Евробюрокрацията бави старта на новите програми

Кристина Цветанска е председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП) и изпълнителен директор на ЕЛАНА Инвестмънт. Тя е консултант с 14-годишен опит в предприсъединителни и оперативни програми на ЕС, както и в международни донорски програми. Разработва и управлява проекти на производители от индустрията и земеделието, както и на общини по ОП «Конкурентоспособност», Програма за развитие на селските райони, ОП «Регионално развитие», ОП «Околна среда», САПАРД, ФАР и редица международни програми.

-Госпожо Цветанска, твърди се, че европейските институции са силно бюрократизирани, забравили са своите действителни функции и техният капитан вече не знае накъде води кораба. Какъв  е вашият поглед към тези критики от гледна точка на общоевропейската икономическа политика и разпределението и управлението на общия финансов ресурс?

Забавянето на много процеси действително се дължи на голямата бюрокрация в европейските институции. Стотици регламенти очертават рамката на следващия програмен период за държавите членки.  Същевременно приемането на само един регламент отнема години. 

Все още не са финализирани  и приети голяма част от регламентите, които представляват правилата за разпределяне на финансовия ресурс.Точно по тази причина се забавя подготовката на новите програми при нас и затова те ще стартират по-късно. За съжаление, целта на Европейския съюз да има конкурентноспособна икономика на останалите световни сили е трудно изпълнима при тази бюрокрация. 

-На какъв етап сме в усвояването на европейските фондове, в най-добрия случай какъв процент ще успеем да оползотворим?

Усвояването по програмите върви с различна скорост.  По данни от 30 април 2014 г.  общият процент на изплатените средства по всички фондове е 61,71%.  За съжаление, няма устойчивост и постоянен ритъм в различните програми, така че е трудно да се надяваме на максимални резултати. Например по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) са договорени 94% от средствата, но са изплатени 63%. 

Тук трябва да отбележим, че този процент е такъв заради изплатените аванси на общините за техните проекти, но дали те ще бъдат реализирани, все още не се знае. По ОП „Конкурентоспособност” (ОПК) са договорени 101%  и са изплатени 63,7%.  Засега най-високо е усвояването при ОП „Развитие на човешките ресурси”. Там са изплатени 69,75%  от средствата. Моите очаквания са, че програмата за бизнеса (ОПК) ще успее да усвои най-близо до 100-те процента, защото управляващият орган прие да приложи гъвкаво подхода на наддоговарянето. 

- Без да ви възлагаме свръхфункции, каква по ваша преценка е ефективността на прилагането на европейските програми у нас?

При липсата на наблюдение на ефективността в пряка връзка с реалната бизнес среда е много трудно да се прецени.  Мониторингът трябва да е свързан с нуждите на икономиката и на тази база да се прави преценка.  Сега в програмите има написани индикатори и бройки, които може и да се изпълнят, но какво носят те и каква връзка имат с икономическото развитие, не е ясно. 

От друга страна, за да стартираме новия програмен период, не можем да спрем времето и да чакаме да се направи анализ.  Преди всичко, трябва да се действа бързо и гъвкаво, за да се очаква ефект. 

- Какво според вас е най-доброто и най-лошото, което се задава като очаквания и прогноза за новия програмен период?

Най-лошото за бенефициентите е да се правят непрекъснато някакви промени.  Да няма никаква прогнозируемост за програмата, условията и изпълнението. Непрекъснатите промени в нормативната уредба, които често са неадекватни на реалната бизнес среда, отблъскват бизнеса, защото му губят много излишно време, а го карат да прави и разходи.  Вече имаме достатъчно дълъг период на опит в програмите и може да се прецени коя практика е работеща.  Най-лошото за програмите е, когато се изхвърля нещо работещо, което е създало рутина и организация във фирмите, и да се започне наново. 

Както за администрацията, така и за бизнеса е важно да има яснота и устойчивост. Най-доброто, което може да се случи за новия програмен период, е да се запазят механизмите, които са доказали ефективност, и да има ясна прогноза кое кога ще се случва. Така фирмите ще могат спокойно да направят инвестиционните си планове и програмите да изпълнят целите си. Иначе бизнесът не знае кога да планира инвестиции и прави много по-големи разходи, за да се съобрази с хаоса в програмите.  Например миналата година при неяснота кога ще се появи една или друга схема по ОП „Конкурентоспособност”, всички фирми кандидатстваха по всяка нова схема.  Администрацията от своя страна не можеше да се справи с големия брой получени проекти.

Повече четете в бр. 38 на сп. "Икономика"