Премахването на минималната заплата ще повиши заетостта
Освобождаването и назначаването на работници носи много разходи за фирмите и трябва да се облекчи, казва икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Зорница Славова
През 2013 година средните разходи за труд на час в Европейския съюз (ЕС) са 23,7 евро, варирайки от 3,7 евро в България до 40,1 евро. Защо те са най-ниски в България от всички страни в ЕС?
Това е нормална тенденция, защото базата е ниска. Данните показват, че разходите за труд нарастват най-бързо у нас – с 44% от 2008 година, докато средното за Европа е около 10 на сто. Въпреки че нарастват стремглаво, ниската база играе най-голяма роля тук.
Друга важна причина е производителността на труда, която за България отново е на дъното на класацията. Ако се сравнят данните за производителността на труда и разходите за труд се вижда много ясно, че има пропорция между нивото на производителност и разходите за труд. Освен това, и през 2012 г. разходите за труд в България са най-ниските в Европейския съюз.
Очевидната причина е, че България е най-бедната държава в Европа. Икономически погледнато, заплащането в страната отговаря на производителността на труда.
В Швеция например разходите за труд са около 11 пъти по-високи от нашите. На какво се дължи тази разлика?
Швеция е социална държава. Там има големи надбавки и това играе голяма роля. В такива страни има тенденцията да се уволняват тези с най-ниски заплати и това повишава разходите за труд. Всъщност така работата се върши от по-малко хора, които са по-добре платени. Така разходите се повишават, защото работодателите плащат по-големи заплати. Забелязва се и промяна в производителността на труда в Швеция - тя нараства с около 5%.
А защо нарастването на разходите за труд е най-високо у нас?
Нарастването на разходите за труд се дължи на постоянно увеличаващите се административно наложени разходи – минималната работна заплата (МРЗ) постоянно расте, минималните осигурителни прагове също, с по над 40% за последните 3-4 години?
Данните са за 2013 година, а от 1 януари 2014 година МРЗ скача от 310 на 340 лева. Как ще повлияе това на разходите за труд и на производителността?
Минималната работна заплата периодично расте с по 10%. Тя беше замразена през 2011 година, но тя е повишавана неколкократно. В сегашните данни гледаме информация от 2008 година, а в изминалия период МРЗ е била повишавана много пъти, така че сегашният скок няма да повлияе на данните за ръста на разходите сериозно.
През 2008 и 2009 година не са уволнявани хора с нискоквалифицирана работа. След това идва освобождаването на най-ниско платените работници в много сфери от икономиката в отговор на рецесията, предизвикана от световната финансова и икономическа криза. Резултатът е увеличаване на безработицата (особено сред нискоквалифицираните), повишаване на средната работна заплата и нарастване на разходите за труд за отработен час.
Ако приемем, че тези, които са могли да се съкратят - основно ниско платените, са били съкратени, то този ръст на МРЗ няма да окаже много сериозно влияние, защото по-малко хора получават такива нива на заплащане.
Как може да се постигне сериозен ръст на заплащане, като едновременно с това се поддържа и висока заетост?
С освобождаването на пазара на труда, това може да бъде постигнато. Има много регулации, които могат да бъдат премахнати. Изследване на Световната банка потвърждава, че у нас много трудно се наема или освобождава един работник, което прави един работодател много предпазлив – защото освобождаването на един зает ще му струва много разходи. Тоест, трябва да се премахнат процедурите, които са нужни за наемане и освобождаване.
Друга мярка би била премахването на минималното заплащане, защото много от хората на минимална работна заплата (МРЗ) не могат да докажат, че могат да изработят 340 лева. Това са обикновено ниско квалифицирани хора. Това усложнява работодателя. Трябва да се има предвид, че МРЗ не е социална помощ, а заплата за извършена дейност.
Едно премахване на МРЗ ще създаде голяма група хора, които ще получават под това ниво на заплащане. Това няма ли да се отрази на разходите за труд?
Тези хора, които сега не могат да изработят 340 лева, изобщо не получават заплата в момента, защото те са безработни. Да, ще повлияе – сигурно ще падне средната работна заплата. Но при такъв сериозен ръст на разходите за труд това няма да се отрази толкова много. Дори този ръст да е 20%, той пак ще е над средното за Европа. Но това е много хипотетично, защото никой синдикат няма да го позволи.