Как ще повлияе отпадането на квотите от 2015 г. върху пазара на мляко

Премахване на ограниченията върху производството се очаква да доведе до значително увеличаване на предлагането на мляко още през първите две години. Фермерите в някои държави-членки планираха инвестициите си така, че с отпадането на квотите през 2015 г. да развият пълния си потенциал. Така например Ирландия смята да увеличи производството си на мляко с 50% до 2020 година. По-голямо предлагане се очаква и от Дания, Германия, Холандия, Полша, Обединеното кралство и Франция. Същевременно цената на мляко е във възходящата фаза на цикъла и много експерти очакват съществена корекция през 2015/16 година. Т.нар. „млечен пакет” (система от мерки, въведени през 2012 г., чиято цел е да защити производителите от резки ценови спадове като им даде повече пазарна сила в преговорите с изкупвачите на сурово мляко) трудно би могъл да се превърне в ефективна „спасителна мрежа”. Всички налични данни показват, че особено след 2006 г. цената на млякото в ЕС все повече следва световните пазари, макар и с по-слабо изразена волатилност. Или, ако можем да използваме думите на Christophe Lafougère от консултантска компания Gira „на път сме да станем свидетели на глобална цена на млякото”.

Последното е особено важно от гледна точка на факта, че консумацията на мляко и млечни продукти в Европа стагнира (нещо характерно за развитите държави) и за производителите от Общността става все по-важно присъствието на експортните пазари (основно Азия). Глобалното търсене ще се движи от развиващите се пазари, където растящото благосъстояние на населението води до промяна в потребителските нагласи. Така например потреблението на мляко само в Китай е нараснало с 317% за периода 1998-2013 г. и се очаква да се удвои до 2020 година. Т.е. за да бъдат реализирани нарасналите обеми, европейското млекопроизводство ще трябва да става все по-конкурентоспособно, особено в сравнение с основни износители като САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Нещо, което ще бъде особено трудно с оглед на очакванията САЩ да постигнат пълна енергийна независимост по отношение на нефт и газ през 2016/17 г. и съответния риск от понижение на цените на суровините на световните пазари.  

На този фон – отпадане на ограниченията върху производството и очертаващ се спад в изкупните цени, българските млекопроизводители изглеждат изправени пред перфектната буря.  Със средна производителност от 3,6 тона краве мляко на година на животно (близо два пъти по-ниска от средната за ЕС), себестойността на българското производство е далеч от конкурентна. Близо 57% от животните остават във ферми от ІІІ група (неотговарящи на европейските изисквания). Едва 18% от всички 316 хил. млечни крави са под селекционен контрол – това са животните, за които се полагат системни грижи за увеличаване на продуктивността и тя доближава средните за ЕС нива. В този брой обаче се включват и нископродуктивни автохтонни породи. За съжаление, подпомагането в сектора изглежда не създава необходимите стимули за съществено подобрение нито в броя на животните, нито в средната продуктивност (с уговорката, че освен подпомагането от голямо значение е регулаторната база в сектора, а и други фактори, като наличие на земя и пр.). В периода 2009-2013 г., когато в млечното говедовъдство са влезли над 390 млн. лв. подпомагане от националния бюджет и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието броят на животните и производителността остават сравнително постоянни.

 Източник: МЗХ

Бъдещето пред сектора не изглежда розово и от обвързаното подпомагане, което трябва да стартира от 2015 г. с новата Обща селскостопанска политика, едва ли може да се очаква твърде много. Във всеки случай все по-важен изглежда въпросът трябва ли да се запази плащането на глава животно, или то да бъде обвързано с други критерии (количество изкупено и фактурирано мляко или с порода, селекционен контрол и пр.), така че да се създадат стимули за подобряване ефективността в сектора.

ИПИ ще продължи да следи и коментира актуалните проблеми на млечния сектор с оглед на очакваните промени от 2015 година.