Бизнес начинанията на държавата
Повече думи и по-малко цифри в намеренията към Ремотекс и Химко
През последните седмици се появиха различни информации относно амбиции на държавата да спасява или възкресява предприятия в затруднение. Под натиска на поети политически ангажименти за свиване на безработицата, управляващите явно търсят начин за създаване на заетост, особено в региони, където този проблем е с висока чувствителност. В разрез с тези цели, в общественото пространство се появиха намерения на няколко компании да прекратят или силно да ограничат дейността си в България, създавайки напрежение на местния трудов пазар. Широк отзвук в медиите получиха проблемите в „Бургаски корабостроителници” АД и „Ремотекс-Раднево” ЕАД, което бе причина министър Драгомир Стойнев да даде заявка, че държавата ще се ангажира с реиндустриализацията на страната.
Конкретно, по случая в Раднево беше обявено намерението държавата да откупи дружеството от сегашните собственици и по този начин да гарантира работните места и възнагражденията на заетите. Не е ясно на какъв етап са преговорите и на каква стойност е оценена компанията, като за оправдание се изтъква наличието на търговска тайна. Подобна сделка буди много съмнения и въпроси, както от фундаментално, така и от практическо естество.
Дружеството е специализирано в поддръжката на техника за минната и енергийната индустрии, отрасли, които се радват на висока репутация и надеждност. Въпреки това, през изминалата година редица дружества от енергийния сектор бяха изправени пред затруднения, а в системата верижно се натрупаха задължения. От Мини Марица-Изток - основен партньор на компанията, докладваха за занижени поръчки и забавени плащания през първата половина на 2013 година, което оказа негативно влияние върху ремонтната и инвестиционна програма на дружеството.
Все пак, с промените в закона за енергетиката се появиха индикации за раздвижване в бранша, което представлява и добра новина за Ремотекс. Тук възниква въпросът, ако предприятието има потенциал за развитие и осигурени клиенти, то нима има нужда държавата да се намесва в него? От логиката на свободния пазар следа, че в състояние на финансово затруднение на собствениците, лесно би се появил инвеститорски интерес към потенциално печеливш бизнес. Подобна информация няма. Няма и данни какво е актуалното финансово състояние на дружеството, какви са вземанията и задълженията му. Дори финансовият отчет за 2012 година все още не е публикуван в Търговския регистър.
Тази непрозрачност буди съмнение доколко пазарна ще бъде оценката на компанията. Не се споменава и възможността дружеството да премине през процедура на несъстоятелност, синдик и продажба на активите. Такава опция би била подходяща, с оглед обвиненията в източване и възможността активите да бъдат оценени по най-прозрачния и обективен начин – чрез търг.
Ако пък ситуацията е противоположна – дружеството няма изгледи да достигне до положителни оперативни резултати, то каква е идеята именно публични средства да се влагат в него? Вложенията на държавата са ресурс, принадлежащ на всички нас, включително и на работещите в Ремотекс. Обществото, както всеки инвеститор, би имало интерес да реализира доходност от своята инвестиция или с други думи - дружеството да е в състояние да генерира печалби. В този ред на мисли е редно преди да предприема инвестиционна авантюра, държавата да излезе с аргументирани прогнози дали Ремотекс е в състояние да го стори и каква би била евентуалната изходна стратегия от инвестицията.
Изкуственото поддържане на работни места, в изкривен опит да се провежда социална политика, е неефективно, със спорен икономически ефект и води до загуба на благосъстояние за цялото общество. Историята показва, че губещите държавни предприятия на практика държат работниците си в бедност, лишават ги от възможност за развитие и притъпяват социално-икономическите им инстинкти. Подобно действие е още по-чувствително на фона на ограничените публични ресурси и европейския натиск за бюджетна консолидация.
Ремотекс, обаче, не е изолиран случай. Отново в общественото пространство се върна сагата с химическия комбинат „Химко” във Враца. Периодично на хората в един от най-изостаналите икономически региони в страната се дават надежди за възраждане на производство, осигурявало заетост на хиляди семейства в областта. Случайно или не, тези надежди циркулират обикновено преди избори.
„Торовият гигант” се предвижда да е в групата на Български Енергиен Холдинг, дружество поставено под натиск покрай задлъжнялостта на енергийната система и реализирането на ключови проекти в сектора. Няма яснота относно финансовия модел на това начинание, освен споменатата сума от 50 млн. лева. Водещ мотив отново е гарантирането на работни места, а не икономическите ползи за обществото. Няма и категорична експертна оценка дали подобен рестарт е технологично възможен. И тук става дума за производство, което повече от десетилетие не е успяло да привлече стратегически инвеститор, а е добре известно, че икономиката не търпи вакуум и при наличие на перспективи бързо се появяват и инвеститори.
Развиването на стопанска дейност от държавата отдавна е подлагано на сериозна критика в глобален мащаб. Често се посочва намесата на американското правителство в автомобилния и банковия сектор като положителен пример за активната ѝ роля. В България, обаче, не само мащабът, но и порядките са различни. Държавните дружества могат лесно да станат заложник на политически и синдикални интереси, а слабият контрол и ниската атрактивност са предпоставки за неефективното им управление. Функциите на държавата в икономиката няма как да се подценят, но осигурявайки качествено образование и надеждна съдебна система, тя по естествен път ще стимулира предприемачеството и създаването на работни места.