Европейският банков надзор ще следи само трите водещи банки у нас

Дори да решим да се присъединим към Европейския банков съюз, няма да прехвърлим изцяло отговорността за надзора на българските банки на европейския регулатор. Това коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) относно проведените консултации при президента Росен Плевнелиев за стабилизиране на финансовата система в страната.

Тя припомни, че Европейският банков надзор към съответния съюз работи в тясно сътрудничество с националните власти. „Напротив, европейският банков регулатор наблюдава трите най-големи банки по правило на местния пазар, т.е. в България биха били „Уникредит Булбанк”, Първа инвестиционна банка (ПИБ) и ДСК. Всички останали 20 и няколко банки остават под надзора на нашия регулатор – БНБ”, поясни Николова пред агенция Фокус.

Тя допълни, че при трите големи банки също ще трябва да работят с националните власти. „Не мисля, че това е решение на казуса, който доведе до кризата в Корпоративна търговска банка (КТБ), а именно тясното обвързване на политиката с конкретни бизнес интереси, което води до нездравословния растеж на някой бизнес, включително на една банка. Това води рано или късно до сгромолясване на някои бизнеси”, коментира тя. Според нея, това е въпрос, който Европейският банков надзор „няма как да реши”.

Като негатив Николова определи, че поднадзорните банки плащат такси към този регулатор, за да бъдат наблюдавани и контролирани. „Той не е безплатен. Освен това ще натовари и българския банков надзор в лицето на БНБ с допълнителен ресурс и разход, който ще е необходим за постоянна комуникация, пътувания, допълнителен набор от документи, които ще се произвеждат и обменят”, заяви Николова. „Европейският банков надзор не е решение на проблемите, които имаме”, обобщи Десислава Николова.

Актуализацията на бюджета и този на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) би могло да протака и отложи във времето оставката на правителството. „Това автоматично мести датата на изборите, които ще трябва да се проведат. Колкото по-бързо се приключи с оставката на това правителство, колкото по-рано се проведат предсрочни избори, толкова по-бързо имаме надежда за връщане към една нормална политическа и цялостна бизнес среда”, смята тя.

Според Николова, актуализацията на националния бюджет и този на НЗОК е негативно последствие. „По-важен е бюджетът за следващата година. За да имаме достатъчно време да се обсъди и да се гласува бюджетът за следващата година, е хубаво новото правителство да започне да работи в рамките до края на октомври, началото на ноември, за да има достатъчно време да се мине на ниво правителство и след това в парламента”, коментира Николова.

Икономистът поясни, че въпросът е доколко в следващите две седмици би могло да се направи актуализация на двата бюджета, след като при НЗОК не е отразен дори дефицитът за миналата и тази година. „Тези бомби със закъснител бяха заложени и вече се виждат, те изгърмяха”, заяви тя.

По отношение на държавния консолидиран бюджет, Николова обясни, че приходите няма как да се изпълнят, ако събираемостта продължава да се движи с тези темпове, които виждаме към края на май. „И там ще имаме също дупка от над милиард лева в края на годината. Това автоматично ни прехвърля на над 3% дефицит”, констатира Десислава Николова.