Хърватия, България и Македония с общо предлагане на акции

Фондовите борси на Хърватия, България и Македония създават общо акционерно дружество, което ще търгува с акции на 3-те пазара. Това е чудесна възможност за подобряване на регионалното сътрудничество и развитието на всеки от тях. Това обяви Ивана Гажич, президент на УС на Загребската фондова борса по време на 6-тото издание на икономическия форум „Шумът на парите“, предаде репортер на Economic.bg. 

Дружеството е със седалище в Скопие, Македония, а всяка от 3-те борси е с равен дял от собствеността. Целта на компанията е да създаде регионална инфраструктура за търговия на ценни книжа, предлагани на тези 3 пазара. Тя ще разполага със собствена електронна платформа, която да обработва и пренасочва постъпилите заявки.  

Гажич сподели опит от работата си като експерт в различни части от финансовия сектор и представи възникването и развитието на ръководената от нея структура.

Инфраструктурата и вертикалната интеграция на борсата в Хърватия не е следвала съзнателно американския модел. Получилото се по-скоро е в резултат на некоординирано развитие през годините. „През 1991 г. при разпадането на Югославия няколко предприемачи и банки основаха борсата. Сега сме 100% частна собственост и нямаме мажоритарен собственик.“, заяви Гажич.

В Хърватия фондовата борса и депозитара са 2 независими институции, които работят заедно. „През петте си години на борсата съм разговаряла с четирима финансови министри за това, че вертикалната система е необходима за пазара. Те обаче, по една или друга причина, не проявиха разбиране, въпреки че в ЕС почти всички депозитари са частни. Те считат, че това е някакъв вид публичен регистър, който трябва да е държавен.“, сподели Гажич.

Тя разясни стратегията на ръководеното от нея дружество. „Начинът, по който се справяме с промените, е като се опитваме да придвижим напред проекти, които са по-важни за развитието на пазара. Депозитарите обикновено са много рентабилни. Това помага на пазарите в криза, което ние изпитахме в последните 5-6 г. Финансовото ни състояние щеше да е по-различно ако и депозитарът беше част от нас“, заяви борсовия ръководител.

Гажич не пропусна да спомене и липсата на достатъчна подкрепа от държавата. „Трудно е да се каже дали много развитата нормативна рамка и слабо развитият пазар са съвместими компоненти. Всеки месец има нови регламенти, които се прилагат. Ние сме частно дружество и всяка инвестиция, която правим, ни натоварва. Правителството, в същото време, не приватизира и не се грижи за капиталовия си пазар“, обяви тя.

„Най-важното е въвеждането на нови продукти на пазара. Големият проблем са държавните фирми, които следват свои собствени практики. Това е в ущърб на развитието и конкуренцията.“, отбеляза Ивана Гажич.

Тя обяви, че е запозната с идеята за европейски капиталов съюз, но и се струва твърде обща и й липсва конкретност. Гажич изрази притеснение, че предложените мерки няма да отговарят на реалните нужди на пазарите. Тя изрази опасения от негативите и липсата на ясни позитиви.

Гажич все пак не е против подобна форма на интеграция, но при ясни и конкретни ангажименти от страна на Брюксел и адекватни действия от държавите членки.„Надявам се, че законодателите в малките икономики ще осъзнаят важността на такова обединение, защото изисква специфичен подход и мерки и това ще отнеме време“, заяви тя.  

Ръководителката на Хърватската фондова борса не скри своето въодушевление от проекта между трите балкански държави. Тя изрази оптимизъм, че сътрудничеството и предприетите мерки в тази насока ще са в полза на развитието както на всяка от тях, така и на региона.