Таванът на лихвите ни връща в 90-те при онези с бухалките

Как ще се отрази на бранша с бързи кредити поправката в Закона за потребителския кредит, която предвижда таван на годишния процент на разходите (ГПР) от 50,5%?

Един от основните пороци на тези поправки е въвеждането на ограничителна мярка върху годишния процент на разходите (ГПР). Второто некоректно и незаконосъобразно нещо е въвеждането към датата на влизане в сила на закона на действие, при което договорите, сключени преди това, трябва да се преработят и преформулират. Това обаче е малък процент от целия негатив, големият проблем, който ще обрече индустрия да изчезне, е премахването на възможността компаниите сами да оценяват риска и профила на клиентите си. Сега законодателят казва "цената ще бъде такава, независимо какъв рисков профил има клиентът".

Според нас това е непазарна мярка, засягаща пазарен механизъм. Тя със сигурност ще създаде дисбаланс във финансовата индустрия и чисто в обществен план, защото нашите клиенти ще бъдат лишени от една регламентирана услуга, която всички ние ползваме в съвременното общество, а именно достъп до финанси. Банките например предоставят заеми на хора с ясни и поне средни доходи, но има много хора, които банките не биха взели за клиент.

Тези клиенти се обслужват от компании, които ние представляваме, а именно небанкови финансови институции. В тази връзка цял един сегмент от финансовата еко система на страната има опасност да бъде изтрит. В утрешния ден тези клиенти пак ще се нуждаят от достъп до средства и няма да отидат в банките, а по-скоро в други сегменти като заложните къщи и нелегалните лихвари.

Тоест, вашият бизнес ще бъде заместен от заложни къщи и лихвари?

Това са другите, които биха обслужвали такива клиенти. Знаете за репутацията и на едните, и на другите. По-добре за клиентите е насреща да имат едни добри, лицензирани и контролирани от БНБ или друг контролен орган, който съблюдава добрите практики, компании. Съотношението клиент-кредитор е в основата на дългосрочните отношения, но сега всички тези компании ще бъдат принудени да затворят. Сега клиентите ще бъдат лишени от такива услуги.

Бяхте ли предупредени за намеренията на властта да сложи таван на лихвите и участвали ли сте в работни групи като представители на бизнеса?

Абсолютно не. Въобще не са дискутирани с нас. Когато има трима участници в едни взаимоотношения - държава, потребител и доставчик на услугата, би трябвало да седнем на една маса и да обсъдим предложенията. Това беше до първо четене. Ние бяхме в контакт с бюджетната комисия, дали сме нашите предложения как да подобрим целия казус, така че тези закони да предполагат добри и балансирани отношения между потребител и кредитор. Внезапно между първо и второ четене обаче се внася допълнителна поправка и между неразборията с гласуването в НС тя минава и става факт на второ четене. Така ние оставяме без възможност да кажем нашето мнение.

Смятате ли, че държавата може да преосмисли плановете си и да премахне конкретно тази поправка?

Ние лично вярваме в здравия разум на държавата. Тази мярка е драстична и със сигурност ще накърни на първо място клиентите, защото ще ги лиши от основно право като достъп до финансови средства, за да си решат проблемите. След това цялата индустрия от компании ще бъде потърпевша.

Компаниите ще трябва да се свият, да спрат да кредитира, да освобождават свои служители. Десетки хиляди са заетите в тази индустрия, а данъците, които плащаме, са милиони. Затова на трето място ще се усети и повишена безработица и загуба на данъци в държавната хазна. Това ще предизвика и социално напрежение, защото това действие ще хвърли клиентите, ползващи такива услуги, към нелегалните лихвари - хората от 90-те години, които събират средства по начин, който всички знаем. Това са хората с бухалки, които насилствено взимат средства.

В кои други държави оперирате?

Ние работим на 4 пазара - в Полша, Румъния, Украйна и България.

Как седят нещата в страни с подобни пазари като Полша и Румъния?

В Румъния няма ограничение на годишния процент на разходите и лихвените нива. В Полша има ограничение на лихвите, но не и на ГПР. Тоест, държавата може да каже, че лихвата не може да надвишава 20% или 30%, но компанията може да сключи допълнителна застраховка "финансов риск" в зависимост от профила на клиента, която да оскъпи кредита. Всичките тези такси и лихви се включват в ГПР.

Именно тук идва проблемът, защото в България ГПР, който включва всички лихви, такси и застраховки, са сложени под капак от 50,5% годишно, което по никакъв начин не отговаря на разходната структура на фирмите, нито на нивата на несъбираемост в този сегмент. Тези нива са над 30 на сто по официални данни на БНБ и ограничение от 50 на сто при ниски срокове на кредитите обрича фирмите да затворят. Това ще създаде една неработеща и мъчна за всички обстановка и добрите намерения ще извадят очите на клиентите.

Смятате ли, че се води война срещу този бизнес, след като няколко месеца преди тази поправка се прие закон, с който кредитите под 400 лева влизат под обхвата на Закона за потребителския кредит?

Не искам и да мисля, че това е възможно, защото в тази индустрия има мултинационално присъствие. Има компании, които са на Лондонската фондова борса и на Парижката фондова борса. Това е част от финансовата система и не би трябвало да има война срещу нея. Защото това е бизнес, който обслужва голяма част от населението - няколкостотин хиляди. Нормално е при наличието на над 250 компании да има и такива, които не съблюдават на 100% добрите бизнес практики. Затова нашите апели към законодателя бяха за повече контрол, повече прозрачност и повече овластяване на регулатора в лицето на БНБ, за да престане това нещо. Ние сме "за" балансирания интерес на всички засегнати страни, но за пазарен механизъм.

Ще се обърнете ли към съдебните органи заради тази поправка?

Всичко, което е по закон, ще бъде приложено. Включително ще информираме президента Росен Плевнелиев за ситуацията, защото смятаме, че е допусната грешка. Тази грешка е направена от желание да се свърши нещо хубаво, но реално е недомислено. Ще си позволя да кажа, че и тук може да се приложат думите "Пътят към Ада е осеян с добри намерения".

А смятате ли, че това са добри намерения или просто става дума за популизъм?

Според мен всички искат да правят кредитите по-облекчени за клиентите, както и да премахнат лошите практики от бизнеса. Ние също сме "за" подобна мярка. Но това няма да се постигне по този начин, ще се получи точно обратния ефект, защото клиентите ще бъдат лишени от тази услуга законово.

Какво следва оттук нататък като действия на бранша?

Надяваме се на връзка със законодателя, за да можем да седнем в работен порядък - с представители на бранша и на КЗП. Ние сме отворени за това и сме готови. Нашият апел е законодателят да се вслуша в това и да не зачеркне една цяла еко система във финансовата структура на страната.

Финалното гласуване на закона може да се отложи и да се влезе в работен режим между всички засегнати страни, които да изчистят финално текстовете и да бъдат приведени във вид, който да предполага баланс.

Как ще отговорите на обвиненията на Кольо Парамов, че се готвите да "купувате депутати"?

Това са напълно несъстоятелни обвинения, хвърлени без никаква допълнителна информация. Това е така наречената "техника на голямата лъжа", която предполага да се лъже на едро, за да е по-достоверно.