показаха, че производителността на труда се е увеличила с 3.9% за една година, докато средната заплата е нараснала с 8.4%.
Това обаче не значи много за синдикалните организации. От КНСБ обявиха, че идеята на Дянков е "неприемлива" и в нито една друга европейска държава няма подобна практика. "Анонсът на финансовия министър за въвеждането на регионално минимално възнаграждение за нас е не само неприемлив, а и неразбираем", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. "Никъде в нормалния свят, към който ние се числим, няма регионални минимални заплати и затова няма как КНСБ да приеме подобен анонс", допълни той.
Само че се оказва, че подобна практика има и дори в Германия, макар че не точно в този вид. Не само, че подобна практика съществува, а и в някои европейски държави дори не съществува понятието минимална работна заплата.
"Има много ясни доказателства за вредното влияние на минималната работна заплата. Не се коментира изобщо фактът, че в 9 европейски страни и то най-богатите, изобщо няма минимално заплащане. Това са Германия, Дания, Италия, Норвегия, Швеция, Швейцария, Финландия, Австрия и Исландия", каза Владимир Каролев. Според него идеята за диференциация на минималното възнаграждение е идея на работодателите, което ясно показва, че те мислят повече за работниците, отколкото профсъюзите.
Минимална работна заплата дори от 310 лв. изглежда нищожна сума и реално всеки с подобна заплата е на ръба на оцеляването. Разходите за труд на работодателя обаче са значително по-високи от това, което нетно получава работникът. В крайна сметка се получава, че най-нискоквалифицираните хора в България много често не могат да заработят дори минималната заплата, но тя трябва да бъде плащана и дори отгоре.
