Плевнелиев дава Закона за СРС на Конституционния съд

Държавният глава ще обнародва повторно приетите промени в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), но ще сезира Конституционния съд

Снимка: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев ще обнародва повторно приетите промени в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС), но ще сезира Конституционния съд, за да се произнесе по законосъобразността на промените. Това беше обявено официално от прессекретариата на държавния глава, откъдето припомниха за наложеното на 24 юли вето, впоследствие отхвърлено от ДПС, БСП и "Атака".

От мотивите към ветото ясно се вижда, че държавният глава подкрепя концепцията на закона за въвеждането на механизми за контрол и подобряване на дейностите по използване и прилагане на Специални разузнавателни средства, пише в съобщението. За ново обсъждане от парламента бяха върнати само отделни текстове на закона, създаващи предпоставка за нарушение на основни конституционни принципи - за разделението на властите и за гарантиране на независимостта на съдебната власт.

С това свое вето президентът даде възможност на парламентарно представените политически партии да обсъдят още веднъж тези текстове и с минимални редакции да избегнат каквото и да е съмнение, че те могат да се използват за противоконституционно въздействие върху работата на съдебната власт. Възможността органи извън съдебната система, като новосъздаденото Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, да дават задължителни указания на магистрати и разследващи органи, да изискват цялата информация дори и по текущи дела, да разполагат с достъп до всички документи, не кореспондира по никакъв начин с принципите, заложени в Конституцията.

Не по-малко опасна е и тенденцията със законови текстове да се разпростира обхватът на парламентарния контрол дори върху съдебната власт. В няколко свои решения Конституционният съд изрично посочва границите на контрола, който НС може да упражнява.

За съжаление, парламентарната практика напоследък показва ясен стремеж да се навлезе в полето на компетентност на другите власти. Създаването на комисии, които на практика се опитват да правораздават, предвиждането на възможност парламентарна комисия да упражнява контрол върху вътрешното убеждение на съдии и прокурори създават опасност за нормалното функциониране на съдебната система и на демократичната правова държава.

За съжаление, дебатът в Народното събрание относно ветото върху Закона за СРС отново показа степента на политическа конфронтация, която бележи целия политически живот в страната през последните месеци. Декларираната готовност за диалог, за обсъждане на аргументи, остана само на думи.

Мнозинството в Народното събрание обяви, че ветото е наложено по политически причини и не счете за необходимо да изложи аргументи по същество. В рамките на парламентарната процедура българското общество не чу как управляващите ще гарантират независимостта на съдебната власт и на разследващите органи.

Президентът изразява своята увереност, че принципите на разделение на властите и независимостта на съдебната власт са в самата основа на правовата държава и не могат да бъдат поставяни под условие, без значение каква е целта на промените в отделен закон. По тази причина държавният глава ще използва правомощията, които Конституцията му предоставя, и ще сезира Конституционния съд.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: конституционен съд | парламентарен контрол

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини