Енергийният сектор трябва да се изчисти от лоши практики

- Г-жо Русенова, каква е ролята на правителството за стимулиране сектора на възобновяемите енергоизточници (ВЕИ)?

В момента виждаме, че имаме проевропейско правителство и то изпълнява европейските политики в областта на енергетиката и климата. Когато сме имали правителства, които се съмняват в европейските политики, или както с правителството през 2014, което отявлено считаше, че те не трябва да се прилагат, това рефлектира върху инвеститорите на възобновяеми източници. Самата същност на нашата инвестиция и нашите договори са възникнали по силата на изпълнение от страна на България, на изпълнение на нейните ангажименти като държава член на Европейския съюз и политиките в областта на климата и енергетиката.

Рисковете за инвестициите в енергийния сектор винаги се свързани със стабилността на регулациите, защото енергийният сектор е изцяло подчинен на регулации. От ключово значение за всеки един инвеститор е законите и регулаторната рамка да бъдат стабилни, за да могат да гарантират възвръщаемостта на направените инвестиции. Инвеститорите във енергетиката сме по-консервативни, там нормата за възвръщаемост е доста по-ниска в сравнение с останалите сектори. По тази причина именно спазването на рамката и на структурата, на условията, при които е направена инвестицията са от ключово значение, за да може да няма ретроактивен ефект върху самия капитал. Защото частният риск на инвеститора се гарантира само с изпълнението на закона.

- Какви други рискове виждате и какъв е потенциалът на страната ни като цяло по отношение на възобновяемите енергийни източници?

България има чудесни възможности за развитие на възобновяеми енергийни източници и според мен страната може само да спечели, ако развие изцяло този свой потенциал. На първо място като един от най-големите частни инвестиционни сектори в България, само за три години - от 2010 до 2012 година - инвеститорите във възобновяеми източници сме инвестирали над 4 млрд. евро в българската икономика. Това даде възможност много български компании да развият своя потенциал във връзка с изграждането на ВЕИ централи, с доставката на отделни компоненти. Този огромен потенциал, който беше създаден в рамките на тези 3 години за съжаление се губи за България, защото голяма част от българските фирми вече работят извън България след спирането на инвестициите във ВЕИ сектора от лятото на 2012 година.

Но това много бързо може да бъде възстановено. Българските фирми преди всичко искат да работят в България и това ще даде не само възможност България да изпълнява ангажиментите си като държава, член на Европейския съюз, да има една по-чиста икономика, по-чиста и по-модерна енергетика. Това ще даде възможност за развитието на нови работни места за млади и високо квалифицирани българи.

Превръщането на България в лидер на възобновяемата индустрия е един потенциал, който е на лице и той може да има много директен и пряк ефект не само за икономиката, но и за образованието.

Изследванията, които са направени за страната, показват, че тук потенциалът за развитие на фотоволтаичната индустрия е по-добър дори от Гърция. Новите цели, които сега си поставя ЕС са до 2030 година 27% от употребената енергия да бъде от ВЕИ. Нашата технология е конкурентна, тя е устойчива на пазарните условия.

- Какви конкретни действия очаквате от правителството за стабилизиране и стимулиране на сектора?

Много е важно стартирането на либерализирания пазар и на борсата. Много е важно изчистването на сектора от лоши практики. Много е важно директното и пряко прилагане на закона, защото ще намали неефективността в целия сектор. Много е важно преструктурирането на държавните енергийни дружества. Защото докато държавата има проблеми с тях и има големи дефицити, тя естествено се фокусира върху тяхното решаване. Това обаче забавя развитието на сектора и не дава възможност той да върви напред. Либерализираният пазар и националната енергийна борсата ще преосмислят изцяло енергийния пазар и енергийния сектор в България, а това ще даде възможност както за нови инвестиции във възобновяеми енергийни източници, така и за инвестиции в конкурентноспособни производства. 

Това при всички случай ще бъде позитивно за големите енергийни консуматори, за отделните потребители и за обществото като цяло. Статистиката показва, че в държавите с по-голям дял на енергия от възобновяеми източници, цената на електроенергията пада. Обратно на твърденията, в България има много икономически механизми, които в отделни директиви и регламенти на ЕК са предвидени, за да компенсират тежестта на обществото. Ако те бъдат приложени в техния пакет и в тяхната цялост, практически икономическата логика е такава, че зелената енергия струва по-евтино от конвенционалната. Това е така и това е вече ясно.

- Как бихте коментирали общото мнение, че покачването на цените на енергията в България е неизбежно?

В България има изкуствено поддържане на цената на електроенегрията под нейната себестойност през последните няколко години. Цената на електроенергията в България е с една трета по-ниска от предпоследната цена в Европа. Това е неестествено. Аз не казвам, че тя следва да се увеличи, а че тя трябва да следва себестойността на енергията. Нашите експертни изчисления сочат, че във момента цената, която е определена на регулирания пазар - 125 лева - изцяло покрива разходите на НЕК като обществен доставчик и не би следвало той да реализира дефицит.

Намаляването на неефективността в НЕК и в държавните енергийни дружества е въпрос на действие и на решения.