България е на 18-о място по бюджетна прозрачност

България е в групата на страните със значителна степен на бюджетна прозрачност, показват резултатите от Международния индекс „Отворен бюджет“ за 2015 година, който беше представен от икономистите Лъчезар Богданов и Георги Ангелов, предаде репортер на Economic.bg.

Индексът е единственото международно независимо сравнително изследване на бюджетната прозрачност. Изчислява се за пета поредна година и обхваща международно сравними данни и сравнения по години. Важно да се отбележи е, че изследването не е социологическо, а се базира на документи, доказателства и обективни критерии.

То се провежда от 2006 г., като броят на страните оттогава насам, значително се е увеличил - от 59 на 102. То покрива 90 % от населението на света и включва 140 индикатора. Индексът покрива всички етапи от бюджетния процес, включително изготвяне, консултиране, приемане на бюджета, предоставяне на текущи и периодични данни за изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг, както и за ролята и независимостта на Сметната палата. На заключителен етап то бива преглеждано от правителствата на съответните страни, чиито коментари биват взети под внимание при окончателното изчисляване на индикаторите.

Резултати:

• Средната оценка за включените страни е 45 пункта от 100
• По-голямата част от населението на света няма достатъчен достъп до бюджетна информация
• Само 24 страни имат оценка над 60 т.е. в тях се предоставя достатъчна бюджетна информация
• 17 страни не публикуват никаква или почти никаква информация за бюджета
• Нова Зеландия и Швеция са страните с най-висока бюджетна прозрачност
• Населението няма достъп до една трета от бюджетните документи, до които всъщност трябва да има
• Дори когато документите са публикувани, при тях липсва детайлна информация
• 98 от 102 проучвани страни нямат адекватни системи, които да гарантират, че публичните средства се използват ефективно
• Някои страни са постигнали значителен напредък от 2012 г. - напр. Киргизстан, Тунис и франкофонските страни в Западна Африка

Къде е България?

Изследваните държави са разделени в пет групи, като в първата, освен Нова Зеландия и Швеция, се включват и Република Южна Африка, Норвегия и САЩ. България се намира във втора група  и е на 18 място от изследваните държави, като резултатът й съвпада с този на Южна Корея и Малави.

Спрямо 2006 г. индексът за страната ни се е покачил от 47 на 65. Разгледано като конкретни мерки, трябва да се отбележат създадените Средносрочна бюджетна прогноза, Доклад за полугодието, Бюджет на гражданите, както и наличието на повече информация от Сметната палата.

Спрямо 2012 г. обаче България отбелязва същия резултат. Причините вероятно са политически и по-конкретно честата смяна на правителствата.

Сериозна слабост на България е недостатъчното участие на гражданите. То получава оценка 38 от 100, което, макар да е по-добро от средното, все пак е крайно недостатъчно. Ниско е и участието на гражданите при независимия контрол от Сметната палата.

Експертите виждат сериозен проблем в липсата на експертно звено за фискални, макроикономически и данъчни анализи, което да позволи законодателният орган да участва в бюджетното планиране. Проблем е и продължаващата практика част от разходите да се гласуват общо, а не по пера.

Според експертите трябва да има по-задълбочен макроикономически анализ за ефектите от различни сценарии върху бъдещото изпълнение на бюджета, да се обясняват разликите между планираните и отчетените показатели, да се създадат механизми за дискусия.

За да се гарантира прозрачност, гражданите и неправителствените организации трябва да бъдат включени в по-ранен етап на бюджетния процес и е важно да се създадат механизми, които да отчитат до колко техните позиции са взети под внимание от изпълнителната власт. Друга важна препоръка е гражданите да имат възможността да подпомагат дейността на Сметната палата.

И докато тези мерки изискват по-дълъг времеви обхват за постигането на конкретни резултати, някои могат да бъдат направени веднага. Най-общо те засягат по-добрата организация в работата на администрацията. Например публикуването на повече информация и съкращаването на сроковете за това биха изсветлили бюджетния процес. Събирането на информацията в по-малко на брой източници би облекчил значително достъпа до нея.