Свръхрегулациите ще повишат цените и ще влошат бизнес средата

Големите български бизнес организации подкрепят позицията на Сдружението за модерна търговия /СМТ/ относно потенциалните негативни ефекти от предлаганите от група депутати промени в Закона за защита на конкуренцията /ЗКК/. Официалното становище на сдружението беше изпратено до депутатите от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм във връзка с предстоящото обсъждане на първо четене на проектопромените.

Изложените в документа аргументи са подкрепени от най-големите бизнес организации у нас КРИБ, БТПП и БСК, както и от браншови организации като Българската петролна и газова асоциация и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства.

Според становището на СМТ предложеният законопроект няма да реши нито един от реалните проблеми на българските производители. В също време той ще им нанесе вреди, особено на по-малките. Най-силно ще пострадат българските потребители, които ще получат по-малък избор на стоки на по-високи цени.

В обобщен вид основните аргументи против предлаганите промени в ЗКК са следните:

1. Законопроектът не е придружен с оценка на въздействието, анализираща ползите и разходите от предложените регулации за търговците, производителите и потребителите.

2. Конкурентното законодателство в България и сега е сред най-строгите в ЕС. По-стриктните регулации в законопроекта ще намалят допълнително конкурентоспособността на българските компании.

3. В България пазарната концентрация в търговията на дребно на бързооборотни стоки е ниска - най-ниската сред страните в ЕС - а конкуренцията е силна и допълнителни регулации са неоправдани.

4. Свръхрегулациите в законопроекта ще ограничат конкуренцията, вместо да я защитят.

5. Предложените промени ще влошат бизнес средата, като увеличат административните тежести и инвестиционните рискове чрез груба държавана намесва в свободата на договарянето.

6. Законопроектът измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като цени на енергията, лихви, субсидии, сив сектор и бюрокрация, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.

7. Законопроектът се комуникира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, но на практика регулацията ще засегне компании от всички сектори на икономиката.

8. Увеличаването на административните разходи, новите рискове от огромни глоби и държавната намеса в ценообразуването ще вдигнат цените на храните, което се потвърждава и от опита на други страни в ЕС. Това ще намали благосъстоянието на потребителите, а най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи.

9. Законопроектът дискриминира големите компании спрямо малките и търговците спрямо техните доставчици и останалите бизнеси. Така на практика законопроектът дискриминира чуждестранните инвеститори, особено международните търговски вериги.

10. Свръхрегулациите ще стимулират вноса за сметка на продажбите на българските доставчици, както и договаряне на търговските вериги с големите производители за сметка на по-малките. А консолидирането на доставчиците ще намали асортимента, което ще навреди на потребителите, като ограничи избора им.

11. Законопроектът забранява успешни бизнес модели в модерната търговия, които са разрешени в Западна Европа. Българската държава рискува срещу нея да започне наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на свободата на установяване.

12. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС подкрепят и насърчават инициативата за саморегулация в ЕС (Supply Chain Initiative), базирана на 10 принципа на добри търковски практики, като решение срещу нелоялните практики.

В становището на СМТ се подчертава, че законопроектът не е придружен с оценка на въздействието, въпреки че правителството и подкрепящите го парламентарни групи публично поеха ангажимент да предлагат бизнес регулации единствено с оценка на въздействието.

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев предупреди, че съществува сериозен риск срещу страната ни да бъде повдигната и наказателна процедура от Европейската комисия. Според него предложените сръхрегулации противоречат на европейското право, водят до нарушаване свободата на установяване и дават неограничени права на администрацията за недопустима намеса в пазарните отношения без реална възможност за контрол.

Той отбеляза, че в своята „Зелена книга” Европейската комисия изрично подчертава, че националните регулации не работят добре, както и че има риск да ограничат конкуренцията в ЕС и да навредят най-силно на малките предприятия. „В ЕС и в България отдавна се върви по пътя на саморегулацията чрез т.нар. „Инициатива на веригата за доставки” (Supply Chain Initiative), която е базирана на 10 принципа на добрите търговски практики“, изтъкна Матеев. В инициативата за саморегулация вече са регистрирани 18 български компании, 4 от които са членове на СМТ, а други 3 вериги от сдружението са в процедура по регистрация. „Според нас това е пътят на развитие, който България, като част от ЕС, трябва да следва“, заяви Йордан Матеев.