Концесията на „Софийска вода“ трябва да бъде развалена

Какви са основанията да се преразгледа договорът за концесия на „Софийска вода” с френската компания Veolia Water?

В концесионния договор е записано, че загубите трябва да стигнат 20-30 процента. След тези 13-14 години загубите се движат между 52 и 60%. За тази година се отчитат като цяло загуби от този порядък, като тук влиза и т.нар. неподадена вода. Всяка година намалява подаването на вода от язовира и това количество се отчита като загуба. Оттам потреблението като намалява, се отчита като загуба.

Какво още не е наред?

Техническата поддръжка на системата, както и качеството – има неизпълнение на брой проби, но засега няма опасност за здравето. Второто и най-важното нещо е качеството на вода. Всяка година има брой проби за проверка, но вместо 10 хил., взимат например 5 хиляди проби.

От 18 млн. лв. обща стойност на поръчките по ЗОП, над 10 млн. не са претърпели подобна процедура. И това е друго нарушение. Основният критерий е да бъде осигурена качествената и в достатъчно количества чиста и годна за употреба вода.

Има ли според Вас несъответствие в показателите цена / качество?

Съотношението цена / качество няма съответствие. От 1,47 на 1,61 през 2014 и през 2015 – 1,72 без ДДС. В същото време намаляват капиталовите разходи. Няма обяснения, защо при големи приходи, ще намаляваме разходите. Това още повече ще влоши поддръжката на системата.

Какво става с бизнес-плана на „Софийска вода”?

Този бизнес-план е върнат и от ДКЕВР – там също са посочени редица несъответствия. През 2013 тяхното предложение бе качване от 1,47 на 1,61 лв. и то според нас е необосновано. Това несъответствие, както и неизпълнение на концесионния договор бяха причините да върнем този бизнес-план. Госпожа Фандъкова написа и съответно писмо до ДКЕВР.

Как обяснява концесионерът високите загуби по мрежата, които за 15 години са намалени с едва 10% (от 64% на 54%)?

Ами, те казват: Ако не ни увеличавате цената, ние нямаме възможност да увеличаваме качеството и да намаляваме загубите. Оправдават се и с това, че имат задължения към компанията-майка, което си е източване според мен.

Какви са задълженията на „Софийска” вода, за които говорите?

Задълженията им към компанията-майка са от 70 млн. лв. само за последните години – от 40 и няколко милиона на 70 с покриване само на лихвата, а не на главницата. Вижте какво ни чака в бъдеще? Един заем имаха в началото към ЕБВР, който е в нормални размери, и мисля, че е вече изплатен. Има два доклада по стопанска дейност и инженерна инфраструктура – ценовото предложение не е обосновано, поради което не може да бъде подкрепено. В момента чакаме становището на ДКЕВР.

Каква е позицията на БСП и съвпада ли с тази на ГЕРБ?

Тук не искам делим предложенията на такива от БСП и от ГЕРБ, тъй като работната група е смесена. Ние, може би, имаме донякъде различия с представителите на ГЕРБ, понеже продължаваме да настояваме, че трябва да се търси начин за разваляне на концесионния договор. И въпреки това очакваме другата работна група да разследва отделни елементи на концесионния договор.

Ще чакаме ДКЕВР да направи своите констатации и вече тогава да се търси виновно прекратяване на тази концесия от страна на София към „Софийска вода”. Според концесионния договор ще трябва да се изплатят неясно колко милиона. Не може да се каже колко точно, защото тук вече се спекулира с цифри: 200, 400 милиона, 1 милиард. Никой не го е изчислил това колко е, но е факт, че ще трябва да се плати според договора.

Значи, говорим за до 1 млрд. лв. неустойки?

Да, дори се споменава и 1 милиард лева, дотам стигат вижданията. Но в случая говорим за разваляне на концесия  по вина на „Софийска вода” по отношение на спазването на договора. И тогава вече не се изплащат неустойки.

Как ще се докаже това при положение, че имаме една голяма международна компания, която работи и в други европейски столици?

Това, че е голяма международна компания, не значи, че тя трябва да бъде толерирана и да си позволява да упражнява дейността си както на нея й е изгодно и да нарушава интересите на софиянците и гражданите. 

Но от „Софийска вода” ще кажат, че водата в София струва най-евтино в Европейския съюз (ЕС)?

Аз нямам тази информация, че това е най-евтината вода в Европа. Смея да твърдя, че водата трябва да е много по-евтина, защото това е единствената столица в Европа, която получава от Господ водата, по естествен път стига до всяка една чешма, защото не се препомпва, единственото нещо е, че се пречиства малко. Относно статуса на българския гражданин, в никакъв случай такава цена не е евтина.

Какво може да се случи оттук-нататък?

Ако продължаваме така, то има опасност да нямаме и вода след време, да нямаме и мрежа за доставка на вода. Тогава ще трябва да влагаме милиарди. Едновременно с отнемането на концесията и това е мое лично мнение, такива услуги като комуналното обслужване, като топлофикация и водоснабдяване, трябва да бъдат общинска дейност и в никакъв случай не бива да се предоставят на подобен род крайно неуспешни концесии. И тази мръсна дума – т.нар. публично-частно партньорство не оправда себе си.

А примерът с „Топлофикация София”, която е в толкова тежко положение, и беше навремето държавна и сега общинска, не ли е пример, че държавата и общината не са в състояние да поемат толкова скъпоструваща дейност? Тоест дали общината ще може сама да извършва дейността на концесионера?

Вижте, ако водим този разговор с това дали е работата на държавата, то ще ни трябва доста време. Повечето подобни водоснабдителни компании са държавни и не са толкова тежко състояние, в каквото се намира нашата „Софийска вода”.

Тоест, според вас държавата има потенциал при подобни дейности?

Ами, аз не мисля, че тук е редно да говорим, че държавата е лош стопанин и в зависимост от това кой е премиер да се говори за способността му да поема подобни дейности. Така че, не може да се каже, че правителството било пречката. Държавата си има своите функции и там където трябва, тя се намесва.

Но тук става въпрос не толкова за държавата, колкото за концесия между община и външен концесионер. Държавата може само да помага и да осъществява контрол.

Общината може ли да си го позволи?

Мисля, че не само може, а Столичната община трябва да върши тази дейност, както си беше години наред. Има много места в България, било то общински, било държавни предприятия, които се справят с тази дейност.

Тук не става дума за национализация на водоснабдяването?

В никакъв случай. Значи, когато говорим за национализация, имаме придобиване на някаква собственост. Когато говорим за реиндустриализацията, говорим за нещо друго. И искам да дам пример с Франция – през всичките години след Втората световна война, факт е, че държавата се намесва и изкупува акциите на големите компании като Peugeot и Renault, когато те са в по-тежко състояние. И те това не го наричат национализация, понеже държавата изкупува акции и отново ги пуска на пазара и отново компаниите стават изцяло частни. И по този начин се запазва производството и работните места и т.н.

Добре, но нали Еврокомисията и Брюксел не гледат с добро око на подобни практики?

ЕК гледа към себе си по един начин, на нас - по друг начин. Когато става дума за техните собствени страни, то се стига до вой на небесата, когато някой се опитва да открадне и едно пени. Когато става въпрос за България, те ни налагат санкции. Така че Еврокомисията е разделила Европа на две части.

Намеквате за наличие на двойни стандарти в ЕС?

Ами, да, това въз основни трябва да се промени. Не може някой по-силен да диктува условията и да дърпа чергата само към себе си. А когато става въпрос за другите, от втора ръка – за тях да важат други правила. Ние от години сме в Европейския съюз с най-нисък бюджетен дефицит и с нас никой не се съобразява. А тези, които достигнаха колосалните цифри на бюджетен дефицит и са надхвърлили 3,5% от БВП и спрямо тях няма санкции, а срещу нас да има.

Една от основните претенции, споменати от кмета Фандъкова, са това, че „Софийска вода” не възстановява тротоарите и пътните настилки.

Ами, те където са копнали – няколко месеца нищо не се възстановява, да не говорим за качеството на изпълнение и така нататък. Те обаче са прехвърлили тази дейност на подизпълнители и с това се оправдават - че подизпълнителите им нямат капацитет и все не изпълняват качествено и т.н.  

Има ли диалог с новото ръководство на собственика на „Софийска вода” – Veolia Water? Дали искат да намерят компромис по всичките тези въпроси?

Значи само една единствена среща бе проведена от тази работна група, в която съм член. Работната група трябва да обследва концесионния договор и да предложи неговото подобряване.. Те обаче не присъстваха, а изпратиха само писмо, в което ни информираха, че все още не са подготвени за работна среща. Това беше някъде преди около 3 седмици.

В тази връзка Общината дали се съветва с международни експерти и дали има идеи как да се подобри положението?

Тази работна група се състои от експерти в тази област и основно от юристи, както и отделно използва опитни хидротехници. Целта е да се подобрят поне условията, ако не – то да се работи в посоката на търсене на начин за виновно прекратяване на концесията.

Значи, има надежда на консенсус, но не и за сметка на това цената да се увеличава в следващите години?

Ами, тази тяхна позиция, че ако не се увеличи цената, да не се увеличава и качеството, неизбежно води до въпроса: „Докога ще продължава това, какъв е ефектът от това?”.

След като в последните 3-4 години са вложени над 400 милиона за ужким подобряване на инфраструктурата, загубите са паднали с едва 3-4% надолу. Кога ще стигнем заветните 30%? Така ще трябва да намерим няколко милиарда или да влагаме всяка година по 100, 200 или 300 млн. лв. и това за сметка на цената.

Трябват поне 2 млрд. лв., според мен. Имайте предвид, че трябват пари за деривация, за пречиствателните станции, да не говорим, че в София е срамота да имаме квартали, които все още нямат канализация. Огромни средства трябват за тази работа, но това не може да е за сметка на цената. Тя и без това е висока за българските стандарти.