Фалитът е преувеличен, но проблем с бюджета има

За предизвикателствата пред бюджета, икономическия растеж и реформите - Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество" - София с обширно интервю за economic.bg.

Г-н Ангелов, Имат ли основание твърденията за влошена фискална позиция и развитие едва ли не на „гръцки сценарий” за България?

Това са два отделни въпроса. Преувеличено е да се твърди за фалит и „гръцки сценарий“. Разбира се, толкова преувеличено е и твърдението, че нищо не се е случило и няма проблем с бюджета - това е затваряне на очите пред истината. Факт е, че бюджетът не се изпълнява както е заложен. Приходите от данъци и осигуровки нарастват със само 1,7%, което е в пъти по-малко от целта за 9% увеличение. Заложените 2 млрд. повече приходи в бюджета от данъци и осигуровки, спрямо миналата година, за момента не се случват. Увеличението им е едва около 100 млн. лв. за първите четири месеца, така че колкото и да се съберат за следващите осем, те няма да са 2 млрд. От тази гледна точка фактите са сравнително ясни.

Въпреки ръста на БВП и сигналите за макар и крехко подобрение на вътрешното потребление, се наблюдава номинален спад в приходите от косвени данъци. Как може да се обясни това?

Растежът на брутния вътрешен продукт леко се ускорява до малко над 1%, но в същото време има дефлация, т.е. цените падат и реално облагаемата база, върху която се формират приходите всъщност не расте, т.е. дефлацията компенсира растежа на БВП и няма растеж на данъчната база. Това е единият фактор - другият е свързан, разбира се, със събираемостта, доколкото бюджетът беше планиран на база голяма „атака“ срещу сивата икономика и контрабандата. Поради тази причина, правителството заложи по-амбициозни цели за приходите, защото се твърдеше, че събираемостта ще е по-добра. За съжаление, реално това не се случва. Нещо повече - от самото правителство и от партиите, които го подкрепят се появиха идеи за сливане на Агенция „Митници“ и НАП, именно защото има сериозен проблем. Тази идея бе първо споделена от заместник-министър на финансите, след това от ДПС, а министърът също заяви, че трябва да се помисли по въпроса. Фактът, че толкова пъти бяха правени смени в ръководството на Агенция „Митници“ и че все още няма резултати, а се обсъждат нови, все по-тежки структурни реформи показва, че тази цел не е изпълнена. Тъй като не е изпълнена, няма ги и приходите в бюджета. Подобряването в събираемостта на данъците е и сред последните препоръки на Европейската комисия.

Преди кризата имаше сериозни приходи от ДДС поради големия приток на чужди инвестиции, което създаваше повече вътрешно търсене, повече внос и оттам повече приходи от косвени данъци. Това, обаче, в момента не е налице и инвестициите продължават да са на изключително ниско ниво, кредитирането е слабо, а желанието за поемане на дългосрочни рискове в бизнеса липсва при предприемачите. Чуждите инвеститори са също по-скоро предпазливи и от тази гледна точка, този двигател на приходите също го няма. Беше заложено като цел, тази и следващата година да има повече приходи от косвени данъци, в следствие възстановяване на инвестициите и вътрешното търсене. Целта не се реализира, особено в среда на дефлация, където дори реалният растеж не води до номинално увеличение на приходите. Има множество фактори, но за съжаление, всички са в негативна посока.  

Очаквате ли актуализация на бюджета по-късно през годината и какви?

Проблемът е, че актуализацията се случва от самосебе си. След като няма достатъчно приходи, а разходите са толкова, колкото са заложени, всъщност дефицитът автоматично се увеличава. Дали ще бъде внесен закон за актуализация или не, дефицитът ще расте и ще бъде по-голям от планирания. Дали ще се случи формално не е толкова важен въпрос. Въпросът е, ако се прави актуализация, то тя да бъде насочена към това, което изискват новите процедури в Европейския съюз. Когато се вижда, че има проблем с бюджета да се вземат корективни мерки, както от страна на приходите, така и от страна на разходите, така че ситуацията да не излезе извън контрол. Бих си представил такъв вид актуализация, а не просто такава, която констатира факта, че няма пари. За да се стигне дотам първата крачка е да се признае, че има проблем, а след това той да се анализира, да се изчисли размера му и на база на това вече да има корективни мерки.

Ние изоставаме с изискването на ЕК да има независим фискален борд, чиято работа е именно тази - да следи бюджета и когато види, че има нещо притеснително да предупреждава навреме. Беше написан и внесен в Народното събрание един закон за фискален съвет, но проблемите са първо, че този закон не е влязъл в сила и второ, че той е до голяма степен недомислен. Подобна констатация е направена и от ЕК. Фискалният съвет трябва да има аналитичен капацитет, т.е. висококвалифицирани служители, които да правят анализи и да следят данните. Това не се предвижда в нашия вариант. В него ще има няколко „директори“ и никакъв специализиран персонал, който реално да върши работата всекидневно. Когато го създадем, а това ще се случи в един момент, той няма да има административен и академичен капацитет и дори при налично желание, няма да може да изпълнява пълноценно функциите си.

Ако бяхме във Великобритания, нямаше да обсъждаме тези въпроси. Съветът щеше да предостави цялата необходима информация на правителството, парламента и обществото - прогноза колко по-малко приходи се очакват, колко разходи няма да се реализират и каква ще бъде дупката в бюджета. При това положение, може да се води дебат какви да бъдат решенията на проблема. Ние нямаме подобна информация и това дава възможност на някои да го отричат, а други да говорят за фалит и катастрофа. Нямаме аналитичен материал, върху който да дебатираме.

Може ли да се говори за оптимална дата за предсрочни избори, от гледна точка на бюджетната процедура за следващата година?

Досега изборите винаги са били пролетта или началото на лятото и винаги новото правителство е идвало на власт и изготвяло свой собствен бюджет, който да започне да изпълнява от следващата година. Заявката за избори през декември означава, че едно правителство ще направи бюджета, а друго ще го изпълнява, което е проблем и за двете. Това, което го създава няма да е особено настроено да прави добър бюджет и да залага реформи, тъй като те няма да зависят от него, а другото няма да се „чувства“ обвързано с този бюджет, защото някой друг го е писал. Може да се наложи дори служебен кабинет да се заеме с бюджета и няма да има парламент, който да го приеме. Възможно е също да няма бюджет за известен период от следващата година. Подобна ситуация по-скоро ще удължи бюджетната криза. При това положение или трябва да има по-бързо нов парламент, който да поеме ангажимента, или ще наблюдаваме поне половин година „хвърляне на кал“ по „предишните“ и обвинения защо е приет именно такъв бюджет, последвани от актуализация.

Реалистични ли са очакванията на Министерство на финансите за растеж от 2,1% през тази година?

На база общото подобрение на европейската икономика, има такъв потенциал. Дори съседна Гърция не „потъва“ толкова много, а еврозоната и ЕС, като цяло, излязоха от рецесията и вече няколко тримесечия лека полека увеличават растежа си. Безработицата и заетостта се подобряват, т.е. имаме външна среда, по-благоприятна за растежа. Европейската централна банка също даде в четвъртък своя дан към мерките за ускоряване на икономическия растеж.

Ключът е във вътрешната среда. Досега всички усилия бяха вложени към евроизборите, сега пък ще се насочат към следващите и не можем да очакваме воля, желание и възможности за реформи. Явно отново ще имаме няколко правителства в рамките на една година. От гледна точка на политическата несигурност и липсата на хора, които да вземат решения, вътрешната среда може да не е благоприятна за растежа. Има възможности за ръст, но вътрешната обстановка влияе надолу и може те да не се реализират изцяло. Все пак съм оптимист, че Европа ще ни издърпа нагоре, но не толкова колкото ни се иска.

Споменахте дефлацията като фактор за неизпълнението на бюджета, очаквате ли тя да продължи дълго да оказва влияние върху растежа?

Тъй като един от основните фактори за наличието на дефлация се нарича ДКЕВР, а това, както се оказва е непредсказуема институция, чиито действия не се основават на никаква нормална логика и съответно дефлацията е трудна за прогнозиране. Комисията обяви, че пак ще намалява цената на тока, а в същото време ще повиши цената на парното - това са разнопосочни действия, които показват, че няма ясна тенденция. Вероятно няма да е като миналата година, когато на три пъти, с общо 14-15% бе понижена цената на електроенергията, защото вече няма пари в енергетиката и това е технически невъзможно. Следователно, това ще изчезне като фактор и оттам ще изчезне и вътрешният двигател за дефлацията. Остават само външните фактори – силното евро и цените на горивата. В четвъртък Марио Драги се погрижи да премахне „силното евро“, така че и от тук ще има отслабване на дефлационния натиск. По-голямата част от факторите, довели до толкова голяма дефлация в края на миналата и началото на тази година няма да ги има и постепенно в края на годината можем да забравим за тази дума.

Може ли продължаващото отлагане на реформи в ключови публични сфери да възпрепятства изпълнението на средносрочната цел за бюджетен дефицит от 0,9% през 2017 г.?

Абсолютно сигурно е, че ако няма реформи ще имаме затруднения, както с икономическия растеж, така и с бюджета, доколкото те са свързани. Ясно, че времената отпреди кризата, когато растежът се случваше от самосебе си, а правителството просто не трябваше да пречи, няма да се повторят скоро. Сега ще има нужда от повече активност, реформи и подобрения, които да показват на инвеститорите, че все пак в България има смисъл да се поема риск. Липсата на реформи означава, че няма да има такъв двигател на растежа и няма да има кой да запушва дупките в бюджета.

Например здравната система, където всяка година се отделят повече средства, а дефицитът в нея продължава да расте, което пряко влияе на бюджета. Още от началото на годината се говори колко-стотин милиона ще е дефицитът в здравната каса, което говори за сериозен структурен проблем. Бяха намалени парите за МВР и за първи път от няколко години това министерство не беше с най-големи разходи, според закона за бюджета. През първите месеци, обаче, се отпуснаха допълнителни средства, а новият закон за МВР е обвързан и с нови разходи. МВР отново стана ведомството с най-голям бюджет, макар от него да бяха извадени ГДБОП и дирекцията за специални разузнавателни средства. Това е показателно, че без същностна реформа за подобряване на ефективността, орязването просто на разходи не работи.

Считате ли за удачно държавните служители да поемат сами част от дължимите осигурителни плащания. Какъв би бил механизмът на такава промяна и доколко е реалистична тя?

Определено смятам, че това е задължително да се случи, тъй като в момента има на практика две групи хора – работещи в частния сектор, които плащат сами всички осигуровки и държавните служители, които въобще не усещат тази данъчна тежест - тя е изцяло за сметка на държавата. Държавните служители не усещат по никакъв начин, че допринасят към системата, поради което нямат проблем да искат често по-високи осигуровки и социални плащания. Те трябва да разберат, че неефективността на публичните системи се отразява пряко и на техния джоб, защото в момента са своеобразно имунизирани срещу негативните ефекти на нереформираните сектори. Необходимо е да се прилага еднакъв критерий към всички работещи.   

Предстои рефинансиране на близо 1,1 млрд. долара външен дълг. Ще бъде ли успешно то, подходящи ли са условията на дълговите пазари и ще има ли, според Вас, понижение на кредитния рейтинг на страната?

Има някои индикации, че ще се върви към влошаване на кредитния рейтинг. Преди това да стане факт, не може да се твърди със 100% сигурност, но такива са неофициалните твърдения. Вероятно следващата седмица ще разберем. По отношение на емисията външен дълг - при нивото на фискалния резерв и липсата на други алтернативи, тъй като приватизацията е спряна, бюджетният дефицит расте, единствената опция е издаването на нов дълг. Проблемът е там, че правителството реши да отложи емисията директно заради изборите, въпреки че повечето анализатори смятаха началото на пролетта като най-подходящо време за нейното реализиране. Тогава много други страни издадоха дълг при сравнително добри условия. От стенограмата от заседанието на кабинета се вижда, че финансовият министър и вицепремиерът Даниела Бобева предлагат по-ранна емисия, но премиерът казва, че това няма как да се случи. Сега ситуацията е малко по-трудна, тъй като имаме негативни данни за енергетиката и бюджета, БДЖ не успява да реши проблемите си с кредиторите. Натрупват се неблагоприятни фактори, а към това може да се добави и евентуалното влошаване на кредитния рейтинг, което ще се отрази негативно на цената и интереса към емисията.

Тя най-вероятно ще се реализира - все пак страни с много по-големи проблеми от България успяват да пласират публичен дълг на международните пазари. Въпросът е дали не можеше това да се случи при малко по-добри условия. Виждаме как политиката измести държавническото мислене и професионалните аргументи останаха на заден план, не че това помогна на някого за изборите. Решението на ЕЦБ за сваляне на лихвите може да подкрепи емисията в някаква степен, но все пак то е насочено към поощряване кредитирането на реалната икономика, а не към насърчаване купуването на държавен дълг.