Свилен Колев: Необходим е комплексен подход в селското стопанство

- Г-н Колев, през тази година обиколихте страната във връзка с провеждане на публични дебати със земеделски производители в рамките на Информационна кампания: "Организиране и провеждане на публични дебати за бъдещето на ПРСР след 2013 г. Какви са техните очаквания?

Това, което ми направи впечатление за пореден път, е, че хората, с които се срещнах, са изключително добре запознати с всички процеси и проблеми, касаещи селското стопанство по места. Дискусиите бяха много емоционални и в повечето случаи излизаха извън определеното заложено време. Изводът, до който смея да твърдя, с помощта на земеделските производители стигнахме е, че за последните години се е прилагал един раздробен и функционално неединен подход в селското стопанство.

По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) бяха подпомагани неравномерно сектори с различни необходимости и характеристики, без да се отчитат реалностите и ефекта от дейността. Същевременно не беше направен правилен предварителен и комплексен анализ на ефекта от тези действия, като това доведе до сериозно изоставане на сектори със силно изразена добавена стойност и бързо развитие на други сектори, за които добавената стойност не бе така изразена. Резултатът, който се получи, е неравномерно развитие на селското стопанство в България. Всичко това може да бъде преодоляно през новия програмен период чрез приемане на един изцяло нов подход, в който централната, областна и общинска администрация да бъдат така позиционирани, че да са максимално полезни за ползвателите на тези средства. И този подход е комплексен - пакет от мерки, които да доведат до цялостна положителна промяна в определен сектор.

- В този ред на мисли какви трябва да са стъпките, които да се предприемат за следващия програмен период 2014 -2020?

Необходимо е да имаме ясни цели, върху които да изградим политиките, визията, а от там и стратегията за развитие на селското стопанство в страната през следващия период до 2020 г. Те следва да бъдат с акцент върху дейностите, които формират добавена стойност и комплексния подход при подпомагането. Сред тях най-важните са създаване на условия за развитие на малкия и средния бизнес, даване на по широка свобода за работа на по-изостаналите сектори, сред които животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарство, както и на малките, полупазарни стопанства. Целта е да се изгради икономическа стабилност и възможност за стабилен растеж в агросектора.

- Какви са възможностите за подобряване на механизмите на работа, за да се избегнат недостатъците?

При направените срещи като един от недостатъците на програмата до сега беше посочено дългото време за одобрение и съответно реализация на проектите. Това, което може да се предприеме в началото на следващия програмен период от 2014г., е да се започне прием постепенно с една или две мерки и впоследствие приема да се разширява постепенно. Целта е да не се блокира разглеждането и одобряването на проектите и с това да има забавяне на плащанията към ползвателите. Необходимо е създаване на предпоставки за бързо разглеждане, включване на елементи на електронно правителство. Използване на публични консултанти по ПРСР с ясни права и задължения. Например попълване на декларации и всичко, свързано с попълване на документи, като цяло е свързано с голям стрес при земеделските производители.

- За първи път през 2014-2020г. в България ще се прилагат обвързани плащания с европейски средства. Какви са очакванията, какви дискусии имаше по темата?

Субсидиите, свързани с обвързаните плащания, са свързани най-вече с овощарство, животновъдство и зеленчукопроизводство. Те могат да бъдат разширени или специфицирани според ангажиментите, поети към Европейската Комисия.

При проведените разговори земеделските производители настояват за ясни правила по прилагането им, като тези правила е добре да бъдат предварително съгласувани с браншовите организаци. Специално внимание трябва да се обърне на разчетите при определяне на субсидията според региона. Важно е да се отчетат по-трудните условия за отглеждане в планински и полупланински райони.

- Общинските проекти винаги са били приоритет по ПРСР. Какво притеснява и забавя нещата при местната власт?

На срещите присъстваха и представители на местната власт. Основните моменти при тях са следните: Първо - забавяне на обществените поръчки по общинските мерки. Там е добре да се систематизират процедурите за провеждане на обществените поръчки в ДФ "Земеделие". При сегашната система общината има право да получи до 50% от авансово плащане на субсидията, веднага след сключване на договора по проекта с Фонда. Става въпрос за инфраструктурни инвестиции, които достигат до 3 млн. евро и въпросните 50% могат да стигнат до левовата равностойност на 1.5 млн. евро. Местната власт обаче не може да разходва тези средства (с изключение на 3% от тях за предварителни разходи), преди да проведе процедурата за обществена поръчка. Реално тези пари се слагат в графа похарчени, но реално те не се използват от местните власти и авансът понякога престоява в банка в продължение на година, за което общината няма вина, и в сметката се трупат лихви, които са дължими към Европейската комисия. По този начин общината не само, че не ползва парите, но става и длъжник.

Второ - разумно е да се променят правилата така, че след сключване на договор с Разплащателната агенция, да се изплащат авансово веднага 3% за покриване на предварителните разходи на общините. Задължително стандартизиране на формата на обществена поръчка за общините, за да не им се губи време по оценката. Веднага след приключването на обществената поръчка, превеждане на парите по сметка на общините за изпълнение на дейността.

- Когато става въпрос за общини, веднага възниква и въпросът за ситуацията при Местните инициативни групи (МИГ) по Ос "ЛИДЕР"?

На всички срещи, без изключение, присъстваха представители на местните МИГ. Там също има някои проблеми, заложени още в процедурите и програмирането. Като цяло логиката на Местните инициативни групи е сгрешена. Грешният подход може да се посочи в няколко направления. На първо място, в момента е заложен нереално голям брой хора за създаването на един МИГ. Така се получава, че дадена община няма един МИГ, а в някои случаи няколко по-малки общини правят един МИГ. Това създава напрежение и ресурсите обикновено отиват в по-"силната" община. Решението в случая е да се даде възможност всяка местна власт, която е допустима, да бъде финансирана по ПРСР, да има възможност да кандидатства и да направи своя собствена Инициативна група. Вторият проблем, който се среща е, че на всеки един от МИГ-овете му е наложено да действа като умален модел на фонд "Земеделие". По този начин се получава дублиране на вече съществуваща структура, за сметка на основната идея на МИГ-овете, работещи в останалите европейски страни членки. Това, което съм виждал в почти всички държави от Европейския съюз е, че тези групи разходват средствата за развиване и поддържане на художествена самодейност, народни събори, читалищна дейност и всякакви мероприятия, създаващи заетост на местната икономика.

Като последен щрих, но в повечето случаи първи по важност, е забавянето на плащанията към съществуващите МИГ-ове. Това създава недоверие към тях и като цяло опорочава тяхното съществуване.

- Има много санкционирани при директните плащания. Това беше ли обсъждано при разговорите?

Да, бих казал, че това е даже една от основните теми. Това, което е притеснително е, че продължава да липсва ясна информация за причините, довели до налагане на санкции към земеделските производители, които получават така наречените директни плащания. В обиколките из страната за последната година се срещнах със земеделски производители, които вече трета година са глобявани и никой не им казва защо. Това трябва да се прекрати. Необходим е индивидуален подход, който да обозначи причините и последствията от наказанията за всеки земеделски производител. Идеята на санкциите е да покаже, че неправомерните действия са наказуеми поради определена причина. Ако един стопанин не знае за какво го наказват, в последствие той ще допусне неумишлено същата грешка или ще се откаже да продължава да работи. Това не бива да се допуска. Всички отговори, които се изпращат на фермерите, са стандартни. В тях служителите на ДФ "Земеделие" -Разплащателната агенция посочват, че тази информация е налична на страницата на фонда. За съжаление обаче, тя не е налична там и не може да бъде открита никъде.

- Какви са според вас базовите мерки, които да се предприемат до края на годината, за плавното функциониране на ПРСР 2014-2020?

На първо място, трябва да се защити един добър бюджет на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и на Държавен Фонд "Земеделие" (ДФЗ) пред Министерство на финансите. С тези средства следва да бъдат подкрепени както държавното участие при директните плащания и селските райони, предвидено по презумпция, така и допълнителни средства за непланирани разходи. Тук става въпрос за задължително осигуряване на ресурс, с който ще се изплатят субсидиите на младите фермери, които тепърва ще кандидатстват и ще бъдат одобрени до влизане на новата програма в сила, например. Също така трябва да се предвидят и средства по националните схеми, които Фондът прилага. Говоря за линиите на кредитиране и управление на съществуващите задължения и лихви по държавните помощи. Друго направление, което следва да се планира, е да се резервира бюджет за планинските и полупланинските региони, като програма "Родопи" например. Извършването на непланирани проверки, както и привличането на външни експерти и други разходи, помагащи за изпълнението на целите, заложени по ПРСР 2014-2020.

Малка стъпка, но с голям ефект, би било възобновяване и актуализиране на райониране на културите, и обществеността да бъде информирана къде, на какви почви и климатични особености в страната виреят най-добре определени култури. Например в област Пазарджик земеделски производител безуспешно, в продължение на 5 години, се опитвал да отглежда бадеми.

Споменахте в нашия разговор за неравностойното положение на планинските райони, какви са възможностите за развитие при тях?

Това, което в момента е особено актуално на ниво Европейски Съюз, е краят на системата от млечни квоти от 1 април 2015 г. С отпадането на млечните квоти през 2015 г., Европейската Комисия дава възможност за развитие, поддържането на производството в планинските райони, необлагодетелстваните райони и най-отдалечените региони, както и развитие на съпътстващи дейности в тези региони. Т.е., сега е моментът да се развият насоките за подпомагане на тези райони, поради неравностойното положение, в което се намират и съхраняване и опазване на съществуващия поминък. Това може да включва както обвързаните плащания, които посочих, така и развитие на инфраструктура, транспорт и туризъм.