700 хиляди българи живеят с под 100 лева на месец

Един от всеки 10 българи е в риск от дълбока бедност през 2013 г., а общо 21% от населението е в риск от бедност. Това обяви Петър Ганев - старши икономист в Института за пазарна икономика. Основни причини за обедняване на хората са лошото образование и безработицата, а за малцинствените групи - и животът в гето, допълни Ганев, като цитира данни от анализ на ИПИ на тема "Бедност и рискови групи".

Най-рискови по отношение на бедността са семействата с двама възрастни с лошо образование с поне три деца и живеещи в райони с висока безработица. Най-ниската линия на бедността - т. нар. дълбока бедност, е за хора с доход 40 процента от медианния доход на глава от домакинство. По данни на НСИ този медианен доход за 2013 година е близо 3000 лева годишно или 250 лева на месец. Тоест, близо 700 хиляди души в страната живеят с доход под 100 лева месечно, а като бедни се определят 1,5 млн. души с 60 процента от медианния доход, или 150 лева месечно, са изчислили в ИПИ.

Именно хората в дълбока бедност сериозно изостават в доходите от средната класа и най-малко се влияят от промените в икономическата среда. Сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните. На практика всеки втори безработен попада в риск от бедност, а всеки трети - в риск от дълбока бедност.

Относителният дял на хората в дълбока бедност се увеличава постепенно от около 8,5 на сто през 2008-2009 г. до около 10 на сто през 2012-2013 година.

Различията в относителната бедност по икономическа активност са много големи, смятат в ИПИ. Бедността при заетите хора е чувствително по-ниска - едва 7-8 на сто от тях попадат в риск от бедност. Тази група е голяма и обхваща почти 3 млн. души, което означава, че около 210 хил. заети попадат под линията на бедността. Заетите в риск от бедност са предимно хора с минимални възнаграждения и на непълно работно време. Те попадат в определението "работещи бедни", но трудно могат да бъдат класифицирани като водеща рискова група. Заетостта гарантира получаването на някакъв доход, което прави малко вероятно "работещите бедни" да изпаднат в дълбока бедност, се посочва в анализа. При налагане на най-ниската линия на бедността /40 на сто от медианния доход или 100 лева месечно/, едва 2,2 на сто от заетите са в риск от бедност или това са около 65 хил. Души.

Групата на безработните е сред най-рисковите за попадане в бедност, като почти всеки втори безработен на практика е в риск от бедност - през последните три години има лек спад и през 2013 г. под 48 на сто от безработните са в риск от бедност. Това са около 190 хил. души. Общата картина показва, че рискът от бедност при безработните е почти седем пъти по-голям от този при заетите.

Рискът от бедност при незаетите е в рамките на 25-30 на сто, като оценките спрямо официалните данни на НСИ за работната сила показват, че това са около 360 хил. души. Тази група хора е разнородна и включва както тези, които нямат възможност /включително и физическа/ да работят, така и такива, които просто нямат желание, посочват от ИПИ.

Според изследването, около 440 хиляди пенсионери живеят с доход под 150 лева месечно, а 100 хиляди - с по-малко от 100 лева на месец.

Изследването показва, че 335 хиляди деца /под 18-годишна възраст/ живеят с по-малко от 150 лева на месец, а 205 хиляди - с по-малко от 100 лева месечно.