Данък или стимули ще доведат до обработване на пустеещите земи

- Г-н Петков,според вас предложеният от земеделския министър данък върху пустеещата земя в помощ на земеделците ли е?  Говори се, че е повече лобистки и помага на едрите собственици на земя да я изкупуват.

Защо смятате, че това е лобистки закон? Не мога да приема подобни твърдения. Това, което г-н Върбанов посочи като позитив, в качеството му на председател на Асоциацията на земелските производители, аз подкрепям в тази част, в която става ясно, че данъкът ще вкара в оборот точно тези 4.5 млн. декара земя, които в момента не се изплолзват. Говорим за такса или данък върху тази земеделска земя, която не се използва. Това е един неоползотворен природен ресурс, от който индиректно губят пари и държавата, и собствениците.

Това е идеята, а не както се твърди, че това е лобистки закон. Писнало ми е от популизъм. Ние търсим варианти как България да започне да усвоява повече европейски средства. Това може да стане само, ако 100% от годната за обработване земя бъде вкарана в оборот. Възможно е да се премине към финансови стимули за всички онези собственици, които по един или друг начин са оставили земята нестопанисвана. Тоест, ако те започнат отново да я обработват, да бъдат финансово стимулирани. 

Значи, може да се мине по пътя на субсидии, вместо този на глобите?

Нека да приемем, че това са определени иструменти, с които да се рефлектира върху собствениците на земеделски земи. Собствеността, наред с правата, които сме защитавали като асоциация, носи и задължения, които собствениците на земеделски земи трябва да изпълняват. Едно от тях гласи, че собственикът на земя е длъжен да я поддържа в годно за земеделско ползване състояние. Не може да имаш 50 декара земя и да не се интересуваш от тях 10 или 15 години. Това е сравнимо с престъпление, защото земята е национално богатство.

Земеделието е структуроопределящ отрасъл за българската икономика, а земята е основният ресурс, благодарение на който това земеделие се развива, ние трябва да имаме специално отношение към нея. Това е задължение на държавата и земедевладелците. Говорим за 4.1 млн. декара земя, която е извън схемата за подпомагане и която не се използва по земеделско предназначение. Голяма част от тази площ се намира по граничините райони, където няма силно развито земеделие. Защото, който и да влезе там, не може да открие собствениците по населените места. Често пъти те живеят в по-големите градове. Тези хора трябва да бъдат събудени.

Няма ли това да принуди собствениците масово да започнат да разпродават земята си?

Когато някой не иска да обработва земята си, може да я даде под наем или да я продаде. Преди 7-8 години именно чрез финансови стимули в Странджа се разработиха много терени. Това беше от времето на Програма САПАРД и Програма за развитие на земеделието и селските райони в Странджа – Сакар.

В други европейски държави има ли подобен данък, каква е практиката в Европейския съюз?

Такива са тенденциите в много страни по света. Подобен данък има и във Франция, и в Англия. Има такива и в Чехия и Унгария. Много е важно какъв дебат ще се оформи около тази данъчна ставка.

Високи ли са ставките на този данък в други страни и дали у нас ще са поносими? 

Според мен идеята не е толкова "да се съберат едни пари", а собствениците да бъдат стимулирани да намерят арендатор по населено място или да намерят хора да я обработват от тяхно име. Важното е тя да не пустее.

Какво е положението на пазара на земеделската земя в момента? Има ли търсене и предлагане на подобни парцели?

Пазарът на земеделска земя е изключително регулиран. Има баланс между търсене и предлагане. В отделните райони на страната има големи амплитуди в размера на цените. Когато земята се обработва, тя вдига своята себестойност и може да се продаде. Така тя добавя стойност. Един от важните фактори, които формират цената, е големината на терените. Друг важен въпрос е какво ще се обработва на тази площ.

Законовите промени как ще се отразят на пазара? 

Искам да се върна на това, че ние реално нямаме такъв закон. Това е по-скоро предложение, чиито мотиви са именно тези 4 млн. декара да бъдат изкарани в обработка. Защо цената в Добрич е толкова висока? Защото там земята се обработва! Защо земята в Момина Църква е толкова ниска? Защото една трета от тази земя е пустееща! Има много землища в пограничните райони, които въобще не се обработват. А те не са с по-лошо качество от тези в Централна и Южна България.

Не може да не се интересувате от нещо, което притежавате, още повече, когато касае земеделската земя. Това кореспондира и със закона за комасацията, за който земеделският министър Димитър Греков пое публичен анганжимент да създаде работна група. Това е изключително важен за сектора закон. Защото ако това беше станало по-рано, сега въобще нямаше да говорим за нови данъци или финансови компенсации. Просто ако се бе случило преди пет-шест години, сега нямаше да има останала такава земя.

Председателят на Комисията по земеделието Светла Бъчварова твърди, че в момента няма как да се приема Закон за комасацията, щом няма регистър на земеделски земи...

На госпожа Светла Бачварова мога да отговоря, че комасацията означава разпределителни сделки въз основа на данни от кадастъра. Всяка една общинска служба има регистър със скици на имотите. Годишно се прехвърлят милион – милион и половина декара земя. Как мислите, че се осъществяват тези покупко-продажби?

Значи, Асоциацията Ви подкрепя и данъка и новия Закон за комасацията. Как ще се приеме от местните власти и дребните собственици на земя?

Съгласен съм с експертите, че един подобен данък ще натовари допълнително държавната администрация, но в крайна сметка нейно задължение е да работи в полза на общестото. Общините трябва да приветстват тази идея. Например една малка обшина като Болярово, където има около 20 хиляди декари пустееща земя, какво може да очаква да вземе тя от приходи. Ако тази община събере по два лева и впоследствие реинвистира средствата обратно, като привлече арендатор и му даде общинската земя на символичен наем.

Винаги ще има хора, които да вземат тази земя и да я обработват. Ареднаторът ще трябва наеме други хора и да прави нов интегриран проект, защото влизаме в нова фаза на Програмата за развитието на селските райони. Там ще има нещо, което ще работи. Например, землището на село Странджа има едва шест човека, а земята там е буренясала. Къде са тези хора? В София ли? Фундаментално задължение за всеки собственик на земеделска земя е да стопанисва собствеността си по най-добрия начин.